Илюстрация: aha.bg
.
Внимавай тук добре, Любомъдри Читателю: да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите. – Паисий Хилендарски, от „История славеноболгарская, собрана и нареждана Паисием иеромонахом” (1762)
Всички знаем или по-скоро чувстваме, което е най-добрата форма на знанието, че “Дон Кихот” не е само наниз от думи, написани от Сервантес. – Хорхе Луис Борхес, от лекцията “Моята проза”, 25 април 1973 г., Мадрид.
„Да се направи скулптура е нужно да се премахне излишния материал“ – тази максима на Микеланджело важи за много творения – например, да се напише хубаво есе, статия, роман, лекция е необходимо да се премахнат излишните думи – желаете ли? (voulez vous?). „Изкуството да се пише е изкуството да се съкращава. Краткостта е сестра на таланта“ (Антон Чехов). KISS (Keep It Short and Simple), In a nutshell (английски, „в орехова черупка“, тоест – „накратко“); плектично (кратко за сложното) на проф. Мъри Гел-Ман; „Бръсначът на Уилям Окам“ (Occam’s razor) – изкуството на пестеливост на изказа и написаното; „теория на айсберга“ за писането (Ърнест Хемингуей); „Съвети към писателите“ (Петко Р. Славейков) – Съвет-7: „Когато статията ви е пълна, отсечете от нея всяка излишна дума, защото не е в многото хубавото, но в хубавото многото“; Poco di matto (малко лудост) е нужна за всяко творчество (Волтер)…
Уча се и от Гюстав Флобер, от неговия принцип за намиране на „правилната дума“ (le mot juste). Той, когато е недоволен от постигнатото, му е трябвало понякога една седмица, за да завърши дори една страница – eдинствената ми прилика с този велик французин, описал драматично-познавателния живот на Ема Бовари в романа си „Мадам Бовари“, филмиран в много страни по света. За Флобер и нея, великият перуанец Марио Варгас Льоса написа книгата „Вечната оргия: Флобер и „Мадам Бовари“ (La orgía perpetua: Flaubert y „Madame Bovary“). Флобер съветвал ученика си Ги дьо Мопасан да гледа някое есенно дърво, докато го изучи така, че никой друг на света да не е видял повече неща в него.
Джон Стайнбек, „гигант на американската словесност“, мисли 11 години за книгата си „На изток от рая“ (East to Eden) – следва една година непрестанно писане, използване на 300 молива и 36 тона хартия и получаване на голям мазол на средия пръст на дясната ръка, с която е написва 350 000 думи. Този „голям труд“ (opus magnum) на Стайнбек е най-харсеваният не само в САЩ, а и в Стокхолм, където той е удостоен (1962) с Нобелова награда за литература, за своите „реалистични и творчески произведения, съчетаващи добронамерен хумор и остра социална чувствителност“ – в романите му „Тортила Флет“ (1935), „За мишките и хората“ (1937), „Гроздовете на гнева“ (1939), „Улица „Консервна“ (1945) и „На изток от рая“ (1951).
Когато запитали Моцарт „как пише нотите?“, той отговорил „подреждам едни до други нотите, които се обичат“. Същото се отнася и за думите – гáлем ги (обичаме ги), не ги гáлем (не ги обичаме) – в езика на родопчаните няма дума „мразя“.* Когато усвоим баланса между добавянето-и-премахването на думи, тогава сме узряли за качествено писане на есета и романи, дори на поезия – най-мъдрото чувстване, изразено с думи, родени от уникална дарба, заложена в гените на таланта.
Но преди това, да се учим и от проф. Мъри Гел-Ман, който открива (1963) най-малките „странни, чаровни и цветни“ частици на материята. Нарича ги кварки от фразата „Три кварка за мистър Марк“ в романа „Бдението над Финеган“ на Джеймс Джойс.
.
През 1969 кварките носят Нобелова награда за физика на Мъри Гел-Ман. Тогава едно американско списание написа за него: „Не е лесно на човек с пет мозъка да живее в свят на хора с половин мозък“ (It can’t be easy being the Man with Five Brains in a world with plenty of Men with Half a Brain).
След това е публикувана книгата му „Кваркът и ягуарът. Приключения в простото и в сложното“ – там споменава за учителката в начално училище, която дала за домашна работа написване на съчинение от 300 думи. Един ученик, който играл през целия ден, на другата сутрин преди училище написал набързо: „Вчера при съседите стана пожар. Аз се подадох от прозореца и започнах да викам: пожар, пожар, пожар…“. Така съчинението станало точно 300 думи.
Последвам примера на ученика и написвам: „Мозъкът е най-мултиплексната материя на Земята. Мозъкът е локализиран „в главата“ (гръцки, enkеphalos) и в сърцето, сърцето, сърцето….“. Конкурент на този разказ може да е само написаното много откровено в „Конкурса за кратък разказ“ в САЩ: „За Бога, епископе, каза херцогинята, ухаеща на свежи естрогенни феромони, снемете ръката си от бедрото ми“. И нашият разказ: „Не е лесно да бъдеш Народ с мозък-и-душа, в страна с политици с половин мозък“. Затова, „изпозвай го или го губиш“, политико!
.
And in the end, като в песента (1969) на Бийтълс:
.
.
– надявам се днешното есе да достигне до „Фактът е най-сладкият блян, който познава труда“ – Робърт Фрост, от „Сенокос“. И да се прочете от мнозина любомъдри читатели, а не от „малцина, от които може би никой още не се е родил“, както писа Ницше в книгата си „Антихрист: Опит за критика на християнството“.
Честит да сте, Ваше благословие и важнословие! – така се поздравявали нашите Възрожденци.
.
Д-р Георги Н. Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Знам тези родопчански думи от дядо ми по майчени гени, който идва в Бургас – в първите дни на XX век – от родопското село Момчиловци и град Чепеларе.
.
