.
Починал е отец Иван, основател на приюта „Св. Николай“ при манастир „Св. Троица“ в Нови хан. Със своята неуморна грижа за хората, за които живееше, той остави светлина в сърцата ни. Вечна му памет!
Не познавах лично отец Иван, но отдавна следя много от неговите дела. През годините, на страниците на нашия интернет портал в Чикаго, неведнъж сме подкрепяли неговите каузи* (вж. по-долу снимки от наши публикации отпреди повече от 15 години). Едва по-късно разбрах, че сред дарителите са били и моята сестра, както и покойната ми майка. Така отец Иван успяваше да обедини не само бездомни и безправни хора, но и енергията на още много семейства.
Малцина успяват да постигнат това. А онези, които го правят, понякога го използват за лична изгода. Мислех да посоча примери, но реших да не омърсявам паметта му с политика. А защо е решил това да е мисията му в живота? Ето какво сам отговаря: „Важното е, че повярвах в Бога и видях, че действително Бог съществува. Има такава сила, не е измислица, не е допинг за народа. Чета Евангелието и там пише какъв трябва да бъде християнинът. Добре де, не може аз да говоря на хората, идете и помогнете на еди кого си, а после да си отида в кръчмата и да си пиша. Не гледат какво говориш, а какво вършиш. Ако не го покажеш на дело, как ще ти повярват тези хора?”.
Следва неговата биография – такава, каквато открих онлайн (за съжаление не намерих по-подробна):
Отец Иван, както е познат в обществото, е роден на 31 март 1945 г. в с. Благово, област Монтана. Завършва строителен техникум и духовна семинария. Работи в УБО, но след духовно видение в църква решава да се отдаде на служба на Бога. От края на 80-те години е свещеник, а през 1987 г. пристига в Нови хан. През 1993 г. ремонтира изоставена сграда на манастира и настанява там първите бездомни.
В продължение на десетилетия приютът му дава подслон на сираци, самотни майки с деца и възрастни хора. Той посвещава живота си на благородната кауза – да дари топлина, дом и надежда на хора в нужда. С помощта на дарители и доброволци осигурява храна, грижа и образование на стотици деца от различни възрасти.
В последните години, вече 80-годишен, здравето му се влошава – преживява няколко инсулта и често е прикован на легло, но не се отказва от мисията си. Създава приюти в три села: Нови хан, Якимово (обл. Монтана) и Коняво (обл. Кюстендил).
Делото му ще остане като символ на милосърдие, човечност и отдаденост към хората в нужда – особено към децата.
Поклон пред делото и паметта му!
.
.
.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Ето линк към една поредна кауза която подкрепяме – включете се и Вие!
Линк: www.eurochicago.com/2025/08/donate-sbornik/
.
