.
Доктрината на Монро е формулирана в седмото годишно послание на президента Джеймс Монро до Конгреса на 2 декември 1823 г. Европейските сили, според Монро, са задължени да уважават Западното полукълбо като сфера на интереси на Съединените щати.
Годишното послание на президента Джеймс Монро до Конгреса от 1823 г. съдържаше Доктрината Монро, която предупреждаваше европейските сили да не се намесват в делата на Западното полукълбо.
Разбираемо е, че Съединените щати винаги са проявявали особен интерес към най-близките си съседи – нациите от Западното полукълбо. Също толкова разбираемо е, че изразите на тази загриженост не винаги са били приемани благосклонно от други американски държави.
Доктрината Монро е най-известната политика на САЩ спрямо Западното полукълбо. Заложена в рутинно годишно послание, отправено до Конгреса от президента Джеймс Монро през декември 1823 г., доктрината предупреждава европейските нации, че Съединените щати няма да толерират по-нататъшна колонизация или марионетни монарси. Доктрината е замислена, за да отговори на основните проблеми на момента, но скоро се превръща в лозунг на политиката на САЩ в Западното полукълбо.
Доктрината Монро е приложена през 1865 г., когато правителството на САЩ оказва дипломатически и военен натиск в подкрепа на мексиканския президент Бенито Хуарес. Тази подкрепа позволява на Хуарес да поведе успешно въстание срещу император Максимилиан, който е бил поставен на трона от френското правителство.
Почти 40 години по-късно, през 1904 г., европейските кредитори на редица латиноамерикански страни заплашват с въоръжена намеса за събиране на дългове. Президентът Теодор Рузвелт незабавно провъзгласява правото на Съединените щати да упражняват „международна полицейска сила“, за да ограничат подобни „хронични нарушения“, в така нареченото си допълнение (или разширение) на Доктрината на Монро, озаглавено „Рузвелт“.
Докато посланието на Доктрината Монро е било предназначено да държи европейските сили далеч от Западното полукълбо, Рузвелт е засилил значението ѝ, за да оправдае изпращането на Съединените щати в други страни от Западното полукълбо. В резултат на това американски морски пехотинци са изпратени в Санто Доминго през 1904 г., Никарагуа през 1911 г. и Хаити през 1915 г., уж за да държат европейците навън. Други латиноамерикански държави са гледали на тези интервенции с опасения и отношенията между „великия Колос на Севера“ и неговите южни съседи са останали обтегнати в продължение на много години.
През 1962 г. доктрината Монро е приложена символично, когато Съветският съюз започва да изгражда ракетни бази в Куба . С подкрепата на Организацията на американските държави, президентът Джон Ф. Кенеди въвежда военноморска и въздушна карантина около острова. След няколко напрегнати дни Съветският съюз се съгласява да изтегли ракетите и да демонтира обектите. Впоследствие Съединените щати демонтират няколко от остарелите си военновъздушни и ракетни бази в Турция.
Доктрината Монро е част от „100-те документа на Америка“ – инициатива на Националната архивна фондация в партньорство с More Perfect. Oще за нея може да откриете ТУК.
.
