Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[30 дек. 2016 | No Comment | ]

След това нарисувах моминско лице
със контури, напомнящи свята икона
и поставих във образа малко сърце,
за да има живот и да е благосклонен…

Авторски страници, литература »

[26 дек. 2016 | No Comment | ]

Грубости? От грубости не ме е страх!
Но виж, ръце, протегнати за ласка…
Най-нежните ръце, това разбрах –
най-нежните ръце са най-опасни!

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[24 дек. 2016 | No Comment | ]

Автори: Зара Иванова, Кристиян Александров, Яна Хайдар, Анелия Коцева, Ивет Станчева, Дилан Маклев, Симона Узунова – ученици от 6-ти клас в БУ„Св. св.Кирил и Методий” – Лайден, Холандия; преподавател Е. Ахмедова

Авторски страници, литература »

[24 дек. 2016 | No Comment | ]

Както казват: “Да му имам на българина задния акъл”. То не е, че акълът ни е в задниците, ами щото като стане нещо, всеки вика: „Абе, знаех си аз“ или „Казах му на наш Тодор, ама той си пита оная работа“. А маминдолци са хем до един българи (даже Муси циганинът – и той барабар Петко с мъжете), хем са все от сой – на кой дядо му писар в кметството бил, на кой пък вуйчо му тъй бележел трупите из сечището, че никой не можел да разбере какви са тия знаци. Дяката, дето по едно време се учеше за студент – той пък все да е най-отгоре – имал бил синя кръв. Може бе, може – то аслъ, колкото мастило е похабил из тия училища и университети, като нищо може и да му е посиняла кръвта. От друга страна, обаче, когато на бай Христо помиярът му сръфа задника, кръвта, дето текна, си беше червена. Фукльо. Тъй стана и с хиената – като свърши данданията, всеки знаеше кое какво и как, ама докато се разхождаше из селото, само се чешеха по кухите чутури.

Авторски страници, литература »

[22 дек. 2016 | No Comment | ]

Прозорецът към улицата светеше. Опрял нос в стъклото, Исус чакаше и щом зърна Ирина, радостно замаха с ръка. Малко преди да отвори пътната врата на бедната къщичка, тя чу, че моторът на колата изключи. След това хлопна и вратата. С няколко бързи крачки Йосиф ги настигна и заизкачва заедно с тях стълбите. Очите на Исус изкряха от радост и учудване, че толкова много хора идват на гости. В стаята, макар и малка, се намери място за всички. Мария взе Исус в скута си, а Роза, майката на Исус, донесе цяла тава с мекици. Севернякът нахално, като нежелан гост, искаше да се промъкне и той през пукнатините на прозорците и вратите. Ирина разопакова кораба, постави го на масата и до него запали свещ. Като мистични призраци по стените изплуваха сенките на платната, а пламъкът освети един стар и изтърбушен диван, на който седяха Мария, Исус и Йосиф.
Беше Бъдни вечер.

Авторски страници, литература »

[18 дек. 2016 | One Comment | ]

На 16 декември т.г. се навършиха 100 години от раждането на поета Иван Пейчев. В негова памет публикуваме “Слово за Иван Пейчев”. То е от един друг голям български поет, Христо Фотев, и е написано в далечната 1967 г., когато и двамата са сред живите.

Авторски страници, литература »

[17 дек. 2016 | 3 коментара | ]

На колене мъжът е като знаме,
пречупено сред бойното поле.
Мъжът е мъж, когато се изправи
и тръгне пред препускащи коне.

Авторски страници, литература »

[17 дек. 2016 | No Comment | ]

Зад огънатата под тежестта на бръшляна ограда и клоните на завладелите малкото дворче дървета и храсталаци, се криеше къщата. Човек трябваше да мине през цяла гора от подивели дървета и избуял къпинак, за да стигне до нея. Беше голяма, но гората пред нея почти скриваше сивата фасада и увисналата на проядените от ръждата панти врата. Прозорците – преди винаги излъскани до блясък от работливата стопанка – сега бяха разбити, а дрипите от някогашните дантелени пердета се заиграваха с вятъра и ако човек погледнеше от пътя, щеше да е убеден, че вътре някой се движи.
Бяха я изоставили… Сега в нея живееха единствено кукумявки, чиито зловещи крясъци стряскаха и прекъсваха спомените. А спомени имаше много – и хубави, и тъжни.

Авторски страници, литература »

[11 дек. 2016 | No Comment | ]

Цял ден на работа за нея мислех,
учителката, станала клошар,
все нещо свое търсех, нещо чистех,
бях станал ученикът Божидар.
Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен,
солиден, важен, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.

Авторски страници, литература »

[10 дек. 2016 | No Comment | ]

Лелката продължава с издевателствата над мандарините. Продавачът мълчи и само гледа лошо. Премръзнал е целият. Присвил е ръце и духа в шепите си с маниакална настървеност. Пристъпва като мене от крак на крак. На главата му има някакъв калпак. Увит е и с някакъв шарен шал на квадратчета.
„Може пък и да я набие накрая“ – мисля си и ми става някак си драго при мисълта, че може да й дръпне един хубав бой.
– Мандарините със семки ли са? – изтърсва накрая лелката. Гласът й е злобен. Погледът също. А можеше да поздрави, да се усмихне. Щеше да постопли продавача в този студ.
– Що, ще сееш ли? – отвръща продавачът.
Изведнъж избухвам в смях. Вече не ми е студено. Краката ми не са така вкочанени… И ръцете ми се стоплиха. Лелката блъсва на масата мандарината, която мачка в ръката си, и мърморейки се отдалечава..

Авторски страници, литература »

[3 дек. 2016 | No Comment | ]

За първи път на стола друг стоя
и друг с тютюн пердетата опуши.
Друг в стаята говори и се смя
и в други длани моята се сгуши.