.
Д-р Джина Дундова-Панчева е родена в София. Завършила е Английската езикова гимназия в родния си град, както и Медицинския университет. Лекар е – асистент в Катедрата по Физиология на МУ – София, където преподава и до момента Физиология на медици, стоматолози и фармацевти на български и английски език. От 1994 г. работи в Клиниката по детска неврология на Института по педиатрия като педиатър и електрофизиолог. Има издадени седем поетични книги, една новела и четири букварчета. Две от книгите са двуезични. Новелата е преведена на английски и арабски език. Нейни стихове са поместени в: “Пламък”, “Словото днес”, “Галерия на думите”, “Тетрадката” и др. Някои от тях са преведени на английски, турски и гръцки език. Много от стиховете са послужили за създаване на песни, изпети от известни поп звезди. Две от песните печелят първа награда на националните конкурси за нова българска песен “Бургас и морето” и “София пее”. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на писателите-лекари.
.
.
НОЩНИ ПЕПЕРУДИ
Долитат като нощни пеперуди
след залеза тревожните ми мисли.
Надежди, еуфория, заблуди,
задъхани фантазии сребристи
изчезват – тъмнината ги прокуди.
А споменът от вчера е торнадо,
погълнало внезапно младостта ми.
По здрач като в старинно огледало
оглеждат се моменти в паметта ми
и болката усмихва се злорадо.
Къде избяга пролетният вятър,
понесъл аромат на цвят в безкрая
и онова усмихнато момиче,
което с радостта по пътя тича,
къде е – не намери ли приятел?
Но с утрото ще дойде светлината
и огън там, над хълма ще запали.
Ще бяга по пътеката тъгата,
усмихнат ден ще носи изненади
и щастие ще стъпва по росата.
КЛЮЧЪТ Е СОЛ
Така е топло в бащиния дом,
че тази къща я е правил татко…
Ръцете му създали са подслон
и пристан за присъствието ни кратко.
Картина пъстроцветна на Гоген
е кацнала свенливо на стената.
Таванът дървен грее пременен,
в прозореца изгрява красотата.
Тук нощем скитат в тъмното коне,
звънчетата им сладостно пропяват,
небето често звездно и е не –
ах, тези нощи, те не се забравят.
Огнището излъчва топлина
и пукат в него съчки разпилени,
а спомени от стари времена
в жаравата просветват съхранени.
Денят изгрява в жълтите цветя
и бърза да се влее във реката,
а жиците, на слънцето с цвета,
оформят петолиния от злато.
Ключът е Сол, а нотите са в мен,
отключвам на мелодия вратата
и в нея всеки шепот е вграден
от тихото дихание на Земята.
КАК КРАСИВО УМИРАТ ЛИСТАТА
Как красиво умират листата,
завъртени в златист водопад,
и докоснали вече земята,
за последно, съдбовно шумят…
Скоро те ще са приказни сенки,
ветрове ще ги носят на прах.
Само голите клони ще стенат,
ще заглъхне и птичият смях.
В този миг ще заплаче гората
с подарени от облак сълзи.
Как красиво умират листата,
а отгоре мъглата пълзи.
ВЯТЪР
Защо ли казват – “Вятър работа”?
та всъщност вятърът е всичко –
копнеж, мечта, свободомислие,
горчива обич, свобода,
стремеж, подем, прозряна истина,
вселенска тайна, красота…
Май другото е вятър работа,
а вятърът е вечността.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––-
ИЗУМРУДЕНАТА ЛИРИКА НА ДЖИНА ДУНДОВА-ПАНЧЕВА
Георги Н. Николов
Някой би запитал: „Защо изумрудена?“ Ще отговоря веднага – с втъканите в стиховете й мъдрост и копнеж за щастие, за любов и емоционална взаимност изумрудът с магичните си качества сякаш най-точно отразява творчеството на Джина. С което, струва ми се, в процеса на днешното книгоиздаване и противоречива духовност е благословено, встрани от мимолетния порой на имена и заглавия. И олицетворява създателката си като интелектуален лъч на днешното време – умело съчетаващ тематичните, моралните и емоционалните си послания в папирусите на класическия стих. На римуваната словесна песен, така желана от изгубения в сивотата на делника читател…
Тези мисли са породени от поредната книга на Джина „От сенки слънце си направих“, С., БП, 2023 г., изградена от взаимно допълващите се части „Паралелен свят“, „Пролетно почистване на душата“, „Рапсодия в бяло“, „Любовта на морето“, „Животът продължава“, „Цветен дъжд“. В тях пулсира същността на съвременния човек, вграден в цивилизационния модел на своето столетие. Носител и изразител на общите психологични контури в тленния хорски поток и сред вълните му – на личностното „аз“, търсещо своята отличима индивидуалност. И нека допълня – на озарената жена, чиято лира винаги носи своя нежен отпечатък върху грапавите контури на живота. А той пък, веднъж разтворил двери за (не)предначертана ни орис, изисква от нея много повече нравствени сили, осъзнат стоицизъм и… мила дарба да ни възкреси, когато от делнична умора клюмнем встрани край пътя. Защото, както сама Джина изповядва,
Поетът в мен е странник сред звездите,
поетът в мен възторжено шепти.
Защо е тук за кой ли път се пита
и някакви мелодии реди…
Поетът сътворява незабрава
за своите и чуждите следи,
защото неусетно чудо става,
когато в думи някак ги вгради. („Поетът неслучайно е роден“)
Стиховете на авторката се подреждат в ярка, цветна галерия на космическата извисеност и бързия реалистичен щрих; кристално звънят библейските завети за доброта и взаимност; мимолетното униние отстъпва място на възторжената радост, а природата често доминира по редовете не само като фон. Тук, в тази книга с избрани стихове, присъстват още волността пред тъгата за отиващия си пореден ден; семейството, ликовете на свидни люде, децата. И разбира се – любовта, винаги надмогваща дебнещата я раздяла. Защото е безсмъртна, а обичаният човек, макар и понякога далече, е неотменно до теб. Или пък не е, но тя, любовта, си остава вечна. Оптимистична, макар през ридание:
Моя късна любов, неочаквана,
неуверена, смешно ранима,
след пороя от грешки отчаяна,
щом си спомняш за мен – намери ме.
Чувствам, идваш при мене нетърсена,
Очарована палаво тичаш…
Ще отворя вратата и в тъмното
ще те пусна в сърцето си скришом.
Че в живота ми дълго те нямаше,
даже вече почти те забравих
и без тебе усмихвах се някак си,
но от радост ли беше… Едва ли. („Моя късна любов“)
Редящите се пред погледа ни покоряващи картини на изповедност, на душевна и духовна красота, сполучливо се подреждат в панорама на онзи първичен идеал, кодиран в нас от Създателя. На смисъла да съществуваме и вдъхваме живот на следващите поколения с надеждата да не бъдем забравяни. Да им бъдем все така близки и необходими през пръстта, в чиято пазва някога ще се скрием. И да кънтят в гаснещото ни съзнание познатите стъпки по пътища, дарени им от нас, за да достигнат мамещия хоризонт… Но предреченият финал е още далече, той просто е нежелан и отсъства в лириката на Джина! Мислите за него са запратени в дъното на паметта, отстъпвайки място на яркия, заслепяващ слънчев миг. Озаряващ мамещата тайнственост на света през безкрайния Атлантически и Индийски океан и нос Добра надежда до Ушуая… Несебър, Созопол и най-желания пристан – прагът на дома. Специално искам да откроя обичта на Джина Дундова-Панчева към морето, „уловено“ като импресионистичен миг, или пластично осмислено във философските измерения на нещо вечно. Неподвластно на граници и епохи и съпровождащо планетата Земя във вселенското й безсмъртие. Джина е частица от неспокойната му същност и негов изповедник. Негова русалка-жрица, отнасяща соления му шепот до очарованите слушатели на плажа, скрит в повеите на ласкавия бриз:
Във постеля от слънчеви зайчета спи
неспокойно море и бълнува,
после нежно целува брега и шепти,
покорената суша сънува.
И в съня му са рибите цветни мечти,
а пък мидите – бели надежди.
В огледало прозрачно седефът блести,
а морето все нещо нарежда.
То върти се във свойто кораво легло,
със скали и рапани постлано,
а отблясъци слънчеви всичко било
заличават и в синьото плават. („Морски сънища“)
Завладяващата маринистика на Джина Дундова-Панчева е сериозен дял от духовното й присъствие в съвременната българска литература. А във всичко написано е излишно да търсим каквито и да било модернистични веяния, зад които прикриват творческата си немощ разни мъчители на словото у нас. Несъмнената поетична дарба на тази авторка е поднесена в стихове с овладяна рима и впечатляваща образност. Монологична, ала предназначена за широка мислеща аудитория, отличаваща се с много човечност и интимна изповедност. С верен усет за наблюдаваните от натура природни картини и с дълбоко вникване в психологията на съвременника, на когото е дарена. Споделеното по редовете е обагрено с полифоничност от чувства и настроения, каквито може да изповядва само много искрен и обичащ хората майстор на перото. Знам, че създаденото досега от авторката е принос в културната ни съкровищница и стъпало за бъдещи нейни поетични върхове. И дар за нас, човеците, улисани в хаоса на объркания, тревожен, чуждопоклоннически, но все пак и български ХХI век…
.
