Снимка: БЛИЦ
.
Водата не става за пиене – това са предупредени хората в някои от наводнените монтански села.
Водата ни дави във вид на дъжд, но не е годна за пиене. И животът не е годен за живеене – и в монтанските села, и в селата по цяла България. Съвсем скоро – и в големите градове.
Ракията е годна за пиене само донякъде. И тя може да те отрови, както водата.
Щастието е само там, където водата става за пиене и ракията – също.
Тука не е така.
Тука и калта не става за кал, защото пръска и каля избирателно. Биволите, които се въргалят в калта, светят от чистота, а белите лястовички – ако ги има, са с кал по перата.
Тука и съдът не става за съд. Става за чейнджбюро, става за обмяна на пари и на присъди.
Тука и гравитацията не е гравитация. В съда и в прокуратурата гравитация няма – там и престъпленията, и наказанията отлитат в Космоса. Обаче уискито става за пиене. И бучките лед в уискито си имат гравитация.
В България политиката е политика на памперса – слагай си памперса, напикавай се от страх или от радост пред началника и да не ти пука, че в монтанските села водата не става за пиене. И да не ти пука, че NEXO ни съди за три милиарда. NEXO ни бяха врагове, сега са ни първи приятели и даже началници в известен смисъл.
Тука водата не става за пиене, не става и да си умиеш лицето с нея, но става да умиеш телесната долница на съответния фактор. Умий факторите и готово!
Водата ни може да не е годна за пиене, но имаме сума ти му и поговорки за водата: „Вода гази, жаден ходи“ – по-точно е да се каже „Жаден ходи, във вода се дави.“
Ето и любимата ми поговорка: „Мие му краката и му пие водата“. И още: „Разбира ли ти свиня от кладенчова вода“.
Страшни поговорки имаме за водата, пък тя не става за пиене. А казват, че животът се е зародил във водата.
И разказват още, че в град Троян един от първите социалисти – бай Власи Власковски, агитирал за социализма троянските чираци, като ги водел да разглеждат една локва. Показвал им поповите лъжички и жабетата в локвата и така лека-полека ги водел по стълбицата на еволюцията, та чак до маймуната и човека.
Бай Власи Власковски бил дошъл от Америка и донесъл левите идеи оттам. И ходел с голяма шапка, и бил голямата работа на Троян, защото обяснявал живота, вгледан в една локва.
Не сме мръднали оттам – от локвата с поповите лъжички и жабетата. Крякане и квакане, квакане и клякане – това му е майката. А след наводненията в Монтанско водата не става за пиене.
Ами след Потопа?
Ами след Изкуствения интелект?
Ами след синовете и дъщерите на Изкуствения интелект – тогава за какво ще става водата – за облаци в небето или за сълзи в очите? Локви ще има ли тогава и къде ще е духът на бай Власи Власковски?
У нас водата не става за пиене, в Европа токът не става за светене.
Тъмнина и суша – това му е майката.
И NEXO, който да ни съди до дупка.
.
.
