Home » Избрано

Дъновизмът като начин на живот

2009.08.24 2 коментара
Spread the love

Author: Цвета Герчева  /novinar.net/

Безброй последователи на духовни практики и учения от целия свят твърдят, че Индия е дала на света йогата, Япония – джудото и айкидото, а България е записана със златни букви със своята паневритмия. Решихме да видим какъв е животът на десетките последователи на учението на Петър Дънов в импровизираните от тях лагери. Паневритмията е единствена по рода си система за духовно и физическо усъвършенстване. Тя се състои от няколко цикъла с упражнения, които всъщност не са никак прости за запомняне и далеч не са лесни за приложение.

Запознати твърдят, че даже човек със солидна физическа подготовка получава сериозна мускулна треска само при изпълнението на половината от иначе простите наглед движения. Изпълнителите се движат в кръг по двойки и следват ритъма на специално композираните за целта мелодии. Значението на този танц можем да открием в етимологията на понятието паневритмия – всеобщ космичен ритъм. Създаден на базата на движението на небесните тела, танцът се състои от три части – същинската паневритмия – изпълняват се 28 упражнения, слънчеви лъчи и пентаграм.

Свещеният танц на дъновистите се играе всяка сутрин от 22 април до 22 септември. Това е традиция, която е оставена от създателя на тази поредица от упражнения за духа и тялото Петър Дънов или Учителя, както всички те го наричат. Той твърдял, че от пролетта до есента е най-подходящото време за изпълнението на паневритмията, защото тогава енергиите на земята са най-добри и благотворни. В България ежедневно се сформират десетки групи, които всяка сутрин след изгрев слънце играят своя свещен танц. Само в София има поне две места, където сутрин можете да послушате цигулките на дъновистите – в Южния парк и в градинката зад телевизионната кула, близо до гроба на Учителя.

В Пловдив пък групата се събира на Бунарджика. В Бургас братството организира своите упражнения само в почивни дни, както и в Стара Загора и Русе. Ежегодно обаче, независимо от професия и семейно положение, членовете на Бялото братство си дават среща на едно от най-прекрасните кътчета в България – Седемте рилски езера. Събират се съмишленици от пет континента и не е изключено да чуете около вас да си говорят на френски, китайски или английски. В планината се разпъват палатки и последователите на Учителя прекарват по около 1 месец в съзерцание на красотите на Рила и в изпълнение на своите специфични обреди.

Петър Дънов за пръв път довел учениците си на това магическо място точно преди 80 години. В далечната 1929 г. той наел голям камион и натоварил учениците си в ремаркето му. Тогава ги попитал: „Вие знаете ли къде отивате сега?”, а те му отговорили: „Да, отиваме на екскурзия до Рила”. Той обаче поклатил глава и им казал: „Не, вие сега не отивате на разходка до седемте езера, вие отивате на среща с Бога”.

Колкото и нравствено да ви звучат тези му думи обаче, едно е сигурно – има някаква странна магия в това място, защото ежегодно там се събират хиляди поклонници и истински последователи на учението.

Животът в лагера на дъновистите си има своите правила, които не са достъпни за всеки. Аз самата съм имала шанса да гостувам на тези духовни хора, но истина е, че не всеки е добре дошъл да си опъне палатката при тях. Самият лагер има управител, който трябва да те приема, да се плати малка сума пари и, разбира се, задължително те разпитва що за човек си. Ако случайно надушат нещо гнило в някой нов брат или сестра, както те се наричат помежду си, веднага го гонят. Там не се допуска никаква консумация на месо и алкохол. Може да се пуши само извън очертанията на лагера. Не е позволено да се говори на висок тон, както и да се носи непристойно облекло – разбирайте бански костюми.

Каква беше моята почуда, когато се качих при дъновистите за пръв път и се опънах по бански да чета книга по обед в центъра на лагера. По-старите братя бяха така обезпокоени, че помолили управителя да ме предупреди за нравите и обичаите в обществото. Той обаче седна и надълго, и нашироко ми разясни правилата на бита и пребиваването тук. Като за начало обясни, че баня няма, а пък водата за пиене се носи от около километър по насечен терен от една определена чешма, наречена Ръчичките. По-старите братя разказват, че сам Дънов я препоръчвал и даже наскорошни изследвания сочели, че във водата има сребърни йони, което пък я прави полезна и лековита.

Ако сте се събудили в 5 часа сутринта в лагера на дъновистите и ви текат сълзи от ранното ставане, пригответе се да търпите тази несгода всяка заран. Там, ако се спи и след 7 сутринта, се счита за висша форма на мързел. Още преди да е изгряло слънцето целият лагер се събира на сутрешна беседа на Молитвения хълм. Това е едно космическо място, от което се разкрива прекрасна всеобхватна панорама на 360 градуса на цялата природна местност. След като се прочете беседата на Учителя, последователите му започват молитва.

Тя задължително прераства в песен, а репертоарът на дъновистите може само да ви учуди. Те имат десетки песни със нежни мелодии. След тази така ранна за мен процедура целият лагер се събира пред кухнята, където по всяко време на деня човек може да си вземе гореща вода. Те пият това вместо кафе, а практиката са заимствали от йогите. Следват приготовленията за паневритмията. Традицията в братството повелява да се носят бели дрехи. Може да се допуснат и други цветове, но определено черното не е препоръчително. Паневритмията се играе на две места в планината. Когато хората са по-малко, те се изкачват до поляната на чистотата, едно от рилските езера, което не е част от известните седем и се намира под връх Харамията.

Когато се съберат повече хора, особено ако е 19 август, когато е големият празник на Бялото братство, паневритмията се играе до езерото Бъбрека. Преди да се наредят за началото на танца, дъновистите винаги „разгряват” с определена гимнастика за всеки ден, както я наричат те. Околно 10-ина упражнения, които подготвят тялото за последващото натоварване. След загрявката следва молитва, после започва същинската паневритмия.

Самият танц трае около час и половина. Веднага след приключването му следват отново песни и то през цялото време под съпровода на няколко цигулки и китари. Музиката е наистина невероятна, особено ако я слушаш на място като Седемте рилски езера. Следва времето за кратка разходка из планината, като от дъновистите можете да чуете легенда буквално за всеки камък. Сякаш за тях планината е жива. Склонни са да ви разказват с часове за Учителя, за беседите му, както и за легендите за създаването на самата планина и езерата преди хиляди години.

Стане ли обяд обаче, всички отново са в лагера. Там вече на огън е приготвена т.н. ангелска супа, чиято рецепта се пази по-секретно и от тайната за направата на кока-кола. Ангелската супа, както се досещате, е напълно постна, но затова пък е най-вкусното нещо, което някога можете да опитате. Следобед в лагера кипи живот. Обикновено се организират лекции и семинари на различни теми. Нищят се отколешни заръки на Учителя, четат се негови беседи или пък някои от музикантите се организират и изнасят концерт на скалата в центъра на лагера.

Понякога тези културни мероприятия продължават до късно, когато идва време за вечния наряд или за вечерната молитва. Тогава и управителят на лагера дава задачите за следващия ден, определя кой ще се грижи за кухнята, кой ще организира група за почистване на планината, кой ще носи вода за готвене и т.н. След вечерната молитва лагерът утихва и всички заспиват, защото на другия ден ги чака твърде ранно ставане.

За урбанизираните граждани събуждането сред дъновистите е направо в болезнено ранни часове. Още по-екзотично е, ако улучите например да си опънете палатката до някоя цигуларка, която към 4.30 посред нощ започва да си настройва цигулката за сутрешната молитва в 5 ч. Но пък какво по-хубаво от това да ви събудят с нежната и неповторима мелодия на цигулка, вместо денят ви да започва с крясъците на изнервената ви съседка от долния етаж?

2 коментара »

  • Pesho said:

    И в Чикаго има хора практикуващи паневритмия. В стария ни сайт те бяха съобщили местата на сбирките. Да се надяваме, че ще го направят и тук 🙂

  • Nikolay said:

    На вниманието на четящите горната публикация:

    Беинса Дуно твърди в една от книгите си, че учениците на ИСУС ХРИСТОС са откраднали тялото на своя УЧИТЕЛ, пренесли са го далеч от Ерусалим, и са го изгорили. Самият Беинса Дуно* назовава себе си Учител.

    Ако сте християни, прочетете още веднъж писаното в НОВИЯ ЗАВЕТ:

    “На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. Пилат им рече: имате стража; идете и завардете, както знаете. Те отидоха и завардиха гроба със стража и запечатаха камъка.” (Матей 27:62-66).

    “Когато те отиваха,ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало. И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на войниците доста пари и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме**, и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес.” (Матей 28:11-15).

    “При това, ако наистина мъртви не възкръсват, ние излизаме лъжесвитетели Божии, понеже свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресявал; защото, ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък.” (І Коринтяни 15:15-20).

    “А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият Учител – Христос, а всички вие сте братя”. (Матей 23:8).

    Изводите са лично ваши.
    _______________________________________________

    *Петър Дънов=Беинса Дуно (литературен псевдоним).

    **Заб.: Римски войник, заспал на пост, се наказва със смърт.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.