Наско Гелев. Източник: ФБ група на Лигата на българските писатели в САЩ и по света
.
Няма да излъжа, ако кажа, че четенето и ровенето в разни исторически сайтове е едно отколешно мое занимание. Историята въобще е моя стара страст. Тя винаги ме е интересувала изключително много. Нека призная, че е едно от най-любимите ми занимания. Дори след гимназията се юрнах чак до Велико Търново, за да кандидатствам за историк, археолог или каквото и там да е, стига да е свързано с миналото. Примирих се. Не ме приеха. Но любов ръжда не хваща, нали!
Мина доста време. Някак случайно научих за Спароток или още Павел Серафимов. Този човек ми отвори очите за много скрити и изопачени исторически факти, свързани както с България, така и с нас, българите – факти, подкрепени единствено и само с древни писания на антични хронисти.
Да пишеш за българщината като за олтар е изключително предизвикателство. Та нима можем да обхванем само в няколко реда или дори страници нещата и хората, които са допринесли за разпространението на древната българска история, култура, наука, спорт, политика и дори българския език. Винаги си заплашен да изпуснеш нещо или някого, нали. Така че ще създам няколко олтара. Те ще бъдат различни, обхващащи различни периоди или форми. Поради това ще напиша нещо, без да следвам някаква хронология.
Според речниците, във всички религии олтар е свещено място за жертвоприношения и религиозни обреди. В източноправославната църква има изображения на светци, наречени икони. Така че олтарите на българщината би трябвало да са окичени с образите на наши сънародници, направили нещо или дори дали живота си за България.
Но кой от всички артисти, спортисти, учени, воини, политици да изографисаме в тези олтари? Също така, ако трябва да представя всички, които заслужават да са в този списък, то той би бил голям поне колкото енциклопедия. Затова ще се спра само на няколко имена.
Да започнем. Но с кого?
Защо първи да не са нашите възродители или още казано, възрожденци. И ще започна с тях.
На 2 януари 1835 г. в Габрово Васил Априлов открива първата българска гимназия, наречена още „Габровското училище“. Издава и сборник с български народни песни, както и няколко вестници на български език.
През 1824 г. Петър Берон създава първия учебник на български език, известен като „Рибния буквар“. През 1842-46 г. Константин Фотинов издава първото списание на български език – това е „Любословие“. А Иван Богоров издава през 1946 г. първият български вестник – „Български орел“. Следват „Българска дневница“ и „Дунавски лебед“ на Георги Раковски, „Гайда“, „Македония“, „Ружица“ и други вестници и списания на Петко Славейков, „Независимост“ на Любен Каравелов, „Дума на българските емигранти“ на Христо Ботев и пр.
А какво да кажем за братята от Струга – Димитър, Наум и Константин Миладинови? Събрали и издали, въпреки местния терор, техния труд „ Български народни песни“.
Да не забравим да споменем и другите велики братя в нашата история – Евлоги и Христо Георгиеви! Тези истински българи, не като сегашните алчни и вечно незадоволени новобогаташи, откриват на 1 октомври 1888 година създадения със собствени средства Първи университет в България.
За такива политици или деятели да сме чували днес? НЕ!
Но това е само за един от тези олтари.
Ние имаме невероятни успехи в световната наука. Ще спомена само някои от тях. Да започнем с името на Джон Атанасов. На 19 октомври 1973 г. Федералният съд на САЩ го обявява и признава за създател на първия компютъра!
Друг нашенец-откривател е Стамен Григоров. През 1907 г. той изследва състава на киселото мляко. В него открива няколко млечнокисели бактерии. Кръщава ги Lactobacillicus bulgaricus.
За един български инженер, сигурен съм, че малцина българи някога са чували. Неговото име е Асен Йорданов. На шестнадесет години конструира своя първи самолет. Завършва инженерно образование в Германия и заради това не може да се върне в България, а трябва да емигрира в САЩ. Там си сътрудничи с компаниите Локхийд, Боинг, Дъглас и други. Започва да работи и в NASA под ръководството на Вернер фон Браун. Там той, този нашенец, е конструирал и създал двигателя на модула „Ийгъл“, с който през 1969 г. Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната и излитат обратно към кораба-майка.
Та те не са ли икони за друг олтар?
А какво да кажем за нашето участие на световните сцени! Та за пример ще посоча само най-известната в света оперна зала – Ла Скала, Милано, Италия. В коридора на славата на оперното изкуство са изложени портретите на десетте най-големи оперни певци за всички времена. Е, на седем от тях са образите на българи! Какво още да можем да кажем?
Икони в техния олтар!
Всички знаем, че българите са печелили и губили много битки, но никога тяхно знаме не е паднало в плен! Така че нека споменем няколко военни дейци. Да започнем с хан* Тервел. През 718 г. той и българските войски отхвърлят арабската обсада на Константинопол и ги обръщат в бяг. По този начин предотвратяват опасността ислямът да завладее Европа още тогава.
27-годишният младеж Марин Маринов, само с чин на капитан, е героят от Сливница. От паркетен любимец, не понасящ кръв, става любимец на своите войници. Винаги в първите редици. И така опазил столицата на България от сръбските войски, командвани от генерали, обучавани в Германия и Австро-Унгария.
Друг наш военачалник, когото бих представил, е генерал Иван Колев. По време на Първата световна война той е командващ фронта в Добруджа. Там срещу нас, българите, се втурват „братските“ руски войски. Той, със своята конница, не само успява да ги удържи, но и да ги обърне в бягство.
Героят на военната сцена е братът на Иван Вазов – генерал Владимир Вазов. Пак тогава, по време на същата война, той със своята войска удържа атаките на французи, англичани, гърци и не им позволява дори да доближат до нашите окопи! По-късно, през 1936 година, генерал Вазов е поканен в Англия по повод конгрес на Британския Легион. На гара „Виктория“ в Лондон той е посрещнат лично от кмета на града. Когато генерал Вазов минава, за него е построен почетен легион. Генерал Хамилтън, който го придружава, командва: „За почест! Мирно!“ След което заповядва: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов! Победителят от Дойран!“
Е, как да не се почувствам горд от такова признание! И за мен това е голяма икона в олтара на българщината!
За спортните успехи, разпространяващи името на България, имаме много примери. Дали да говорим за Георги Костадинов и Ангел Ангелов, спечелили първите медали по бокс на олимпийски игри в Мюнхен през 1972 година?
Помните ли? Или за многобройните ни успехи в художествената гимнастика? Ненадминатия почти четири десетилетия рекорд на Стефка Костадинова? А какво да кажем за щангите или шахмата? Борбата! Футбола? Още и още?
Но ми се иска да спомена някой от по-старите ни състезатели. Помните ли генерал Владимир Стойчев? Първият българин, участвал на олимпийски игри? Спортът е езда.
А „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“, „Балканският лъв“ – българинът Дан Колов? Този, чиято кариерата започва като хамалин, миньор, и който постига победи над едни от най-добрите борци за времето си – Джеф Лоренс, Руди Дусек и дори над идола на японската борба Джики Хиген – „Удушвача“!
Преди около четирдесет години в България за първи път излезе книга за Дан Колов. Заглавието беше „Кеч ес кеч. Дан Колов“. Разбира се, нормално е за човек, който живееше над книжарница, я има! Тоест аз!
Имаме и политици, които са станали много популярни. Няма да говоря за цар Борис I, цар Симеон I, за цар Калоян или цар Иван-Асен II. Не! За тях ние знаем много. Нека ви разкажа за други двама-трима, за които едно време в училище се казваше нищо или почти нищо.
Знаете ли нещо за Константин Стоилов? Най-младият, само на 26 години, член на Първото българско народно събрание във Велико Търново след освобождението от османско иго. Човекът с най-прочувствената реч при първата сесия на събранието. Човекът, който е в делегацията, чиято мисия е да покани Батенберг за княз на България. Впоследствие негов приятел, поддръжник и съветник.
А за Стефан Стамболов и неговото отвращение от фалшивата руска политика спрямо България? Заклан поради това насред центъра на столицата!
Или пък за Димитър Пешев. Човекът, който започва борбата за защита на българските евреи по време на Втората световна война? Или за митрополит Кирил, който заявява, че ще легне пред влака, ако бъде натоварен с този нещастен народ!
А за Атанас Буров? Министър, банкер, филантроп и българин! Имах щастието да познавам един от неговите правнуци. Е, затриха неговия род, убивайки Румен, Бурчето, в Софийския затвор.
Като гледам написаното, ние, българите, имаме с какво да се гордеем, с олтари на българщината. И това е само малка част от герои и истории. Имаме Раковски, Левски и Ботев, Иван Вазов и Елин Пелин и много други, а колко още има, които историята и учените са „забравили“.
Нека си представим всичко по-горе, имената и историите, като части от един по-голям, обширен олтар. И да го наречем Българщина! Но кое е общото между всички тях?
Езикът! Българският eзик! Нашият български език! Та колче държави могат да се похвалят, че държавите около тяхната говорят на същия език? В Южна Белгия ползват нещо като френски. Шотландци и ирландци нещо като английски. Та дори английският е език, смесица от немски и френски! А немския и този в Австрия имат също сходство. И туй то. А в Източна Европа всички страни ползват старобългарски или още староцърковен български език! Дори Румъния е ползвала нашия до средата на деветнадесети век, след което го сменя с някакъв латински.
И това е от векове. Българщината, сиреч езика и културата ни, от векове се ползва в цяла Европа. В Англия ще го намерим в Уестминстерското абатство, където се пази Евангелието на цар Иван-Александър. Във Франция пък, в Реймското абатство, се намира евангелието на българката, станала княгиня на Киевска Рус, занесено там от внучката й, омъжена за Анри II. От тази сватба насетне, всички френски крале са полагали клетва с ръка върху тази свята книга.
Та колко от вас знаят, че един от синовете на хан Кубрат се преселва в днешна Ломбардия, Северна Италия? Или затова, че кан Алцек, четвъртият син на Кубрат, основава друго българско селище в Югозападна Италия – Celle Di Bulghеria (Челе ди Булгерия). Сега е само с население от около хиляда и осемстотин жители! Но те се гордеят с произхода си и пазят традициите ни! И дори са издигнали паметник на основателя си Алцек!
За катарите и албигойците, продължители на учението на нашите богомили, какво да кажем? Че дори в периода 1209-1229 г. Католическата църква провежда така наречения „Албигойски Кръстоносен поход“, наречен „Катарски“, срещу тяхната крепост Монсегюр в Пиринеите във Франция!
През 1990 година, без да зная тази история, аз съм бил само на около 30-35 километра от това място. И много съжалявам, че не съм го посетил!
Това писание наистина стана доста дълго. Но, както вече казах, нашата история е много дълга. И се гордея с нея! Та това е история на повече от седем хиляди години! Не казах нищо за златните съкровища от Варненския некропол или за Панагюрското съкровище. Неща, направени дори преди египтяните! Нито за златната маска на тракийския цар Терес! За Орфей и Спартак. За Атила и Кубрат. И още, и още!
Затова сега ще помоля този, който го чете, да го прочете още веднъж и да си отговори сам на простия въпрос на друг наш възрожденец, Паисий Хилендарски: „Но поради що, ти човече, ти, българино, се срамиш да се наречеш Българин?“
.
Наско Гелев
Февруари 2025 г.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Бел. ред.: Титлата хан (или кан) за българските владетели е спорна и неточна. Официалната българска историография е длъжник в това и не само в това отношение.
.
