.
Септември 1885-а. Съединение на България, организирано и проведено от стари поборници и комити без стрелби и кръв. И всички са „за“, дори османският губернатор на Източна Румелия Кръстевич помага за него. Кръвта в защита на Съединението на хиляди войници и доброволци, включително завърнали се да се бият емигранти, ще бъде пролята по-късно, защото то е било извършено без да се съгласува с т.нар. Велики сили. И дори точно синът на Царя Освободител ще подтикне сръбския крал Милан да нападне България и да се случи Сръбско-българската война.
Септември 1908-ма. След пет века османско владичество и три десетилетия официална васалност България се обявява за независима държава. Неофициалната васалност се връща и обръща по-късно в историята.
Септември 1923-та. Братоубийствен. „Клаха народа, както турчин не го е клал“ – ще възкликне тогава Антон Страшимиров. А главните организатори на въстанието ще се измъкнат живи и здрави. За да се върнат по-късно на върха на управлението на държавата, отдадени на чужди интереси, преди историята да ги помете и тях.
Септември 1944-та. Братоубийствен. Кървави хора и саморазправи. Горене на сухото и суровото „в името на народа“. Сигурно щяха на убият и царя „фашист“, дето не е изпратил и един войник на Източния фронт, но той не е между живите още от август 1943-та. До ден-днешен остава неясно защо царят умира така скоропостижно.
Септември 1989-та. Последната деветосептемврийска манифестация, за която почти никой не знае, че ще е последна. Вятърът на промяната е задухал, но Стената още не е паднала. До вътрешнопартийния преврат и последвалата смяна на „Големия брат“ остават около два месеца. Поне няма кръв. Но после се случват емигрантски вълни. Страната се променя и обезлюдява.
Септември 2025-а. Урсула фон дер Лайен обикаля източния фланг. Нови заеми и заводи за барут. Урсула каца с вертолет на някаква запусната площадка. Правителството излага страната с изкуствен скандал за хибридни атаки. Младежи пребиват началник на полицията. Вътрешен министър с прякор „Къдравата Сю“ обявява, че държавността се е разпаднала. Държавността може да се разпада, но делението на фили и фоби остава непоклатимо.
.
Мариана Христова
.
