.
От 1990 г. насам всяка предизборна кампания се повтаря по един и същ сценарий: нов „спасител“, нови големи обещания и нова надежда, че „този път ще е различно“. Избирателите дават гласовете си, партиите вкарват депутати, формира се правителство – и след време идва разочарованието.
Ето подробен преглед на ключовите управления в България от 1990 г. до днес:
1990 – Димитър Попов (правителство на широкото съгласие)
- Обещание: Мирен преход към демокрация и овладяване на икономическия хаос след Лукановата зима.
- Депутати: БСП спечели 211 от 400 места.
- С какво остава в историята: С фразата „За Бога, братя, не купувайте!“, която бе опит да се спрат спекулативните цени при освобождаването на пазара.
- Разочарование: Шоковата терапия за икономиката доведе до рязко обедняване, а липсата на лустрация остави структурите на бившата Държавна сигурност непокътнати.
1991 – Филип Димитров (СДС)
- Обещание: Радикална смяна на системата, връщане на частната собственост и декомунизация.
- Депутати: СДС спечели 110 места, правителството получи 133 гласа.
- С какво остава в историята: България бе приета в Съвета на Европа.
- Разочарование: Несправедлива реституция на земята и имотите. „Боянските ливади“ – конфликтът с президента Желев и загубата на доверие от ДПС доведоха до вот на недоверие. СДС се разцепи, а реформата бе блокирана.
1994–1997 – Жан Виденов (БСП)
- Обещание: Защита на родното производство и спиране на „дивата“ приватизация.
- Депутати: БСП спечели 125 места (чисто мнозинство).
- С какво остава в историята: С най-тежката икономическа катастрофа в модерната история – хиперинфлация, зърнена криза (липса на хляб) и масов фалит на банки.
- Разочарование: Пълният срив на лева и опашките за хляб. Кабинетът падна под натиска на мощни улични протести и обсада на парламента.
1997–2001 – Иван Костов (ОДС)
- Обещание: Финансова стабилизация, въвеждане на ред и необратим път към ЕС и НАТО.
- Депутати: ОДС спечели 137 места, правителството получи 179 гласа (най-висока подкрепа за редовен кабинет).
- С какво остава в историята: Въведе Валутния борд. Стартира преговорите за ЕС.
- Разочарование: Начинът, по който бе извършена приватизацията – мнозина я сметнаха за „разграбване“ от тесен кръг хора (т.нар. РМД-та). Това създаде усещане за огромна несправедливост. Липсата на лустрация.
2001–2005 – Симеон Сакскобургготски (НДСВ)
- Обещание: „Чудо за 800 дни“ – бързо подобряване на живота и „нов морал“ в политиката.
- Депутати: НДСВ спечели 120 места, правителството получи 171 гласа.
- С какво остава в историята: Влизането на България в НАТО и финализирането на договора за ЕС. Период на чужди инвестиции.
- Разочарование: Неспазеното обещание за бързо „оправяне“ на живота. Коалирането с ДПС и БСП. Реституцията на „царските имоти“.
2005–2009 – Сергей Станишев (тройна коалиция)
- Обещание: Европейски доходи и силна социална държава.
- Депутати: Коалиция за България (БСП) спечели 82 места, правителството получи 168 гласа.
- С какво остава в историята: Официалното приемане на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Въвеждането на 10% плосък данък.
- Разочарование: Моделът на „Тройната коалиция“ (БСП-НДСВ-ДПС) стана символ на корупция. ЕС спря плащанията по еврофондовете заради измами, а усещането за власт на задкулисието беше в пика си.
2009–2021 – Бойко Борисов (ГЕРБ, три мандата)
- Обещание: Справедливост, затвор за престъпниците и мащабно строителство.
- Депутати: ГЕРБ спечели между 116 и 95 места в различните мандати, а с коалициите и повече от половината.
- С какво остава в историята: С магистралите, метрото в София и енергийната свързаност. Влизането в „чакалнята“ на Еврозоната.
- Разочарование: Усещането за „завладяна държава“ и корупция по високите етажи (снимките с кюлчетата, записите). Липсата на съдебна реформа и застой в медийната свобода доведоха до масовите протести през 2020 г.
2013–2014 – Пламен Орешарски (БСП/ДПС)
- Обещание: „Технократско“ правителство, стабилност, социални мерки.
- Депутати: ГЕРБ спечели изборите с 97 места, но Орешарски получи 120 гласа в парламента от БСП и ДПС.
- С какво остава в историята: Кратко управление.
- Разочарование: Масови протести срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС – „правителство на олигарсите“.
2021 – „Има такъв народ“ (ИТН / Слави Трифонов)
- Обещание: Изпълнение на резултатите от референдума от 2016 г. – мажоритарни избори, намаляване на партийната субсидия на 1 лев и съкращаване на депутатите.
- Депутати: ИТН спечели 65 места и беше първа сила.
- С какво остава в историята: Като партията, която първа победи ГЕРБ, но и като партията, която не състави кабинет, въпреки че беше първа сила.
- Разочарование: Пълното отстъпление от обещанията за референдума (субсидията остана висока, мажоритарният вот бе отложен). Хората бяха разочаровани от уж „чегъртането“, което се превърна в политически хаос.
2021–2024 – Кирил Петков (ПП) и „Сглобката“
- Обещание: „Промяната“ – нулева корупция, нов тип управление и отдалечаване от модела на Борисов и Пеевски.
- Депутати: ПП спечели 67 места, правителството получи 134 гласа.
- С какво остава в историята: Позицията срещу Русия след началото на войната в Украйна, диверсификация на газа и влизане в Шенген по въздух и вода.
- Разочарование: Създаването на т.нар. „Сглобка“ (некоалиция) с ГЕРБ и ДПС наПеевски. Предателство към идеалите на протеста. Обещанието за изчистване на държавата бе заменено с общо управление с тези, които доскоро искаха да арестуват.
Заключение
Въпреки всички смени на властта, големите надежди и високите очаквания, резултатът през последните 35 години е един и същ: кратка надежда, бързо разочарование и повторение на цикъла.
Историята ясно показва: надеждата сама по себе си не променя нищо. Без коренна смяна на самата система резултатът ще е същият.
Различен резултат е възможен единствено с прекрояване в правилата на играта. Такава промяна вече се предлага от движението Нова национална идея. Това движение поставя на дневен ред радикални решения за излизане от порочния кръг на корупцията, задкулисието и безкрайните разочарования: въвеждане на делиберативна (съвещателна) демокрация, системно използване на изкуствен интелект за анализ на обществените нагласи и предлаганите правила, реално обновяване на самите правила на политическата игра, а не просто смяна на лица, както и обединение около нова, ясна и измерима национална кауза – „Република България – свободна, справедлива, пазеща род и култура“. (Вж. повече тук: https://www.eurochicago.com/2025/10/sofia-ik/)
.
