2022-08-10

2 thoughts on “Защо България е най-тъжното място на света

  1. Най-после един искрен анализ на ситуацията в България през поредните 22 години, евфемистично наричани „преход“.

    Без да се крие зад „Уикилийкс“ и дипломатическа индиферентност, доскорошният зам.-посланик на Германия в София – юристът Клаус Шрамайер – честно посочва петната по кирливата риза на българската „посткомунистическа“ действителност.

    Наистина, българската история не познаваше допреди две десетилетия такава тъмна страница.

    Двадесет години непрестанно свличане в небитието на тоталния разгул на неограничената от каквито и да е смокинови листа партийна алчност.

    Дали пък случайно не се провежда някакъв своеобразен социален експеримент с участието на цялото население на една държава?

    Някакви титаноподобни „социални инженери“ може би искат да видят как би изглеждал светът на победилия комунизъм?

    Бях дете, когато се налагаше да ставам неволен свидетел, а често пъти и участник, на и в ситуации, които обрисуваха плутократския образ на комунистa.

    Нашите местни комунисти, общо взето, не правеха изключение от масовия модел:

    – заблудени социалдемократи, надяващи се „да експроприират капиталистите и да заемат техните топли места“;
    – надушили „кьоравото“ десетосептемврийци;
    – и прясно пребоядисани „бивши“ („бранници“, „отецпаисиевци“ и др.).

    Например, партийният секретар беше бивш куриер на хитлеристкото посолство. При една спречкване в „хоремага“ баща ми на всеослушание го беше нарекъл „хитлеристки чайник“ .

    Тази директност на иначе спокойния ми баща струваше на сина му получаването на отвратителна характеристика, поради която се разминах с мечтания техникум по радиотехника и част от текста на която няма да забравя:

    „…Баща му е оротак на полвин камйон а деду мо е колак.“

    Същият партиен секретар през 1990 г. пръв забучи знамето на сДС на телевизионната си антена, а дъщеря му замина командировка в Щатите, откъдето се върна с два тира разнообразни багажи…

    Дядо ми много точно ги беше определил: „БОЯДЖИИ!

    ”Невъзможно е да се започне начисто по простата причина, че номенклатурните кадри все още са внедрени по всички етажи на властта и държавните структури…”

    Така е.

    Но „тука е така“ не и без мълчаливата, а често пъти и доста шумна подкрепа на плутократични западни политически среди (спомнете си „Мистър Клийн“, Клинтъновата визита, потупванията по рамото на иначе известни като част от кримиконтингента местни политически фигури).

    Мъжката изява на юриста Клаус Шрамайер показва не само откровената съвест на един неоцапан от дипломатическата кариеристичност човек, но е и тежък камък в блатото на западната плутокрация, уловена в нейната сиамска прегръдка с „бившата“ настояща българска (само българска ли?) комунистическа плутокрация.

    Един характерен епизод от престоя му в София говори повече от всякакви думи за човека, който не се крие зад фалшивата дипломатическа безпристрастност за „ненамеса във вътрешните работи“.

    Разказва известният на читателите на ЕвроЧикаго юрист, учен, правозащитник, непоколебим борец за граждански права, политзатворник № 1 на комунизма в България Янко Н. Янков-Вельовски:

    „Беше след поредното покушение над мен.
    Дълги години никое западно посолство не ме беше канило – след като бях хвърлил на всеослушание в очите на посланика на САЩ:

    „-Ваше Превъзходителство, бихте ли казали адреса на общия офис на КГБ и ЦРУ в София?“

    Изведнъж започнах да получавам покани за приеми от посолството на Германия, подписани от зам.-посланика Клаус Шрамайер.
    Някъде към края на един от приемите при мен дойдоха двама еднакво облечени господа и се представиха като служители на службите за сигурност. Казаха ми, че за първи път ги канят и се чудят защо са поканени, но след като ме видели, им станало ясно какво иска да им каже германската дипломация.
    И демонстративните провокации на властта над мен престанаха.“

    ”Според Шрамайер бившите сътрудници на ДС са се предрешили като
    бизнесмени,
    организирали са се в спретнатите редици на престъпни групировки,
    а през свободното си време работят като
    политици,
    депутати,
    съдии,
    прокурори
    и на други отговорни позиции,
    като никак не се интересуват от общото благо.”

    А как другояче да бъде? !

    Маскарадът „10 ноември“ (апропо, не беше ли тази дата и кончината на „епохата Брежнев“?; дали няма и някакво семантично послание в избора на този ден? или пък събитието си беше чиста, но историческа, случайност?)

    беше организиран не за друго, а за да бъдат премахнати и последните останали за кумова срама пречки пред тоталния грабеж на българското национално богатство от най-корумпираната част на българските комунисти.

    Пък и защо да не се „предрешат“, защо да не се организират в пръстъпни структури, след като плутократските политически, банкерски и стопански среди на Запада се правят на „дръж ми шапката“, а оскотялото население се юрва като изоглавено да им гласува поредното доверие да бъде ограбвано „до шушка“?!

    Не само Главният прокурор е техен;
    Председателят на Върховния съд не може да бъде друг, освен комсомолският секретар;
    фалшивият текст за Конституция, величаен наляво и надясно като легитимен основен закон на „Република България“, заковава за вечни времена „правото“ на техните „магистрати“ да са венчани с непоклатим имунитет в съдебния си произвол;
    общото благо“ е само празен звук в многобройните им партийни мимикрии, но съвсем реално се обсебва от престъпниците – независимо как са се организирали за създаване на измамливо впечатление за „мултипартийност“ (БКП, БСП, сДС, ДСб, нДСв, ДпС, СИК, ТИМ, ВИС, Мултигруп, и т.н., и т.п., и пр.) –

    „Основната им цел е забогатяване на гърба на обикновения човек“, констатира германският дипломат.

    Което означава, че „престъпността се е сраснала с политиката, а правовата държава е удушена още в зародиш“.

    Шрамайер не се спира пред предизвикателството да бръкне в раната и да покаже истинските подбудители, съучастници, крепители и съвиновници за днешното статукво на България „и още пет бивши комунистически държави“:
    Демонстративната ПАСИВНОСТ на ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ за ПОДВЕЖДАНЕ КЪМ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ за ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА на КОМУНИСТИТЕ.

    (Престъпления, които продължават и до днес – само че камуфлирани под демократично словоблудство).

    Вместо наказателна отговорност за реални престъпници и реални престъпления – хвърляне прах в очите на и без това ослепеното от комунистическо-плутократическа индоктринация население на т.нар. досиета –

    Без да се обяснява на демоса, че става въпрос за почти всеки втори в неговото семейство – такава беше системата на тоталитарен контрол на всьо и вся.

    Така подмолно се всява атмосфера на подозрителност, игнорантност и омраза в основната клетка на всяко човешко общество – семейството – и закономерно се отива към неговия неминуем разпад (а това е мечтаната среда за окончателното въздигане на сатанинското царство).

    БРЮКСЕЛ ДЕМОНСТРАТИВНО НЕ СЕ АНГАЖИРА С КОНКРЕТНИ ДЕЙСТВИЯ.

    Е, и Чичо Сам не проявява особена нетърпимост към довчерашния си смъртен враг – днешен негов „верен“ „демократичен партньор“.

    Напротив.

    Неговите плутократи откриха в смъртните си врагове качества, които им паснаха напълно:

    <b.Крадливост Глобалност Безочие;
    Клиентелизъм Двуличие Сервилност;
    Гейократизъм Разбойничество Умопомрачение,

    съпроводени и с

    Алчност;
    Безпардонност;
    Всеядност.

    Както го е изрекъл още навремето нашият народ:

    „Краставите магарета и през девет планини се подушват…“

    Затова и до днес – и неизвестно докога – призивът на проф.Янко Н. Янков-Вельовски към Запада остава глас в пустиня:

    „…Тоталното шествие на толерираното от българската държава МАФИОТСКО И ДЪРЖАВНИЧЕСКО НАСИЛИЕ и пълната липса на Правосъдие
    характеризират ситуацията съвсем не като хуманитарна КРИЗА,
    а именно като хуманитарен КОЛАПС;
    и че в контекста на тази ситуация в очите на българските юристи и на обикновените граждани съвсем не изглежда да има характера на същинска човеколюбива загриженост наскоро лансираната от някои западни дипломати
    теза за необходимостта от „ДЕБАТ“.

    Позволявам си да обърна внимание на западните дипломатически представители на факта, че сред българските интелектуални кръгове вече доста отдавна битува констатацията и възгледът,

    че българското общество се нуждае съвсем не от „ДЕБАТ“ по повод и във връзка с тотално липсващото правосъдие,

    а от съвсем реална и ефективна ЧУЖДЕСТРАННА ХУМАНИТАРНА АКЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ – граждани и на Европейския съюз!

    ***

    Позволявам си да обърна внимание на европейските дипломатически представители на факта, че

    българските граждани, които поне официално и документално са и граждани на Европейския съюз,

    имат правото да ПОЛУЧАТ РЕАЛНА ЗАЩИТА НА СВОИТЕ БРУТАЛНО НАРУШЕНИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА ПРАВА,

    и както Европейският съюз, така и другите държави от този Съюз

    СА ДЛЪЖНИ ДА ОСЪЩЕСТВЯТ НЯКАКВА ЕФЕКТИВНА ФОРМА НА ИНТЕНЗИВНА ХУМАНИТАРНА ДЕЙНОСТ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ;

    И ЧЕ АКО БЪЛГАРИЯ ДЕЙСТВИТЕЛНО Е ЧАСТ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

    и ако българските граждани действително са субекти на международното и на европейското право,

    ТО В ТАКЪВ СЛУЧАЙ ГРАЖДАНИТЕ НА ТАЗИ ТЕРИТОРИЯ
    НА МНОГО ПО-ВИСОКО ПРАВНО ОСНОВАНИЕ
    И В МНОГО ПО-ВИСОКА СТЕПЕН
    ИМАТ ПРАВОТО НА ПРИОРИТЕТНА ЗАЩИТА,

    отколкото, примерно казано, гражданите на Ирак или Либия.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *