Илюстрация: Авторката
Есента.
Знаеш ли,
винаги е хубаво, когато
изпращаш поредното лято.
Залезите пурпурно червени,
звездите големи, големи.
А нощите леко студени.
И е красиво (стократно красиво)
да четеш всички поети,
влюбени (диво) в тъгата на есента,
при тях срещаш дюли, листа, миризма…
Хубава им се получава така.
Есента!
Есента.
Мъдра някак си, много добра.
Като се замисля и ето,
така правеха поетите вчера с морето.
А за мен есента все остава мечта!
Няма сложни чувства там,
има крила!
Има топъл подслон,
има хубава книжка.
Има чаша кафе с приятелка, с две…
Има приказка в есента.
Приказка за художник с тебешир в ръка.
Дето срещнал я НЕЯ и нарисувал дъга.
После паднал дъжда…
Есента!
Есента.
Предпочитана приказка.
Диалог със деца.
Цяло цветно пространство.
На игра, на шега.
Задължително строга,
със червена коса.
Поведенчески мека,
като зряла жена.
Дар е тя за човека,
с многобройни лица.
Съучастница с Бог е!
Прави дълга нощта.
И любов там тя ражда,
като нова звезда.
Есента!
Есента.
Ще остане навеки,
като свърши света!
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.
