2022-01-19

2 thoughts on “Утре са Коледни заговезни

  1. Рецепта за кокошка с кисело зеле
    От зелката отделяме няколко зелеви листа. Кокошката почистваме добре, изрязваме мазнините й. Натъркваме я с черен и червен пипер.
    Ако искаме да я напълним с ориз, в мазнина запържваме малък лук, 80-100 гр ориз, добавяме малко вода, черен пипер, сол и варим до полуготовност. (Ако в кокошката има дреболии, сваряваме ги и нарязваме като ги добавяме към тази плънка. Пълним кухината на кокошката и зашиваме с конец.
    В тенджера запържваме лука, изрязаните мазнини от кокошката, добавяме нарязаното зеле. Овкусяваме с черен и червен пипер и щипка чубрица. Можете да използвате и готова подправка за пиле /ако киселото зеле е много солено обезсолето го преди това като го накиснете във вода/. Прибавяме пилешките бульони с 500 мл зелев сок. Задушаваме го за кратко и изсипваме в тава.
    Върху зелето слагаме кокошката, като върху нея нареждаме листата зеле. Увиваме тавата добре с фолио и печем във фурната около 3 часа. Когато е готово махаме фолиото и оставяме 30 минути да се запече и зелето.

  2. Прочетох написаното несъмнено с добри намерения и се смаях.

    После си казах: да, това е традицията. Която няма нищо общо с истинското християнство, но е плод на компромиса на казионната религия с местното езичество.

    Постът наистина е не само физическо, но преди всичко духовно, прочистване. Време, когато натрупаната шлака (телесна и душевна) се изхвърля, а духът се прояснява. Древните пророци са получавали свише откровенията си именно по време на продължителни пости. Но те (постите) не са били от дата до дата, а винаги, когато духовната потребност го е налагала. И не са започвали с кокошка, кисело зеле, пълнени чушки с боб, тиквеник с орехи и мед, както повелява местната традиция на паганците.

    Що се отнася до мнозинството от българите, които останахме в географските предели на Отечеството, постите ни са с перманентен знак. За съжаление както при нас, така и при мнозинството от по-успешните ни събратя (отвъд океана и въобще „на Запад“) те се оказаха почти изключително с плътска, но не и с духовна, стойност. Липсва духовното измерение, душевната шлака заплашва да ни унищожи като Божии чада и да ни превърне в оскотели и демонизирани двуноги.

    Мнозина говорят, че живеем в т. нар. „последни времена“. Не смея да се произнасям по въпроси, които са приоритет единствено на Бога Отца, но знам само едно нещо със сигурност: никой не дохожда до Него другояче, освен посредством нашия Господ Иисус Христос.

    Нека се отърсим от брадясалите езически традиции и да посрещнем с открити сърца Рождения Ден на нашия Спасител, който преди 1977 години каза:

    -АЗ СЪМ ПЪТЯТ, И ИСТИНАТА, И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, И ЖИВОТЪТ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *