Димитър Попов е премиер на България. През периода 1990-1991 г. оглавява правителство „на националното съгласие”. Трудовата му кариера преминава като юрисконсулт, съдия в Софийски градски съд и адвокат. Казва, че и до днес продължава да се явява като защита по над десет дела всеки месец.
На 83-годишна възраст държавникът, произнесъл крилата фраза „За бога братя не купувайте”, признава, че природата и планината го зареждат с енергия. Последната му страст е да изследва рода си. След 200 г. е открил клонка от фамилията на майка си. От това лято е решил най-после да започне да пише дълго отлаганите мемоари на живата си.
Интервю на Стойко Стоянов
– Г-н Попов, вашето правителство пое държавата в условия на криза. Откривате ли сходства с кабинета на ГЕРБ, премиерът Борисов твърди, че сега ситуацията е тежка като по време на войната?
– Управляващите говорят много себично. Моето правителство беше излъчено от една коалиция, в която не влизаше само ДПС. Оказа се, че никак не е лесно да се направи кабинет от силни фигури, както стана при нас. Но по време на мандата ни нямаше нито един въпрос или проблем, по който да сме нямали консенсус. С моя екип решихме 1180 кръга от въпроси. За 6 м. внесохме 65 законопроекта, реформаторски и антикризисни.
Не съм съгласен с оценката на г-н Бойко Борисов, че сега е най-голямата криза. Той счете, че с един замах ще насити с присъствие хора, които имат добри качества за министерствата, които са приели постове и ангажименти. Но вече смени трима души. В това няма нищо лошо, ако навреме е разбрал, че заемащите даден пост не съответстват на онзи министър, който му трябва. Изразявам умерено несъгласие и когато той говори, че министрите са приети без противопоставяне.
С моя кабинет имах един добър шанс – 4 професора и 11 кандидата на науките, първа степен. Така че, от гледна точка на професионалното присъствие, нямахме проблеми и дефицит.
– Откривате ли прилики и разлики на вашия кабинет с този на ГЕРБ?
– Приличаме си по необходимостта да се правят реформи. Реално нашето правителство започна процеса на прехода и първите реформи.
Общо взето сега се експериментира. Кабинетът на Борисов не излиза от името на една разнородна коалиция, а правителството е излъчено само от ГЕРБ. Имат самостоятелно участие при избора, повече свобода и независимост, а аз трябваше да се съобразявам с двете основни партии и по-малки формации, като БЗНС и др.
Борисов започна работа, направи няколко смели хода, да се надяваме, че това е последна кадрова смяна в кабинета през оставащите малко повече от 3 години.
Когато аз поех държавата, в резерва, който трябваше да имаме, се оказахме с по-малко средства, но направихме един ход. Повишихме лихвения процент на банките от 1 на 16 на сто и успяхме да приберем много пари, които народът къташе в така наречената „Бурканбанк”. Изведнъж се събраха 27 милиарда и това ни позволи до края на мандата, който беше кратък, да работим спокойно по отношение на налични средства. От друга страна, защитихме парите на народа от инфлация, която тогава стигаше до 12% месечно.
С правителството на ГЕРБ си приличаме по това, че то наследи тежки проблеми от Тройната коалиция, а аз също се натъкнах на доста нередности, оставени от предшественика ми. Ние констатирахме, че от края на месец март 1990 г. ,когато излезе Указът за избори за Велико народно събрание, до първата половина на декември същата година от резерва на държавата са изчезнали много пари. Става въпрос за 2, 150 млрд. валутни лева. Изпариха се яко дим. Това беше валутният резерв на България. Сега разбираме, че и кабинетът на Станишев е изхарчил неоснователно много средства, подписвал е финансово необезпечени договори.
– Как изчезнаха тези 2, 150 млрд. валутни лева?
– Има няколко възможни варианта за изчезването на тези пари. Раздадени са от новия министър-председател. За 6 м. той направи два мандата, но не можа да се задържи повече.
– Имате в предвид Андрей Луканов?
– Да, за Луканов говоря. Като негов приемник в Министерски съвет, той не ми предаде никаква документация за липсата или наличието на тези 2, 150 млрд. валутни лева. Очаквах, че трябва да заваря тези пари, но ги нямаше. Според Белчо Белчев, който беше тогава министър на финансите, средствата са извадени от сметките на МФ още преди 10 ноември 1989 година. С тях се е разпореждал лично Живков преди, но след смяната в ръководството на БКП, Луканов е имал контрол над въпросните пари. Но те изчезнаха от джоба на държавата, и това го знам не от случайни хора.
– Мит ли са тогава червените куфарчета с пари, които са раздавани на близки до БКП?
– Как да са мит! Висши функционери на БКП, като Йордан Йотов и Румен Сербезов, направиха признания в тази посока, а това е достатъчно красноречив факт.
– Защо не разследвахте къде и как са изчезнали тези милиарди?
– Имаше искания за разследване, но бяха осуетени от кръгове около БСП.
Като казах това за парите и действията на Луканов, Нора Ананиева ми каза: „Попов, отиде много далече назад”. Тоест БСП не искаха да се връщат към този проблем, тази тема трябваше да бъде погребана.
Тогава моят кабинет не можеше да получи поддръжка за изясняването и разкриването на мистерията около тази сума. Нашето правителство имаше определен мандат и определени неща, които трябваше да свърши, като например създаване на нов избирателен закон и т.н.
– За вашето правителство се говори като за успешно, но защо политическият елит от прехода не допусна друг подобен кабинет – коалиция на националната отговорност, или на експертна основа?
– Въпросът е точен, има основание да се търси отговор. Първо СДС се оказа, че се ръководи от личностен състав от няколко души адвокати от Втора адвокатска колегия в столицата. Не е удобно аз да правя характеристика на тези лица, но в голямата си част те за пръв път се сблъскваха с необходимостта да управляват държавата и я ръководеха зле. Те забравиха, че имат един съюзник – ДПС, който, като видя, че не може да очаква нищо добро от правителството на Филип Димитров, мина в опозиция и ги изигра. ДПС си показваше рогата тъкмо когато трябва.
Аз нямах проблем с парламентарния кредит, каквото сме поискали, дадоха ни.
Нашият кабинет беше и експертен и коалиционен. Но политиците бягат от такъв вариант, защото това беше сериозно правителство и нямаше да позволи разграбването на страната. Политическата лакомия и егоцентризъм са една от причините за това. Всяка партия се вижда като най-силна и най-голяма, не иска да дели властта и отговорностите с друг и пропада, но така затъва и държавата.
– А защо ДПС не влезна във вашето правителство?
– Всички други партии бяха против участието им в министерствата. Това беше причината. Много от хората в партията на Доган бяха непознати.
17-18 дни след изборите за ВНС в България гостува турският президент Сюлейман Демирел. Една седмица преди визитата му журналисти ме запитаха какво мисля за ДПС. Отговорих, че това е една чисто етническа структура на българските турци. Ислямистка партия. След това дойде Демирел и на същия въпрос, поставен пред него в Шумен, той повтори: „Етническа партия”, тоест имаше сходно с мен виждане. На въпрос, как гледа на Доган, отговори, че няма връзка с него и никога не е търсил. Но Демирел отбеляза: „Той и без наше участие се е справил добре с тенденциите, които се развиват бавно за това население в България”.
– Какво е обяснението ви, че от партия, с която никой не е искал да контактува, през последните 10 г. ДПС се превърна в най-желан съюзник за всяка формация, търсеща власт?
– ДПС за 20 години участва 4 пъти в кабинети, а другите партии се правят, че не виждат каква всъщност е тази политическа формация. Аз казах каква е тя според мен, а сега само може да се добави, че е и източник на корупция, поне според разкритията на ГЕРБ. И ако Борисов наистина държи да има справедливост Доган трябва да бъде разследван. Той се държи по-независимо и нагло и от Митхад паша, чувства се ненаказуем. Обяви, че той реже и дава парчетата от баницата, но никой не го опроверга от другите политици дори с една думичка. Триумвиратът, в който участваха с БСП и НДСВ, реално беше един диктат, в който ДПС държеше юздите.
– Как да постъпи Борисов с Доган, Станишев и царя?
– На съд, ако е вярно това, което министрите му непрекъснато разкриват. Става въпрос за сериозни злоупотреби. Но се съмнявам, че Борисов ще го направи.
– Защо подозирате генерал Борисов в нерешителност?
– Няма да посмее, защото няма парламентарно мнозинство с необходимата воля. Ако се тръгне в тази посока на действие, от него ще се отделят депутати.
– От вашият кабинет в днешната политическа система оцеля само Иван Костов, какво е обяснението ви?
– Иван не хитруваше, а разумно изигра картите, които му ги даде първо партията, а после и народът на избори. В моето правителство Костов се държа много коректно и професионално. По отношение на престъпността не позволи никакви отклонения, когато беше премиер. Тогава имаше опит държавата да бъде отвоювана от мафията и престъпността.
– Поддържате ли още контакт с него?
– Да, но не манифестираме отношенията си. След края на нашия кабинет, 5 пъти сме се събирали целия състав на правителството и отношенията ни продължават да са добри.
– ГЕРБ и министър Цветанов твърдят, че 20 г. не се е водила никаква война с организираната престъпност. На какво ниво беше мафията по ваше време?
– Тогава нямаше такава организирана престъпност. Но се чувствуваше зараждането й, а имаше и политически кръгове, които и помагаха. Например, още по мое време започна прохождането на „Мултигруп” и убитият й лидер Илия Павлов се опитваше да играе с нас, но не му дадохме възможност.
– Какво искаше Павлов?
– Много неща, да бъде тук и там, опита да се вкарва захар на пристанището в Бургас, а за нея тогава имаше дефицит. Но му казахме: „Без нас”. Имахме разбирането, че правителството не е орган на лица, поставили се над него. Такива субекти, според Конституцията, нямат място в изпълнителната власт, нито задачи. Но като противовес на нашето разбиране е това безобразие, което направиха Станишев с Доган и Симеон, излизат непрекъснато доказателства, че са се облагодетелствали фирми покрай тях.
– Кой се опитваше да протежира Илия Павлов – БКП и ДС ли?
– Не бих могъл да кажа кой точно, защото не бяха един или двама. Той си беше извоювал мястото, а аз да се съглася с него означаваше да си дам оставката. Той правеше предложения, които бяха неприемливи за мен, от гледна точка на това как се управлява държавата. Предупреждавал съм го: „Вие искате да работите в сянка, работете, но в момента, в който аз науча, че подготвяте и осъществявате действие, в разрез с морала на правителството – в ареста. Поне тогава се оказа коректен и не пристъпи предупреждението ми.
Един ден заварих Илия Павлов и Жан Виденов при Иван Миронов, в кабинета му в „Балканбанк” на „Витоша”18. Бях министър-председател, случайно се оказах там. Притесниха се, трудно им беше да обяснят какво правят заедно. Казвам за тази среща, защото тя обяснява кои са стояли зад бизнеса на Илия Павлов. Може да се направи и друга връзка – няколко години след това, когато Виденов бе вече премиер и ръководеше страната, пусна чрез финансовия си министър Димитър Костов една заповед до всички държавни структури да си прехвърлят сметките и парите в „Балканбанк”. След тях и хората се юрнаха към тази банка, вярвайки, че е колос, но после бе изсмукана с лоши кредити и фалира.
– От началото на прехода 11 правителства са управлявали държавата, кои са били най-вредни и опасни за страната?
– Това са правителствата с участието на ДПС – на Беров, Симеон Сакскобурготски и Станишев.
– Каква е причината за хладните ви отношения със Симеон Сакскобурготски, какъв конфликт тлее между вас?
– Още през януари 1991 г. Симеон вече беше хванал юздите и се опитваше да се върне в България по някакъв начин.
През годините 6-7 пъти ме е канил на срещи и опита разговори.
Но той е интересен човек, не казва какво иска, сам трябва да си направиш изводите. Но аз му казах, че не може.
– Значи сте разбрали за какво ви ухажва?
– Искаше да му дам властта в ръцете, а аз можех да го направя още през 1991 г.
– Как?
– Примерно, обявявам, че моят кабинет не може да се справи със ситуацията и предлагам Симеон като единствения обединител на нацията. Щяха да ми ръкопляскат. Но не го направих.
– С действията си почти 10 г. сте забавили връщането на царя в страната, какво остана скрито от скандала между вас във Вадуц?
– Време е вече истините да се кажат, защото минаха много години.
Януари 1991 г. аз отидох с няколко министри в Давос. Робърт Максуел уреждаше присъствието ни там, включително бе и за негова сметка. Там ни посрещнаха. Направиха ми среща с Ханс Дитрих Геншер, външният министър на Германия. Преди това правителството на Луканов едностранно обяви мораториум върху българските плащания по външния дълг. Геншер ме попита: „Кой е г-н Луканов да взима подобно решение? Знаем, че нямате сега пари и не можете да ги върнете, но пред вас има 93 банки, какво да очакват?” Тогава взехме решение да създадем една финансова къща с наши съветници в Лихтенщайн, които да следят проблема. Решихме и да отменим този мораториум, и да почнем преговори с кредиторите. От Давос насрочихме разговори по тази тема по дипломатически канали за 24 юни в Лихтенщайн, след като приключи форумът в Кранц Монтана. Там трябваше да ни посрещне наш представител от Женева, изпратен от Тодор Дичев. Предварително получих от него информация, че няма промяна в програмата ми. Но когато пристигнах във Вадуц, той ме уведоми, че и Симеон Сакскобурготски е там. Попитах какво прави, а той ми отговори, че били братовчеди с Ханс Адам Втори, кралят на Лихтенщайн. На площада, преди входа към крепостта ми дадоха ордера – документът, с който се потвърждава програмата ни. Но там беше обявено – Водач на българската група, н. в. Симеон Втори, цар на България и първият му министър Димитър Попов. Истината е, че аз имах предварителна информация за този сценарий. Получих я чрез еврейското разузнаване. Казах, че само половин час ще изчакам, докато променят програмата, в противен случай си тръгвам.
– Но това реално е бил опит за елегантен държавен преврат?
– Ами да, така беше. Половин час по-късно дойде началникът на протокола на кралството и ми обясни, че него ще освободят, ако промени програмата. Казах му да остане спокоен и да поздрави негово величество, а ние на конете и обратно в България. Не съм се колебал нито минута, тръгнах си. Прибрах се и на летището в София ме посрещнаха журналисти и Ивайло Трифонов. Каза ми: „Жельо те чака”. Отидох в президентството, но Желев се изложи, каза ми: „Г-н Попов, ако бяхте приели присъствието на Симеон в българската делегация, щях да поискам оставката ви”. Попитах го: „От къде знаете за този проблем, в какво участвате? Чакате да падне правителството, няма да стане”, предупредих го. Реално това беше опит за събаряне на правителството, но не успя.
– Допускате ли, че в този замисъл на царя за връщането му са участвали примерно Луканов, чрез Максуел, д-р Желев?
– Не, тогава нямаше такъв сценарий. Това си беше ход само на Симеон.
– Президентът Първанов сега иска да се отворят икономическите досиета на прехода, има ли смисъл от това, какво ще излезе от тях?
– Ще се види кой и откъде е получил пари, но истината е, че всички от политическите партии знаят къде са парите, но от страх нямат интерес да се работи по тази тема. Ето ви примера за парите, които изчезнаха при Луканов, само за 8 месеца. Но до сега никой не ме е разпитвал, нито е проверявал.
Имаше хора които ми казваха, поставени лица – до 30 март парите бяха еди къде си, за две денонощия ги раздадоха. Има такива свидетели и са още живи.
– Защо Първанов повдига тази тема?
– Иска да си вдигне рейтинга, това му трябва, да компенсира загубеното обществено доверие.
– Защо за 20 г. няма нито едно правителство, което да е изкарало два последователни мандата?
– Нормално е да бъде така. Ние нямаме опит в демократичното управление, но и народът се лута, той няма политическа и парламентарна култура да избира мъдро.
– Бяхте премиер в бурно време, имаше ли опасност от гражданска война?
– Имаше и такъв вариант, и симптомите идваха от среди от МВР. 40 политически генерали преди да стъпим във властта бяха освободени. Съществуваше опасност да реагират, да има съпротива. Беше получена оперативна информация, че се подготвя нещо. Но ген. Семерджиев пое риск и освободи тези генерали.
– А в етнически план, съществуваше ли опасност от югославски вариант?
– Не, нямаше такава опасност. Даде се възможност ДПС да влезне във властта – и в парламентарната, и в местната, и това свали напрежението. От друга страна, тогавашният вътрешен министър Христо Данов контролираше безупречно положението.
– Защо политика не успя да ви изкуши?
– Не ми е мястото там, канили са ме, беше съблазнително, но аз имам други ценности. Например, покойният Беров ми предложи министерството на външните работи, но отказах. Имах принципни разминавания с д-р Желев, който бе конструкторът на това правителство. Той протектираше ДПС във властта, а това не е малко, за да имаме различия. После ми предложиха правосъдието, но пак отказах.
– Какви действия на политици и държавници ви вбесяват?
– Има случаи и те не са единични. Вбесявам се, когато усещам как се разграбва държавата. Последно бях много подразнен от бившия министър на отбраната Николай Цонев. Беше въвел в изпълнение решение, свързано с продажба на имущество, важно и ценно за страната. Няма да кажа за какво става въпрос, тъй като идеята му се осуети, спряха го.
– Одобрявате ли днешния политически елит?
– Този елит се оказа много “храбър”, пряко или чрез други лица придоби активи, закупи огромни имущества, но направи твърде малко за народа си. И затова сега не може да очаква любовта му.
http://frognews.bg/
