Home » Избрано

Защо България е най-тъжното място на света

2011.08.23 2 коментара
Spread the love

България е най-тъжното място на света – в тази държава цари произвол вместо ред, мрежите на ДС продължават да си разменят постове и услуги, а за премиера се знае, че навремето е бил близък до бандитите…

Тези и други нерадостни констатации се съдържат в анализа на Клаус Шрамайер, бивш зам.-посланик на Германия в България.

В анализа си, публикуван в списание “Europäische Rundschau”, Клаус Шрамайер твърди, че в България никой няма интерес от преосмислянето на комунистическото минало. Напротив, този период от историята на България, с всичките престъпления и несправедливости, просто се премълчава.

Промените – българско менте

Невъзможно е да се започне начисто по простата причина, че номенклатурните кадри все още са внедрени по всички етажи на властта и държавните структури, пише юристът-дипломат и обобщава: “На всички е известно, че промените в България са само фиктивни.” А така нареченият преход логично вече от 20 години тъпче на място.

Според Шрамайер бившите сътрудници на ДС са се предрешили като бизнесмени, организирали са се в спретнатите редици на престъпни групировки, а през свободното си време работят като политици, депутати, съдии, прокурори и на други отговорни позиции, като никак не се интересуват от общото благо. Основната им цел е забогатяване на гърба на обикновения човек. България като най-бедна членка на ЕС е и най-тъжното място на света, обобщава Шрамайер. Най-тежкият и дълготраен проблем той лаконично формулира така: произвол вместо ред.

Тоест, престъпността се е сраснала с политиката, а правовата държава е удушена още в зародиш. Макар и невидима, мрежата на бившите доносници продължава да функционира безупречно, коментира Шрамайер. Според него участниците в тази мрежа си разменят постове и услуги и взаимно си пазят гърба. Така юристът обяснява многобройните неразкрити поръчкови убийства. В анализа си Клаус Шрамайер задава и въпроса дали българската мафия не е свързана с Русия и дали организацията, наследила КГБ, не дърпа от разстояние конците в България. Но който и да дърпа тези конци, прави го много умело, а всичко това е някак си убягнало на разсеяния Брюксел по време на преговорите за присъединяване на България към ЕС, обобщава авторът.

Шрамайер упреква Европейската комисия заради пасивността й към инициативата на България и още пет бивши комунистически държави за подвеждане под наказателна отговорност за престъпленията, извършени по времето на комунистическата диктатура. Вместо да подкрепи инициативата, Брюксел изобщо не се ангажира с конкретни действия, констатира юристът-дипломат.

Двойният морал на управниците

Премиерът Бойко Борисов беше сред най-възмутените, когато Комисията огласи имената на действащи български дипломати, бивши агенти на ДС, припомня Клаус Шрамайер. Нека се запитаме обаче доколко Борисов е независим политик, като си припомним миналото му на офицер от МВР и близък до престъпните групировки телохранител.

България току-що беше отхвърлена като кандидат за членство в Шенгенската зона, с след скандала с дипломатите-агенти натрупа още черни точки пред ЕС: не само, защото агентите са възпитаници на съветския КГБ, но и поради двойния морал на управниците, който лъсна на показ пред целия свят, твърди бившият заместник-посланик на Германия в България.

Самият президент Първанов, разобличен като агент Гоце, не намира за нужно нито да подаде оставка, нито да упражни правомощията си и да освободи компрометираните дипломати, коментира Шрамайер. А сегашното правителството, при цялото си възмущение срещу дипломатите-агенти, е назначило осем от действащите посланици, въпреки известното им минало като агенти на ДС.

Според Шрамайер в България преосмислянето на комунистическото минало попада в спиралата на едно безкрайно забавяне. Причината: никой не иска да поеме отговорност, липсват адекватни закони за отваряне на досиетата, а оттам и подведени под наказателна отговорност и осъдени. Никой не понесе отговорност за издевателствата по време на т. нар. “възродителен процес”, припомня Шрамайер, а това допълнително обременява и без това обърканото отношение на българите към комунистическото им минало.

България – полицейска държава?

Според дипломата-юрист, най-тревожната тенденция в България напоследък е свързана с масовите подслушвания. Бойко Борисов ги представя като превантивни мерки срещу корупцията по високите етажи, министрите му ръкопляскат и единствено правосъдната министърка не е съгласна. Шрамайер обаче смята, че е сериозно застрашена и свободата на словото. А това, предупреждава той, е предпоставка за възникването на полицейска държава в България.

Обширният анализ на бившия германски заместник-посланик в София Клаус Шрамайер завършва с въпроса: защо никоя друга държава от бившия соцлагер не се интересува дали дипломатите й са били агенти на тайните служби? И защо всъщност само българите трябва да се срамуват?

ЕР, КШ, Петя Лунд, Александър Андреев

Дойче Веле

2 коментара »

  • Nik said:

    Най-после един искрен анализ на ситуацията в България през поредните 22 години, евфемистично наричани „преход“.

    Без да се крие зад „Уикилийкс“ и дипломатическа индиферентност, доскорошният зам.-посланик на Германия в София – юристът Клаус Шрамайер – честно посочва петната по кирливата риза на българската „посткомунистическа“ действителност.

    Наистина, българската история не познаваше допреди две десетилетия такава тъмна страница.

    Двадесет години непрестанно свличане в небитието на тоталния разгул на неограничената от каквито и да е смокинови листа партийна алчност.

    Дали пък случайно не се провежда някакъв своеобразен социален експеримент с участието на цялото население на една държава?

    Някакви титаноподобни „социални инженери“ може би искат да видят как би изглеждал светът на победилия комунизъм?

    Бях дете, когато се налагаше да ставам неволен свидетел, а често пъти и участник, на и в ситуации, които обрисуваха плутократския образ на комунистa.

    Нашите местни комунисти, общо взето, не правеха изключение от масовия модел:

    – заблудени социалдемократи, надяващи се „да експроприират капиталистите и да заемат техните топли места“;
    – надушили „кьоравото“ десетосептемврийци;
    – и прясно пребоядисани „бивши“ („бранници“, „отецпаисиевци“ и др.).

    Например, партийният секретар беше бивш куриер на хитлеристкото посолство. При една спречкване в „хоремага“ баща ми на всеослушание го беше нарекъл „хитлеристки чайник“ .

    Тази директност на иначе спокойния ми баща струваше на сина му получаването на отвратителна характеристика, поради която се разминах с мечтания техникум по радиотехника и част от текста на която няма да забравя:

    „…Баща му е оротак на полвин камйон а деду мо е колак.“

    Същият партиен секретар през 1990 г. пръв забучи знамето на сДС на телевизионната си антена, а дъщеря му замина командировка в Щатите, откъдето се върна с два тира разнообразни багажи…

    Дядо ми много точно ги беше определил: „БОЯДЖИИ!

    ”Невъзможно е да се започне начисто по простата причина, че номенклатурните кадри все още са внедрени по всички етажи на властта и държавните структури…”

    Така е.

    Но „тука е така“ не и без мълчаливата, а често пъти и доста шумна подкрепа на плутократични западни политически среди (спомнете си „Мистър Клийн“, Клинтъновата визита, потупванията по рамото на иначе известни като част от кримиконтингента местни политически фигури).

    Мъжката изява на юриста Клаус Шрамайер показва не само откровената съвест на един неоцапан от дипломатическата кариеристичност човек, но е и тежък камък в блатото на западната плутокрация, уловена в нейната сиамска прегръдка с „бившата“ настояща българска (само българска ли?) комунистическа плутокрация.

    Един характерен епизод от престоя му в София говори повече от всякакви думи за човека, който не се крие зад фалшивата дипломатическа безпристрастност за „ненамеса във вътрешните работи“.

    Разказва известният на читателите на ЕвроЧикаго юрист, учен, правозащитник, непоколебим борец за граждански права, политзатворник № 1 на комунизма в България Янко Н. Янков-Вельовски:

    „Беше след поредното покушение над мен.
    Дълги години никое западно посолство не ме беше канило – след като бях хвърлил на всеослушание в очите на посланика на САЩ:

    „-Ваше Превъзходителство, бихте ли казали адреса на общия офис на КГБ и ЦРУ в София?“

    Изведнъж започнах да получавам покани за приеми от посолството на Германия, подписани от зам.-посланика Клаус Шрамайер.
    Някъде към края на един от приемите при мен дойдоха двама еднакво облечени господа и се представиха като служители на службите за сигурност. Казаха ми, че за първи път ги канят и се чудят защо са поканени, но след като ме видели, им станало ясно какво иска да им каже германската дипломация.
    И демонстративните провокации на властта над мен престанаха.“

    ”Според Шрамайер бившите сътрудници на ДС са се предрешили като
    бизнесмени,
    организирали са се в спретнатите редици на престъпни групировки,
    а през свободното си време работят като
    политици,
    депутати,
    съдии,
    прокурори
    и на други отговорни позиции,
    като никак не се интересуват от общото благо.”

    А как другояче да бъде? !

    Маскарадът „10 ноември“ (апропо, не беше ли тази дата и кончината на „епохата Брежнев“?; дали няма и някакво семантично послание в избора на този ден? или пък събитието си беше чиста, но историческа, случайност?)

    беше организиран не за друго, а за да бъдат премахнати и последните останали за кумова срама пречки пред тоталния грабеж на българското национално богатство от най-корумпираната част на българските комунисти.

    Пък и защо да не се „предрешат“, защо да не се организират в пръстъпни структури, след като плутократските политически, банкерски и стопански среди на Запада се правят на „дръж ми шапката“, а оскотялото население се юрва като изоглавено да им гласува поредното доверие да бъде ограбвано „до шушка“?!

    Не само Главният прокурор е техен;
    Председателят на Върховния съд не може да бъде друг, освен комсомолският секретар;
    фалшивият текст за Конституция, величаен наляво и надясно като легитимен основен закон на „Република България“, заковава за вечни времена „правото“ на техните „магистрати“ да са венчани с непоклатим имунитет в съдебния си произвол;
    общото благо“ е само празен звук в многобройните им партийни мимикрии, но съвсем реално се обсебва от престъпниците – независимо как са се организирали за създаване на измамливо впечатление за „мултипартийност“ (БКП, БСП, сДС, ДСб, нДСв, ДпС, СИК, ТИМ, ВИС, Мултигруп, и т.н., и т.п., и пр.) –

    „Основната им цел е забогатяване на гърба на обикновения човек“, констатира германският дипломат.

    Което означава, че „престъпността се е сраснала с политиката, а правовата държава е удушена още в зародиш“.

    Шрамайер не се спира пред предизвикателството да бръкне в раната и да покаже истинските подбудители, съучастници, крепители и съвиновници за днешното статукво на България „и още пет бивши комунистически държави“:
    Демонстративната ПАСИВНОСТ на ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ за ПОДВЕЖДАНЕ КЪМ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА на КОМУНИСТИТЕ.

    (Престъпления, които продължават и до днес – само че камуфлирани под демократично словоблудство).

    Вместо наказателна отговорност за реални престъпници и реални престъпления – хвърляне прах в очите на и без това ослепеното от комунистическо-плутократическа индоктринация население на т.нар. досиета –

    Без да се обяснява на демоса, че става въпрос за почти всеки втори в неговото семейство – такава беше системата на тоталитарен контрол на всьо и вся.

    Така подмолно се всява атмосфера на подозрителност, игнорантност и омраза в основната клетка на всяко човешко общество – семейството – и закономерно се отива към неговия неминуем разпад (а това е мечтаната среда за окончателното въздигане на сатанинското царство).

    БРЮКСЕЛ ДЕМОНСТРАТИВНО НЕ СЕ АНГАЖИРА С КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ.

    Е, и Чичо Сам не проявява особена нетърпимост към довчерашния си смъртен враг – днешен негов „верен“ „демократичен партньор“.

    Напротив.

    Неговите плутократи откриха в смъртните си врагове качества, които им паснаха напълно:

    <b.Крадливост Глобалност Безочие;
    Клиентелизъм Двуличие Сервилност;
    Гейократизъм Разбойничество Умопомрачение,

    съпроводени и с

    Алчност;
    Безпардонност;
    Всеядност.

    Както го е изрекъл още навремето нашият народ:

    „Краставите магарета и през девет планини се подушват…“

    Затова и до днес – и неизвестно докога – призивът на проф.Янко Н. Янков-Вельовски към Запада остава глас в пустиня:

    „…Тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие
    характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,
    а именно като хуманитарен КОЛАПС;
    и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати
    теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

    Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

    че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

    а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

    ***

    Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

    българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

    имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

    и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

    СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

    И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

    ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ
    НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
    И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН
    ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

    отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.“

  • Hemy VARNALIS said:

    ОТНОШЕНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА КЪМ ПЕНСИОНЕРИТЕ Е ОСЪДИТЕЛНО!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.