Home » Избрано

Зденка Тодорова: София подкрепя създаването на „шопска нация” в Сърбия

2011.08.18 Няма коментари
Spread the love

– Защо наскоро издадената в Сърбия история на Нишката епархия прелива от омраза към България?

– Ако се обърнем малко назад във времето, ще видим, че повечето книги издадени в Сърбия на тема България и българо-сръбски отношения са открито антибългарски. В тях няма историческа истина, фактология, обективност. Има само емоции, които преливат от омраза. Шовинизмът на сръбските историци, журналисти и политици от началото на миналия век намира плодородна почва в средите на сръбските шовинисти и днес. А те са навсякъде – в политическите партии, държавните институции, медиите, университетите и църквата.

– Не е ли тази книга „случайно явление”?

Книгата “Нишка епархия – кратък исторически преглед” с автор Владимир Вучкович е издадена през 2011 г. като изследване на Историческия архив в Ниш с благословията на настоящият сръбски патриарх Ириней. Така че тук не може да става и дума за случайни неща, а за проект, финансиран от властта в симбиоза с църквата. Сръбската православна църква (СПЦ) е сред основните двигатели на антибългаризма в Сърбия.

– Това като че ли не е единственото антибългарско деяние на сръбския патриарх Ириней?

Напълно сте прав. Преди десетина години днешният патриарх Ириней, който тогава бе епископ Нишки, отказа да ръкоположи за свещеници двама българи от Цариброд, а днес се прави всичко възможно отец Йоан от Босилеград да бъде отстранен от Църквата, защото иска да служи на български език и защото с български пари е построил в село Паралово, Босилеградско, храм, носещ името на “Св. Иван Рилски”. Да не говорим за целенасоченото изписване на имената на починалите в духа на сръбската именна система.

– Как се фалшифицира историята на Нишка епархия?

За Нишка епархия се пише като за институция, създадена от сърбите преди и след освобождението от турците, като българското присъствие в Нишко и Поморавието се представя като български стремеж за “окупиране на сръбски земи” с помощта на Русия.

– Бихте ли дали конкретни примери.

Още на една от първите страници в историята на Нишка епархия пише: “Посветено на Нишките свещеномъченици – свещеници, монаси и епископи от Нишка епархия, убити от турците, българите и комунистите”. Няма нито една дума за борбата на българите от Нишко, Пиротско и Зайчарско през средата на по-миналия век, както и за инициативата на местното население, смятащо се за българско, да строи български църкви и манастири, историята на които е подменена веднага след Берлинския конгрес от 1878 г.

– Част от тази подмяна е и издаването на книгата “Манастир Св. Йован Богослов край Поганово”.

Точно така. Даже името на светеца е сменено със сръбско, вместо „Йоан” – “Йован” – със задължителната сръбска йотовка. И това съвсем не е случайно. Погановският манастир е в центъра на великосръбската идея, защото този много тачен и обичан от българите манастир, винаги е дразнел властите в Белград. Преди няколко години те дори се опитаха с помощта на няколко съмнителни субекта, представящи се за свещеници, да преименуват манастира от Погановски в Йовановски.

– Каква бе реакцията?

Местното население нададе силен вой и табелата с името на манастира бе върната на старото й място. Същите тези т.нар. свещеници, започнаха да прокарват и светска политика в манастира. В светата обител бе укрит руски военнопрестъпник, за който имаше разписана червена бюлетина от Интерпол. Сега край манастира се строи нещо като хотел, макар, че според закона строителството в зоната край него е абсолютно забранено.

– Къде се корени антибългаризма на СПЦ?

След Ньойския договор от 1919 г., първото, което е направил режимът на крал Александър Карагеоргевич е прогонването на всичките 42-ма български свещеници от храмовете в Западните покрайнини. Някои от тези свещеници са били убити, като Апостол Иванов и Борис Йоцов, други репресирани, трети арестувани, четвърти принудително изселени. И тогава, и днес, СПЦ е проводник на великосръбската идея, която има за цел да асимилира всички несърби с православно вероизповедание, не позволявайки им да имат свои, в нашия случай български, свещеници, макар и под нейно крило.

– Защо България мълчи по обвиненията за “зверствата” на “българският окупатор” в Сърбия през 20 вeк?

Защото българските политици не са на висотата си. Как може да се защитава национална кауза с политици, които са безродници, които вместо да защитават националните интереси плащат на сръбски чалгаджия да пее на Нова година антибългарска песен. И да подкрепят “безусловно” Сърбия по пътя й към ЕС. Ами то самата Сърбия може би все още не е на ясно – иска или не иска да стане член на ЕС. Как може да се мълчи за откритата проява на антибългаризъм с освещаването на Костницата в Сурдулица, когато бяха измислени хиляди избити сърби от “българския фашистки окупатор”?

– Как Белград се отнася към желанието на сега управляващите в София за подобряване на връзките ни?

Отнася се с високомерие и презрение. И, разбира се, продължава да печата антибълграски книги.

– Защо сръбкият президент Борис Тадич не дойде у нас на 30 юли т.г. по покана на премиера Бойко Борисов?

– Защото в сръбския парламент до един часа през нощта се обсъждаше темата за Косово и инцидентите, които сръбските националисти предизвикаха на границата. В сръбските медии даже отсъстваше информация, че Борис Тадич е поканен от Бойко Борисов да присъства на “приятелския мач” в новата спортна зала в София. Напъните на София да умилостиви Белград се оказаха безрезултатни.

– Как оценявате досегашната политика на управляващите в България спрямо сънародниците ни в Сърбия?

През последните 20 години политиката на официална София спрямо българите в Западните покрайнини бе конюнктурна. В зависимост от това каква е международната политика по отношение на режимите в Белград. Аз, като пряк свидетел на събитията в бивша Югославия, се нагледах на какво ли не. И се уверих, че за човешките и малцинствените права на нашите сънародници в Сърбия се говореше, колкото да се каже нещо, а на моменти не се казваше и нищо – каквото е положението в момента. На сръбската страна това й харесва и затова продължава да мачка българите в Западните покрайнини, даже и да не допуска българи от България да се поклонят пред паметника на Васил Левски в Босилеград.

– И кабинетът на ГЕРБ ли е загърбил интересите на българите в Западните покрайнини?

Не само че ги загърби, но предаде българските интереси в Западните покрайнини – и по отношение на църквата, и по отношение на езика, и по отношение на военно-историческото наследство, и по отношение на индивидуалните и колективните права на българите в Сърбия. Коя държава ще си замълчи пред факта, че на мястото на някогашните й войнишки гробища е сложена многометрова антена на мобилен оператор? Това се случи в Цариброд, на мястото на разрушените през 1947 г. български войнишки гробища, където все още има погребани кости на български войници и офицери.

– Защо днес се възражда проектът за “шопска нация”?

Теорията за “шопска нация” набира скорост, защото през октомври 2011 г. ще има преброяване на населението в Сърбия. През последните 20 години Белград вложи много усилия и пари, за да създаде проект за “шопска нация” и “шопски език” в Западните покрайнини. Бе преведен на “шопски” българският класик Стефан Костов, имаше опити да бъде издаден “Шопски речник” в Цариброд и т.н.

– Има ли официално българско участие в този проект?

Сръбската държава финансира студентския проект “По пътеките на шопите”, в който вече са се включили и български, и македонски студенти. В броя си от 24. 09. 2010 г. казионният в. “Братство”, излизащ на български език в Ниш, публикува стряскащата информация, че “целта на проекта е да даде възможност на младите изследователи да се занимават с научна работа в недостатъчно изучените региони на Балканите, както и да се пропагандират териториите, в които живеят шопите”. И още нещо, че “проектът е подкрепен от Министерството на младежта и спорта, община Димитровград и посолствата на България и Македония в Белград”.

– Но това е повече от скандално…

Съгласна съм, уви за тези и за останалите неща, които споменавам в интервюто, не се говори. От една страна, властите нямат интерес за тях да се пише, от друга, голяма част от медиите обслужват разни политически и корпоративни интереси. Но все пак се намират и такива медии и хора, които искат да пишат и да говорят за проблемите на българите в Западните покрайнини. И аз разчитам най-вече на тях. Излезе ли един път една информация някъде, после трудно ще я спрат!

Интервю на Евгений Еков

————————————————

Зденка Тодорова е родена в гр. Цариброд. Завършва българска филология в Белградския университет, занимава се с публицистична, журналистическа и правозащитна дейност.
Председател на Хелзинкския комитет за защита правата и свободите на българите в Сърбия. Автор на шест книги: “Венчална рокля” (поезия), “Преродени души” (поезия), “Ябълка в килия” (публицистика), “Взривената памет” (история), “Докосване до духовните светилища в Западните покрайнини” (публицистика) и “Светилища разделени с граница” (краеведо-историческо изследване). В момента е един от водещите на предаването “Облаче ле бяло” по ТВ СКАТ.

Източник: News.bg

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.