Home » Избрано

Държавата, в която не искаме да живеем

2011.01.16 Няма коментари
Spread the love

Автор: Венелина Попова

Живеем в някакъв сюрреализъм. С мирис на блато. Обещават ни цялата година да е такава. Защото щяла да е изборна. Сякаш ще ни е за първи път да избираме президент и кметове.
Забърканият СРС качамак горчи. И мирише на старо брашно. И медийния шарлан, с който е полят, е вгорчен. Историята за обруганите граждански права набра скорост и се разви по каноните на жанра. В медийните канали се наредиха политик до политика; социолог до социолога; екперт до експерта.
Говоренето, обаче, остава безрезултатно. Защото драматургията предполага финал с катарзис. А такъв не се очертава. Поне не и досега.
На всичко отгоре въпросният сюжет с депутат(к)и, министри и шеф на митническата агенция не е дори забавен за многолюдната публика в държавата. На първо място, защото тя не се чувства по никой начин застрашена, още по-малко засегната пряко от подобен тип „тихо”, макар и изключително арогантно и незаконно вмешателство в личната територия на човека, каквото е подслушването. Нещо повече-една голяма част от обществото, което носи незаличими морални травми от тоталитарния режим, приема подслушването като напълно нормална част от инструментариума на тези, които упражняват властта. Уж в тяхно име. Затова отсъства реакцията на нетърпимост. И на гняв. Която е най-нормалната автоимунна реакция на едно гражданско общество. Когато подобен тип реактивност липсва в една държава, претендираща, че развива демокрация, това е меко казано опасно. Защото позволява развихрянето на авторитарни уклони под булото на парламентаризма и закона. Но, това е само едната страна на историята.
На същото това общество изглежда смешен днес плачът на опозицията за нарушените граждански права на подслушваните. Защото, макар и често късопаметно, то не е забравило, че подслушването в България е използвано винаги с едни и същи цели от управляващите срещу техните политическите и(ли) бизнес противници? Можем само за миг да се опитаме да си представим какво зловоние би се разнесло от разпечатките на разговори, да речем, между Р.П. и Бр. Г. или между Е. М. и нейните бизнес-партньори, реализирали кражби за милиони левове от републиканския бюджет чрез корупционни сделки? Ама тяхното мляко-покрито. Както и разговорите им, смеят се хората пред телевизорите като ги слушат как окайват дереджето на родната ни демокрация.
Кой е автор на СРС-скандалът е ясно отдалеч. Тепърва по премиерския фасон на Бойко Борисов и на разпознаваемите лица от ГЕРБ ще се стоварват ответните удари на ДС. На същата тази ДС, която по думите на Първанов и Станишев, не интересувала никого от българските граждани. Тя ще отвърне на удара, преди още да го е понесла. Изпреварващо. Защото е жива. Защото е гръбнакът на мафията и на голяма част от бизнеса. Не само на този в сянка. И защото няма лесно да позволи да бъде обезвластена. Нито в дипломацията. Нито в службите. Нито в президентството. Нито в БАН. Нито в университетите. Нито в банките. Никъде, където е пуснала пипалата си. А битката на Борисов, Цветанов и сие, ако изобщо са решили да я водят наистина, ще е много трудна. Да не кажа непосилна. Защото биографично се родеят с тези, срещу които се изправят. И затова целите да се облекат в бяло, капките кал пак ще прозират.
Тази битка е особено важна за премиера, защото само тя може да изчисти публичния му образ, особено пред Вашингтон и Брюксел. Само тя, а не магистралите, ще го извадят от сянката на миналото му. Това, най-вероятно, му е внушено или казано директно от лица като губернатора Уорлик, както много точно нарече ексдепутатът от ДСБ доктор Николай Михайлов USА посланика у нас. Еманципираният от предишните си среди премиер набутва мафията в миша дупка!-звучи добре, дори и да не се случи. Премиерът не мрази ДС, дори напротив-искал е да бъде част от системата й. Има и приятели отвътре. Но няма морални скрупули да й посегне. Първият рунд срещу ДС посланиците предстои. На ринга са премиерът Борисов и министър Младенов срещу президента Първанов. Първият рунд, колкото и да е важен, обаче не винаги предполага изхода от битката.
Тази битка може да бъде спечелена тотално и завинаги, единствено ако самото общество намери морални сили да поиска да скъса завинаги с тоталитарното си минало, т.е. и с ДС. Иначе сме обречени да живеем години напред в имитация на демокрация, макар и в границите на ЕС.

Източник: http://www.afera.bg/

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.