Протестиращи гонят финансовия министър на Непал. Снимка: Скрийншот от видео, споделено във Фейсбук
.
Непал.
Някой може да каже, че при всички проблеми, които си ги имаме тук, кой го интересува страна, забита като кол между планински вериги из Азия, и със знаме, чиято форма никой не я приема за нещо сериозно.
Но Непал е част от нашия свят и там имат сходни проблеми, доста по-зле прикрити от нашите. А въпросите, които изникват, могат да ни послужат за нещо.
Кадрите на човек, бягащ от преследваща го тълпа, която иска да го линчува, станаха „вайръл“. Още повече, че „бягащият“ е финансовият министър на Непал. После излязоха още кадри, в които хората преследват и малтретират политици и министри.
Но как започва всичко?
1. Появяват се снимки и клипове, пуснати от младежи от т.нар. поколение Gen Z, за луксозния живот на политици и управници в социалните мрежи. Показват как те живеят охолно, децата им учат в чужбина, пътуват на скъпи екскурзии. Показват разхищаващ лукс, деградация, при това на фона на крайната мизерия на масите в Непал.
2. Клиповете стават много популярни из интернет, а в същото време правителството на Непал решава да спре 26 социални мрежи, включително Фейсбук, Инстаграм, Тикток, Х, Реддит и т.н. Официалната причината е, че тези мрежи не отговаряли на новите изисквания, прокарани през нов закон в страната.
3. Това довежда до масови протести сред младите хора, предимно от Gen Z, а реакциите на властите водят до смъртта на общо 22 протестиращи. Това разгневява още повече протестиращите, които почват да горят сгради, къщи на политици, започват да ги преследват и бият по улиците.
Правителството отменя забраната срещу социалните мрежи, но вече е късно. Все повече хора излизат и исканията са за оставки и борба с корупцията.
Правителството пада и министри си подават оставките.
***
Въпросът е: цветна революция ли е това? Или е спонтанна и справедлива кауза на хората? Ако е цветна революция, то наистина много лесно може да се предизвика хаос и революция в съответната страна. През няколко подсилени поста в мрежите и последваща ескалация.
Какво ни показват тези протести? Зависимостта на младите от мрежите, или мрежите са инструмент, с който могат да изразят справедлив гняв, да се организират и свалят правителства? Да потърсят промяна, или биват подвеждани отвън?
Каквото и да е, повечето в Европа/България сигурно си казват: „Ех, как искам европейски / български министри и политици да бъдат преследвани по улиците и заслужено унижавани, бити и преследвани.“ Може би така естествено ще се селектира политическа каста, която от страх от хорския гняв може и да върши нещо за каузата на обикновените хора.
.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.