Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[2 май 2018 | No Comment | ]

Неговата „Приказка от два свята“ идва в игрова кутия и използва елементи от настолните игри, за да пренесе децата в свят на приключения и откривателство. Освен лукзоната книга от 100 страници, неговия проект съдържа „карта на приключението“ с 10 начални и 10 скрити локации. Децата ще могат записват и променят числа върху самата карта, в зависимост от изборите, които правят, с помощта на изтриваем маркер. Проектът съдържа и кутийка с близо 30 картички с „магически премети“, които децата ще събират и използват в хода на самата история.

Авторски страници, литература »

[1 май 2018 | No Comment | ]

Стояха в ателието и той й показваше картините, с които щеше да участва в новата си изложба. Беше надминал себе си, тя познаваше създаденото от него до този ден, и платната му с масло, и чудесните му акварели, и малкото портрети на хора, които бе рисувал. Сега не откъсваше погледа си от новите, опреди до стената, различни по големина, но всичките сияеха от богатството на цветове, които преливаха неусетно един в друг. Все още не проговаряше, само преглъщаше, поела толкова много багри и светлина. Можеше да различи неговия рисунък между хиляди други, бе различен, топъл, лъхаше на земя и на небе, на слънце и на птици, на животни и на забрадени отрудени жени на полето, приведени над хляба или вградени в стени, както може би някога е било, а може и да не е било…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[29 апр. 2018 | No Comment | ]

Вълнения, обидни гласове –
напразен звън са, плъзнал се във ехо.
Не го допускай в тебе да снове!
Безсмислено е, вярваш ли, човеко?

Авторски страници, литература »

[28 апр. 2018 | No Comment | ]

Един ден рибарите гледали неспокойни ту хоризонта, ту морето и техният усет им казвал, че ще има голяма буря, затова в този ден всички се отказали да влизат в морето за риба. Покрай тях минал бавно Филип, чул ги какво си говорят, но без да кажи дума, избутал старата си лодка във водата и, не обръщайки внимание на предупрежденията на колегите си, вдигнал платното и отплавал в открито море. След два часа брегът вече не се виждал, а морето станало по-тъмно и от гърбовете на дънните риби. Вълните ставали все по-големи, вятърът се усилвал, а в небето никъде не се виждала светла пролука. Филип знаел от опит, че това ще продължи и ще става все по-страшно, но не обръщал лодката към брега. Опитът му подсказвал , че най-късно след 2-3 часа лодката му няма да издържи напора на вълните и той най-после ще си отиде от този свят, където нищо мило не му останало…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[22 апр. 2018 | No Comment | ]

И точно тогава, както някога –
когато, за да ни върви приказката,
ти слизаше долу в мазето,
и докато наточваше вино,
горе до масата аз чувах
гласеца на струйката,
с който старата бъчва заръчваше
нещо на виното в каната –
сега, скрит и невидим за очите ми,
някъде вляво от надгробната плоча
и някъде близо до сърцето ти,
чух щурец да запява, и да заръчва
багрено-плодна и щедра есен
на късното лято във мене.

Авторски страници, литература »

[21 апр. 2018 | No Comment | ]

Синовете й са стройни – като два бора от Пирин. Предават багажа и гледат назад. Упътват се към граничния пункт и махват за сбогом. Край. Няма ги.
Снахите – и те се обръщат. Страните им не са сухи. Жени. Очите на техните майки са угаснали от плач.
За ръцете на снахите са заловени три вълшебни съкровища. Едното – едва проходило, другото – весела педя над него, а третото – израсло и буйно като кавалерийски кон.
Най-малкото пристъпва назад – също раче – осмокраче, вади две пръстчета от дългото си ръкавче на якето и маха, маха, маха, защото така правят всички.
На добър път, раче – осмокраче! Внимавай да не паднеш в големия океан!

Авторски страници, литература »

[18 апр. 2018 | No Comment | ]

Едно докосване –
две бъзпътици, свили гнездо на ръба.

Съдбата – коледна елха.
Душата й дано се вмъкне
в кривото дърво на двора.

Авторски страници, литература »

[17 апр. 2018 | 2 коментара | ]

Работех като журналист. Дойдоха промените и от редакцията ми възложиха да напиша за политзатворниците от лагерите на смъртта. Спомних си веднага за чичо Тодор и заминах към малкия град. Срещнах се с колегите от местния вестник и започнахме издирване. Не забравих и учителката по рисуване. Най-напред дойде информацията за нея. Изпратена в някакво далечно затънтено село, е била подложена на тормоз от местната управа и на подигравки от селяните. Не бе издържала и се беше хвърлила във водите на близката река. След лагера чичо Тодор бе отишъл да я търси, но научил само за тъжния й край.
Най-сетне разбрахме къде се намира и той. Колегите от градчето ми уредиха среща. Отидох в старческия дом в близко селце и седнах срещу него до масата в столовата. Бяхме само двамата. Обясних му коя съм, как сме ходили при него и ни е разказвал за любимите си книги, как ни е черпил с плодове от градината си… Смаленият старец срещу мен мълчеше, в угасналите му хлътнали очи не трепваше нищо.

Авторски страници, литература »

[16 апр. 2018 | No Comment | ]

– Какво добро съм видял от американците досега? – питаше се бай Ганчо, докато седеше на една пейка в Морската градина и мързеливо се почесваше по топките. Пред него прелитаха гларуси, писукаха малки чайки, а пет кораба на рейд чакаха реда си, за да влязат в пристанището. Денят бе типично пролетен и по-точно мартенски. През два часа светваше слънце, после облаци затуляха небето и ту бе пролетно приятно, ту зимно хапливо студено. Пенсионерът вдигна изтръпналия си задник от пейката и с леко куцукане тръгна да се прибира. До шадравана с делфинчетата срещна бившия си колега Спас. Веднага го хвана под ръка и запита:

Авторски страници, литература »

[13 апр. 2018 | No Comment | ]

Дърветата са
без гнезда
и слънцето
е мъртво
от куршуми.
Не носят ветровете
семена
от исиот,
изтравниче
и лавандула…

Авторски страници, литература »

[7 апр. 2018 | No Comment | ]

След тази кал ще можеш всичко –
да прегърнеш себе си
и да целунеш Юда,
и да се родиш.. и да възкръснеш.
След най-човешката вина
и най-човешката любов,
за да не остава сам Пилат.
Пред Кръста…