
Илюстрация: bhbc.bg
.
Едно дърво, паднало случайно над поток, мост ли е? Дървото и потокът са част от материалния свят, а мостът е част от царството небесно. За да бъде това дърво мост, трябва идеята за мост да се роди в главата на едно живо същество и то да я осъзнае. Ако няма никой, който да осъзнава, че дървото е мост, свързващ два бряга, то ще престане ли да е мост? Не, разбира се. Мостът – идеята за мост е в царството небесно и тя може там да си остане, или да слезе на грешната земя, и да влезе в душата на някого.
Ние всички подсъзнателно знаем за царството. Всички се стремим към добро и всички искаме да бъдем озарени с идеите. Безкрайно множество идеи има в царството небесно. Всъщност в него има всичко, което го е имало, има го и ще го има во веки веков.
Неотдавна говорех с един приятел, който за разлика от мен е бил много активен в промените преди трийсет години. Тогава хора се събираха по площадите, участваха в митинги, събираха кръгли маси, организираха се в партии, издаваха вестници, започваха профсъюзи. Изобщо София, а и цяла България тогава жужеше, като разтревожен кошер.
Аз се отдръпнах от този процес. Причината беше, че основният плакат на промяната беше “комунистите в Сибир!”. Аз съм отгледан от комунисти. Отгледан съм като съветски човек. Системата тогава не ми харесваше, но аз още тогава правех разлика между вярващи комунисти и номенклатурчици. В идеите, в които вярваха моите родители, нямаше зло, нямаше лична изгода, нямаше подлост. Те не заслужаваха разстрел и затвор.
И друго ме отврати. Парадоксът на Девети септември. Също, както на 10 септември 1944 година в България изведнъж останали само комунисти и съчувстващи им елементи, така и на 10 ноември 1989 година в България имаше само дисиденти и антикомунисти. Довчерашни мои колеги, опитващи се с правди и неправди дотогава да се доберат до мечтаното членство в БКП, за да си уредят живота, за един ден станаха яростни ненавистници на всичко комунистическо, с упоение скачаха по площадите да докажат, че не са червени, и призоваха хора като моите родители, които никога не се отказаха от убежденията си, да бъдат разстреляни. Наричаха това с думичката “лустрация” за по-културно, но зад тази думичка се криеше вечната ненавист на роба към свободния човек. Моите родители са вярвали в идеите си и през фашистко време. Защо да се отказват от тях пред лицето на либерален преврат? Все пак идеите идват от царството небесно и комунистическите идеи не правят изключение. Мостът е мост. По него можеш да минеш на другия бряг. Какво ще правиш там, не е работа на моста. Може да донесеш мир и просперитет, а може по същия мост да донесеш война. В царството небесно идеите са светли и непокварени. Те са лишени от зла умисъл. Падайки на грешната земя, те се омърсяват, изопачават и често започват да служат на Сатаната.
Попитах моя приятел какви идеи ги водеха с неговите другари тогава в далечната 1990 година. Той ми каза, че идеята е била за 5-6 години България да стане “модерна”, “богата”, “просперираща” държава по типа на западните демокрации. Попитах го дали той или приятелите му са били дотогава в някоя западна държава лично, като много добре знаех отговора. Тогава не можеше да се пътува свободно на запад. Нито един от тези млади хора лично не беше видял западна демокрация и не беше живял при тази система. Представата им за това каква е западната демокрация беше почерпена от книжки, разпространявани нелегално, разкази на номенклатурчици, ходели на запад на държавни разноски, на децата им, учили на държавни разноски, чужденци, идващи по един или друг повод в България. Всичко останало те са си доизмисляли.
Моят приятел е идеалист. Също както моите родители. Той се е борел за промяна, поведен от една идея, дошла от царството небесно. Това е идеята за едно справедливо общество, в което всеки може да пътува, където иска, всеки има възможност да се развива според способностите и успехът е справедливо възнаграден. В това общество всеки има право на глас и всеки участва в управлението на държавата – и така корупция или измами са невъзможни. Това е либералната демокрация в царството небесно.
Какво е на грешната земя? Ами ние го виждаме. Има и корупция, и няма никаква свобода на словото или свободен пазар. Издигането според способностите е по-скоро изключение, отколкото правило, а войните и кризите са абсолютно необходима част на живота, за да се запазват богатствата на богатите. Цялата либерална и демократична система се описва със следното. Колкото повече пари успееш да събереш, толкова по-добре. Богатият е основата на просперитета на обществото. В ламтежа си за богатство той изобретява, строи, създава нови неща. А богатството си той не може да не сподели с другите, защото иначе какво да го прави? Ами и яхта ще си направи, и остров ще си купи, и самолет, но за тази работа ще са му необходими куп работници, слуги, инженери, лекари, тъкачи, ковачи. И ето ти добруване на цялото общество.
Е, разбира се богатите са се преситили днес на яхти и купуват предимно човешки души и безсмъртие. Та който може да управлява човешките души и е безсмъртен, е равен на Бог. Те си купуват място в пантеона на боговете. Съвсем като римските императори преди години. Това „облагодетелства“ обществото с войни, разпад на морала и културата, деградация на младежта, изчезване на цели цивилизации и превръщането на милиони хора в роби. Като цяло това намалява количеството на хората, живеещи на Земята, и пълни ада с душите на излъганите и пропадналите.
Моят приятел днес се чувства излъган, омърсен и отвратен от света, който вижда около себе си. Аз се радвам за него. Той не е изменил на идеите си и все още живее в царството небесно. Също както родителите ми. Той разбира, че идеите са чисти и неопетнени, а извращението им е дело на Сатаната.
Няма такава идея, която да не може да бъде извратена, ако хората забравят за царството на кристално чистите идеи. Ако хората с душите си са чисти и живеят в царството небесно, както родителите ми и моят приятел, то няма начин такива хора да се поддадат и да изменят на себе си. Не поредната кристално чиста идея ще спаси света, а чистите и вярващи хора.
Нека спрем да критикуваме идеите. Нека всички се борим за чистотата им. Нека отваряме очите на тези около нас за царството. Нека бъдем наивни, дръзновени, с блясък в очите и вяра в душите. Тогава грешната земя ще заприлича повече на Царството небесно. Нека го направим, защото днес светът около нас много напомня на преддверието на ада. Погледнете нагоре. Поемете си въздух. Направете денят си хубав!
.
Виктор Хинов
.