2022-01-28

2 thoughts on “11 ноември – Свети Мина. Започват “Вълчите празници”

  1. Обрадовският манастир “св. великомъченик Мина”
    Намира се на 7.5км. североизточно от София в бившето село Обрадовци, сега квартал на София. Построен е на южния бряг на Владайска река сред цветни поляни.
    Според легенда, разказвана от местни хора, манастирът е бил основан през късно Римско време по тези земи. По това време той е представлявал внушителен комплекс със своите 40 параклиса (някои от които посветени на св. св. Апостол Петър и Павел, св. Николай, св. св. Козма и Дамян и др.), много манастирски сгради и имоти. При прокопаването на коритото на река Владайска са открити основи на сгради, а по-късно реката дълго време е носила керемиди, камъни и тухли. Смята се, че е имало Римска баня близо до параклиса “св. Николай”, която е използвала топъл минерален извор. Мястото и в момента е мочурливо и не замръзва през зимата.

    Никой не знае колко дълго е просъществувал този манастир. След като е бил разрушен само една легенда е пазила спомена за манастира “св. Мина” до 1927г. През тази година около Кръстовден селяни от Обрадовци, които разхождали добитъка си, видели, че животните започнали да изриват керемиди, тухли и други строителни материали на мястото на стария манастир. По-късно хора от селото решили да разровят останките по-надълбоко и намерили основите на стара църква. Открили олтара на църквата и малък кладенец, изграден от камъни, до него. Смята се, че кладенчето е било аязмото на църквата. Другите предмети, изровени от хората, били дискос, който в момента се съхранява в религиозния исторически музей на св. Синод, и горната част на кадилница.

    Всички са били убедени, че находката представлява част от манастира “св. Мина”, който според легенди се е намирал в тази част на Софийско поле. Мълвата за откриването на единствения манастир, посветен на св. Мина в България пропътувала бързо и скоро към манастира започнали да се стичат хора от всички краища на страната. На църковния празник на 24-ти ноември много хора се събрали в обителта и дали своята помощ за възстановяването на манастира. Събраните средства веднага са вложени в изграждането на дървен олтар с икони, коийто просъществувал до 1942г. През 1942г. е построена и сграда за подслон на поклониците, която просъществувала до 1969г. Тази сграда вече не съществува; на нейно място са издигнати една просторна двуетажна сграда от 100кв. и една едноетажна постройка от 50кв.

    През 1942г. манастирското настоятелство в лицето на управата на Обрадовската църква “св. Николай” и монахиня Анисия от църквата “св. Петка” в Орландовци се заели със съграждането на нов храм. След като материалите са дарени от местни хора, строителството започнало на 19-ти август същата година. Изграждането приключило през 1945г. като главният зидар бил известен майстор от Варна, Тома Иванов. Иконите на олтара са изрисувани от проф. Георги Богданов, а самият олтар е резбован от двама майстори от София, Мирчо Радулов и Коста Диноев. На 21-ви октомври същата година храмът е осветен. Всички предмети от интериора му – съдове, полилеи, икони, килими и др. са дарени от посетители. Храмът има също така голяма икона на св. Мина, за която се смята, че е чудотворна. Иконата се намира по настоящем в преддверието на църквата.

    През 1956г. започва строителството на параклис на св. св. безсребърници Козма и Дамян, а през късната 1957г. параклисът е завършен и осветен. В олтара на параклиса е вградено аязмо. По настоящем параклисът се използва за зимна черква.

    http://www.bulgarianmonastery.com

  2. Името „Свети Великомъченик Мина“ носи българска църква в град Кюстендил.
    Тя се намира в западната част на град Кюстендил. Построена е през 1934 г. в съседство със старата възрожденска църква „Свети Мина“ по проект на архитект Антон Торньов. През 1923 г. църковното настоятелство на старата църква „Свети Мина“ взема решение да бъде построен нов храм. Проекта на софийският архитект Антон Торньов печели първа награда на обявения конкурс. Основите на новия храм са положени на 20.06.1926 г. По своята архитектура той е умален образец на църквата „Свети Александър Невски“ в София. Окончателното приемане на обекта става на 12.07.1933 г. Освещаването на храма е извършено на 04.11.1934 г. от софийския митрополит Стефан.

    Църквата впечатлява със своята архитектура, с двата високоповдигащи се купола с голям брой прозоречни ниши. Постройката е богато украсена с фасадни корнизи и орнаменти. Сградата е двуетажна, с изба под целия храм. Вътрешното пространство е покрито със стенописи. Митрополитският трон е дърворезбарска изработка с природни мотиви. Иконостаса е дело на Коста, Евтим и Петър Филипови от от село Осой, сега в Република Македония. Художникът Апостол Христов Фръчков от София, изработва иконите на иконостаса, изографисва и декорира иконописите и цялата вътрешна обстановка.

    Църквата е една от най-внушителните и представителни църкви в цяла България, действащ храм на Българската православна църква .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *