.
За Google и цензурата от админинистрацията на Байдън, и за свободата на словото
.
Днес, едва в края на септември 2025 г., една от най-големите технологични компании в света – Google – призна нещо, което мнозина подозираха от години: че е била подложена на директен политически натиск от администрацията на президента Джо Байдън да премахва съдържание, което не нарушава правилата, но не съвпада с официалната линия. Това не е просто неудобна истина – това е тревожен сигнал за състоянието на свободата на словото в дигиталната епоха.
Ето какво е публикувано на официалната страница на Комисията по правосъдие към Камарата на представителите на САЩ (U.S. House Committee on the Judiciary).
.
.
Адвокатът на Google заяви пред Конгреса, че представители на Белия дом са упражнявали „настойчив и повтарящ се“ натиск върху компанията да цензурира съдържание, свързано с COVID-19. И не – не става дума за фалшиви новини или опасни лъжи, а за мнения, въпроси и данни, които по-късно се оказаха верни. Това е цензура, маскирана като загриженост. Това е контрол над мисленето, прикрит като борба с дезинформацията.
В отговор на общественото недоволство и политическия натиск, Google обяви, че ще възстанови редица YouTube акаунти, блокирани заради „нарушения“ на COVID-политиките. Много от тези създатели на съдържание са били заглушени, загубили доходи, публика и доверие – само защото са се осмелили да задават въпроси.
Конгресмен Джим Джордан го каза ясно: „Това не е просто цензура — това е съучастие между правителството и корпорациите срещу американския народ.“
Изслушването остави ярки реплики. Конгресмен Джим Джордан заяви: „Това не е просто цензура — това е съучастие между правителството и корпорациите срещу американския народ.“ Самият адвокат на Google призна: „Направихме грешки. Натискът беше реален. И няма да позволим да се повтори.“
А един от възстановените, засегнати от цензурата създатели на съдържание, добави: „Изгубих всичко — само защото не се страхувах да мисля. Загубих доходи, публика и доверие, единствено защото задавах въпроси. Днес усещам, че истината започва да си връща мястото.“
„Свободата на словото не е удобство, което се дава само, когато е безопасно. Тя е фундаментално право, което трябва да се защитава, особено когато е неудобно. Когато алгоритмите започнат да решават какво е „приемливо“, а правителствата диктуват какво да се премахне, обществото рискува да се превърне в дигитална диктатура.“ – колкото и да е парадоксално, това е и мнеието на ИИ.
Случаят с Google не е изолиран. През август 2024 г. Марк Зукърбърг призна в писмо до Конгреса, че администрацията на президента Байдън е оказвала натиск и върху Meta (Facebook), настоявайки за премахване на съдържание, включително хумористични и сатирични публикации, които не са нарушавали правилата. Зукърбърг заяви, че „натискът беше грешка“ и че Meta е направила избори, които „не би направила днес“.
А помните ли каква бе цензурата в Туитър преди платформата да бъде закупена от Мъск? А в Уикипедия (вж. линк)?
.
Днес и Google направи крачка назад (изтеглете официалното им писмо от ТУК). Но въпросът остава: колко други платформи все още вървят в грешната посока? А как е положението при медиите?
.
Следва обобщена таблица, която сравнява приблизителния месечен брой посещения на водещи медии в САЩ, разделени по редакционна позиция спрямо Джо Байдън (през 2021 г.) и Доналд Тръмп (към днешна дата), като са изключени центристките и смесените медии:
.
.
През 2021 г. подкрепящите Байдън медии са имали значително по-голямо покритие от критичните, а сега е точно обратното.
Политическият натиск върху платформите е по-ефективен, когато няма достатъчно силна медийна съпротива, която да го осветли или оспори. Точно в такава среда се появяват случаи като посочените в признанията на Google и Meta – че са били принудени да премахват съдържание, което не нарушава правилата, но не съвпада с официалната позиция на администрацията. Това не е просто цензура — това е структурна уязвимост на свободата на словото, когато властта и медиите се движат в една посока, а платформите се поддават на натиск. Когато критичните медии са малко и с по-малко влияние, цензурата става не само възможна, а и трудно забележима за обикновените граждани.
Тези случаи показват колко крехка е линията между защитата на обществения интерес и потискането на свободното слово. В свят, където алгоритмите решават какво виждаме, гражданската бдителност и почтената наука са по-необходими от всякога.
И ни се иска отново да извикаме: Хора, бдете!
.
