Home » Избрано

Днес е Васильовден или Сурваки

2011.01.01 Един коментар
Spread the love

Днес празнуваме Васильовден или Сурваки, както е популярен празникът в различните краища на България. По традиция на трапезата присъстват блажни ястия, баница с късмети, наречени на къщата, здравето, богатството, както и жито, орехи и ошав. На Васильовден се гадае и се сурвака за здраве.

Според народния обичай вечерта срещу първи януари се събират момите на мегдана на хоро. Най-личната мома се избира да бъде Васила. Докато се свирят хора, пеят се песни и се разлива вино, Васила носи менче пълно с вода, в което всяка мома донася и оставя своята китка. Китката е направена обикновено от чемшир, дрянови клонки, овързани с червен конец. Като отличителен знак се слагат пендари, пръстени, мъниста. След празничното хоро всички се прибират по домовете, а менчето с китките оставят на вън да пренощува под звездите. Ако водата в менчето замръзне, годината ще бъде плодовита и хората и добитъка ще бъдат здрави.

На първи януари сутринта отново всички се събират на мегдана, пак се люшват хората, запяват се песните и най-важният човек отново пак е Васила – на нея е отредено да бъде пророчицата. Всички се събират около нея и тя изважда китка след китка от менчето и започва да нарича: на коя чест мъжко чедо, на коя чест булка да стане, на коя голямо имане… така се изреждат различни благопожелания, след което всички се прибират да празнуват по къщите. На Васильовден се прави втора Бъдни вечер, но блажна. Характерно ястие за този празник е пачата от свинската глава, а в някои части на България и варен петел, като се съблюдава да е непременно червен.

В съвременността е повод да се отиде на имен ден, да се почетат именниците и да се продължи празника от миналата година. Надеждата за по-добър живот отново е налице, желанието за здраве, богатство и щастие. Всички искат първият ден на Новата година да е хубав и весел, че така да им върви и през цялата година.

Ако вашето име е Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, се подгответе да посрещате гости, защото днес сте именници. На софрата можете да сложите прасенце или пилешко месо, а в центъра й поставете баницата с късмети, която се завърта и всеки тегли своя късмет за предстоящата година.

Според народния обичай ако запазите първото парче от баницата или питата и го сложите под възглавницата, ще сънувате бъдещия си съпруг или съпруга. Около трапезата се гадае за бъдещи сполуки.

Ваши гости могат да бъдат и новогодишните сурвакари, които обикалят къщите и сурвакат за здраве и берекет. Изпратете ги с плодове, кравайчета и дребни подаръци.

В днешния ден, Васильовден, в много домове из България звучи този стих, свързан със сурвакането. Сурвакането е български обичай.
Дошъл е по нашите земи, пресесен от прабългарите. Традицията е свързана с Бога на Слънцето в древноиранската митология Сурья.
За сурвакането се използва дрянова пръчка, за да е яка гърбината на човек толкова, колкото е здрав и жилав дряна.
Дрянът е свещено дърво в българската традиция. Вярва се, че той притежава магическа сила.
Сурвакарите са млади момчета на възраст между 4 и 12 години. Те обикалят домовете в ранните часове на Васильовден с пожелания за здраве, плодородие и благополучие. Домакините пък даряват сурвакарите с различни лакомства, кравайчета, орехи, плодове.
Сурвакарската благословия представлява един вид вербална магия, чието действие подсилва здравето и изобилието в дома. На някои места в страната е прието да се сурвакат и домашните животни.
В различните региони сурвачката се украсява по различен начин. В Централна и Източна България тя е изпъстрена с плодове, зърна и хлебни изделия. В Западна България пък по нея дрънкат и монетки.
В днешния ден, Васильовден, в много домове из България звучи този стих, свързан със сурвакането. Сурвакането е български обичай.
Дошъл е по нашите земи, пресесен от прабългарите. Традицията е свързана с Бога на Слънцето в древноиранската митология Сурья.
За сурвакането се използва дрянова пръчка, за да е яка гърбината на човек толкова, колкото е здрав и жилав дряна. Дрянът е свещено дърво в българската традиция. Вярва се, че той притежава магическа сила.
Сурвакарите са млади момчета на възраст между 4 и 12 години. Те обикалят домовете в ранните часове на Васильовден с пожелания за здраве, плодородие и благополучие. Домакините пък даряват сурвакарите с различни лакомства, кравайчета, орехи, плодове.
Сурвакарската благословия представлява един вид вербална магия, чието действие подсилва здравето и изобилието в дома. На някои места в страната е прието да се сурвакат и домашните животни.
В различните региони сурвачката се украсява по различен начин. В Централна и Източна България тя е изпъстрена с плодове, зърна и хлебни изделия. В Западна България пък по нея дрънкат и монетки.

Навсякъде обаче е задължително дряновите клонки така да се привържат, че сурвачката да добие форма на буквата „Ф“. След празника е прието сурвачката се изхвърля в река, за да тече животът по вода.

Българската православна църква почита днес паметта на св. Василий Велики.
На 1 януари се почита и големият светец на християнството св. Василий Велики – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. На него принадлежи идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на христовия закон за любовта и прошката.

Василий е роден през 330 г. в град Кесария (Кападокия), в знатно ромейско семейство. Богат, многолюден и уважаван бил неговият род. Близките му вярвали в
Бог, правили много добрини на хората. Самият Василий кат одете бил невероятно
умен и надарен. Обучавал се в най-елитните училища, петнадесет години учил в Атина. Преподавал в родния си край красноречие.

На 30 години с приятелството и подкрепата на св. Григорий Богослов се отдал на съзерцание и бил кръстен в река Йордан. Завърнал се, за да помогне за организирането на църква в Кесария. Още преди да стане епископ, добила известност неговата Василияда – цяло селище от благотворителни заведения за бедни, истински град на милосърдието и вярата.

За неговата смърт е запазен следният разказ: Когато легнал на смъртния си одър, св. Василий, който през целия си живот непрекъснато боледувал, извикал еврейския лекар Йосиф, който имал способността да предвижда смъртта на своите тежко болни пациенти. Йосиф казал на близките на светеца, че ще умре същия ден.

Св. Василий много обичал този благочестив юдеин и искал да го покръсти, но никакви доводи на св. Василий не помогнали за неговото обръщане към истинската вяра. Св. Василий горещо се помолил на Бога да продължи живота му с няколко часа заради спасението на евреина. И Бог чул молбата му. Той извършил последната си литургия и кръстил лекаря Йосиф.

Същият ден вечерта на 1 януари 379 г. той умрял на 50 години. Смъртта на св. Василий Велики предизвикала дълбока печал у всички християни, юдеи и езичници, на които той сторил много добрини през живота си.

Катедралата „Василий Блажени“ на Червения площад в Москва

One Comment »

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.