Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[26 авг. 2017 | No Comment | ]

И сякаш го е казал вчера…
След век, екът ни го повтаря.
Подгонили сме някаква химера,
в която поколения догарят…

Авторски страници, литература »

[25 авг. 2017 | No Comment | ]

Тръгна си той, а на следващия ден отново ме извикаха при него.
– Е, стига вече Смъртник – започнах го още от вратата. – Омръзна ми да се занимавам с тебе. Ако ще умираш, лягай и го направи като хората. Имам толкова болни на главата си, които наистина умират.
– Не съм Смъртник вече – ухили се оня. – Знам доброто. Затова те извиках.
Приседнах на пейката в двора без покана. Усещах добре, че ще се случи нещо важно.

Авторски страници, литература »

[19 авг. 2017 | No Comment | ]

Презрян съм! Без милост! Ненужен е кръстът сега.
Не моля икони, пред Бакхус съм днес на колене.
Как пият мъжете, дарени с невярна жена? –
на екс, до безпамет, до дъно – почти като мене…

Авторски страници, литература »

[17 авг. 2017 | No Comment | ]

– Попита ме защо не ви посрещат с радост българите. Сега разбра ли?
– Нет, не понимаю.
– Защото десет пъти, през изминалите пет века, сте идвали и сте си отивали. След вас са оставали само мъртъвци и пепелища… И убити надежди.
– Понял – заклати глава руснакът.
– Ако и сега отстъпите, Коля, до Дунав няма да остане жив българин. Всички мъже ще изколят, а жените и децата ще отведат в робство.
– Не трябваше да отстъпваме – отново мрачно отбеляза Аврам.
– Клянусь, на этот раз не отступим – тихо каза руснакът.

Авторски страници, литература »

[14 авг. 2017 | No Comment | ]

– Ставай, дрипло! Още вчера ти казах да се махнеш от тук! Тровиш въздуха и гониш клиентите! До пет минути да те няма! Ако не изчезнеш, ще те подпаля жива да изгориш! Чу ли ме добре?!
Мъжът с костюма подритна купчината кашони. Очите му бяха зли. От там изхвръкна едно малко куче, квичейки. Полека-лека кашоните се размърдаха и се показа подобие на жена. Изпод мръсна забрадка се подаваха кичури сплъстена коса с неопределен цвят. Лицето беше кафяво от мръсотия и сажди. Дрехите или това, което беше останало от тях, бяха пропити от воня и мръсотия. По това, което се виждаше, не би могло да се определи възрастта й. Само очите бяха живи и блестяха, когато гледаха мъжа.
– Пак си събрала помиярите! Ще взема утре пушката и ще ги гръмна всичките. И тебе ще гръмна. Писна ми, много ми писна!
– Отивам си… няма да ме видиш повече… – промълви съществото.

Авторски страници, литература »

[11 авг. 2017 | One Comment | ]

Когато си отида,
не слагай в ръцете ми икона..
Сложи едно перо от птица,
един камък от морето.
пеперудени криле и песен.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[11 авг. 2017 | No Comment | ]

Кипи суматоха, българите наваляват поляците да им се извиняват от името на Сашо и да ги трупат по раменете. Доколкото мога да разбера, поляците смятат, че нашият боец е бил предизвикан и Янек си е заслужил пердаха.
Единствен Сашо стърчи на скелето като гневен гаргойл, току плюе и току псува.
Янек и негов приятел тръгват полекичка към клиниката, а старшият на българите ми благодари, че съм искала да помогна, и даже предлага да ми купи кафе, че моето било изстинало вече.
– Ама защо се сбиха всъщност? – любопитствам аз.

Авторски страници, литература »

[8 авг. 2017 | No Comment | ]

И бях слепец. Съзнателно не виждах
как гният плодовете необрани
и птиците гнезда как не съзиждат
във домовете празни като рани.

Авторски страници, литература »

[7 авг. 2017 | No Comment | ]

– Шефе – викам, – оня ми иска трийсет хиляди лева. От моите ги иска. Директно го каза.
– Пак ли тоя, бе? Аман. И на мен ми поиска. – Казва го, за да не си помисля нещо; например, че на мен Доналд ми звъни, а на него не. – Аз всеки ден от балкона хвърлям милиони, тоя ми реве за някакви стотинки. Дай му, щом имаш; как ли па да нямаш. Баш ти.

– Нямам. Беден съм като министър.
– Чак пък толкова… Добре де, дай му от общите. Бръкни в касата там. Знаеш как. Кажи им, че е от мое име. Да си го напишат чиновниците в тъпите бележки. Един ден такъв одит ще има спретна, че ще ги ядат тия бележки сутрин на гладно! Още преди да са си изпили бирата! Ще видят те. Касиери-бабиери-пудриери. Хващам им римата. Че на кого е касата, общата, ако не е на мен? Питам. Кой е създал касата? Кой е напечатал парите? Кой върти света? А?
– Ти, кой друг – уверявам го.

Авторски страници, литература »

[4 авг. 2017 | No Comment | ]

Петров не беше човек, който ще остави делото недовършено – в живота си не търпеше двусмислие и неясноти. Комбинативният му и обогатен от множество прочетени криминалета мозък му подсказа изход – записа на диктофон чинчанчункането на Шаро и се отправи към пазара. Чак на двайсет и осмата китайска сергия откри правилния човек. Миниатюрният Син или Зин му обясни, че това са сентенции от „Червената книжка” на Мао Дзедун, произнесени на езика сян – родния на Вожда. Петров запомни две: „Питай Партията за инструкции сутринта и докладвай на Партията вечерта!” и „Само храната ще спаси човечеството от гладна смърт!”, но и те му бяха достатъчни, за да разбере, че папагалът му е маоист чак и в кокошинките, и че Цун или Чун беше разбил на пух и прах републиканското възпитание на французина.

Авторски страници, литература »

[31 юли 2017 | No Comment | ]

– А бе, докторе. Тези защо крадат толкова много? По пет усти ли имат?
– Кои?
– Управляващите бе, докторе, кои?
– Не знам, бабо Гицо.
– Ти пък нищо не знаеш. Викам си, учен човек, може и да знае, а то… Кажи ми, те там, при вас умират, нали?
– Всеки ден.
– И с парите ли ги погребват?