Илюстрация: Blog.rual-travel.com
.
Първо ще разкажа за три шотландски афоризми, които научихме със сина ми в една лондонска кръчма. След това – за стоте „джу“ канджита, които научих в Нипон, както японците наричат страната си: „Страна на слънчевите („ни”) корени („пон”)”, а не „Страна на изгряващото слънце”.
1. Кръчмите по цял свят имат едно основно предназначение – отдушник за човек от работата и от къщата му – своеобразен, все още предимно мъжки вид „отърваване, освобождаване“. Както Шекспир е написал в пиесата „Хенри IV“: Take mine ease in mine inn („Да се отпусна в моята кръчма“).
През 1991–1992 г., когато работих в Лондонския унивeрситет, в града имаше повече от две хиляди кръчми, които британците наричат накратко „пабс“ (pubs); 2000 кръчми – освен ресторанти, барове, кафенета и други подобни.
Кръчмата „Clarence“ беше „чисто и добре осветено място“ в Западен Кенсингтън, където живеехме. Една вечер при нас със сина ми Николай седна човек на видима възраст 50-55 години. Беше сам, а носеше две чаши – едната с уиски, другата халба бира. След като отпи последователно, първо уиски, след това бира, той учтиво ни заговори.
– Казвам се Джери МакСтен, шотландец, шест години професионален войник в британската армия в Малайзия и Бирма. След това, както и физиката ми подсказва, съм бодигард.
Джери и аз си разменихме по някое питие, той с две чаши, аз с една, Николай с халба бира. За три часа научихме за Шотландия повече, отколкто знаехме дотогава. Джери също – за България.
Три негови мисли станаха за нас шотландски афоризми: „Знанията са най-добрите оръжия“, „Животът е едно кратко нещо“ и „Шотландската вода прави качеството на шотландското уиски“.
Оставихме ги на светло в среднощната кръчма – утре и други клиенти да ги научат:
.
.
2. Слънцето излезе от корените на хоризонта и пристигна в Каназава, когато професор Хироши Ямамото пиеше сутрешния си чай. Той влезе в интернета и прочете писмото ми – питах го как се пише на японски „Дълголетието е хубаво нещо“, с което да поздравявам приятелите за рождените им дни. На другия ден, изписан калиграфски с канджита, получих отговора: chou-ju (чоу – дълъг, джу – нещо хубаво):
„За изписването на „джу” има сто различни канджита – написа Хиро.
Уникалното е, че всяко едно от тях се произнася по един и същ начин, въпреки че всяко „джу” се изписва с различно канджи и изразява различна мисъл на тема „щастие”, „възраст”, „дълголетие”, „живот“…“
– Когато си говорите, как разбирате различния смисъл на всяко „джу”? – запитах Хиро.
– Стоте канджита са като различните шрифтове, с които се изписва една и също буква в кирилицата или латиницата – формите са различни, но буквата е една и съща. Ние чувстваме смисловата разлика в едното и другото изписване – отговори Хиро.
Не разбрах как я чувстват, но разбрах, че просто трябва да си японец, за да я почувстваш. Да си ученик в първи клас и да научиш първите стотина канджи, след това още сто и още сто, докато завършиш гимназия да знаеш около две хиляди канджи (и да изядеш един тон ориз). След това започваш да чувстваш различния смисъл на еднакво звучащи японски думи.
Или, както е написал в своите „Записки 1970–1993” Константин Павлов: „Да се види приликата между две светулки (или звезди) е много по-лесно (и по-мързеливо), отколкото разликата между две светулки”. А разликите между 100 светулки?
Въпреки че „Дълголетието е хубаво нещо”, хубаво е и „джу”, което казва:
„Щастие е да живееш една година повече”. Някой ще каже, че „Има само едно нещо, което е по-хубаво от това да живееш една година повече… и това е да живееш две години повече” – подобно на онова, което е казал философът Мечо Пух: „Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед”.
Утре, когато слънцето излезе от корените на хоризонта, ще запитам Хиро: „Има ли „джу” за тези думи на Мечо Пух?”.
Послепис
Двата разказа са за отмора и от политическата умора, защото политици, политолози и социолози говорят песимистично погребално за България, например: „България е на смъртен одър“ и „Ние сме умрели, но още не го знаем“. За тях чашата е наполовина празна, но не казват как да се напълни, за да оздравее България.
.
Д-р Георги Н. Чалдъков
.
