О, не! Не е шега! Колкото и шеговито да звучи. Спектакълът „Винаги готов!“ наистина е пред прага на Чикаго. И българската общност в космополитния американски град е време да се настрои в готовност към предизвикатекството на театър „ОТРАЖЕНИЕ“, който на 2 май 2026 г. пристига с екипа си за първи път в Чикаго.
Дали сте чували за успехите на театралната трупа от Торонто или все още не? Сега е моментът да научите нещо за тях. Защото времето минава толкова бързо, че докато се усетим, ще дойде май! И за да сме на ниво като българи, следва… Какво? Какъв отговор е редно да дадем на предизикателството на Торонто? Знаете, нали? Разбира се! „О, да! Това го знаем наизуст! Винаги готов!“
.
А сега, по-сериозно – за събитието. Оставяме закачките, усмивките и настроението за 2 май (събота), за когато е насрочена постановката – в център „Малката България“, от 19 часа.
Театър „Отражение“ е създаден през 2018 г. в Торонто, Канада, с идеята на екипа „да създава жив, съвременен, професионален театър и да осигурява разнообразни, образователни и провокативни театрални събития за българската общност в Торонто и други градове в Канада и САЩ. Основен приоритет в дейността на театър „Отражение“ е да съхранява и популяризира българската култура и творчество, да отстоява запазването на уникалността на езика ни и да приобщава към него младото поколение българи, родени в Канада.“ Всичко това можете да прочетете и сами на сайта на театъра. Затова избрах да поднеса информация от извора. Естествено, чрез „таен агент“ от театралната трупа. Ето предимството да сме свързани помежду си – българите като цяло, а още повече – българите в чужбина. Не само заради агентурата, но и в чисто човешки план. Защото, когато се запознаеш с някого, винаги може да потърсиш съдействие като от приятел, нали? През далечната вече 2018 г. бях възнаградена със съгласието на Гергана Егова-Динева – българска авторка, живееща в Торонто, да направя интервю с нея. Скоро преди това беше издала първата си книга „Емигрантски неволи“. Винаги, когато се сетя за това интервю, се усмихвам. С цяло сърце! Защото няма шанс да не се смееш, когато си в близост до Гери. А това отдавна забравено от съвременниците ни състояние е прекрасно – Смехът! Ето как съвсем накратко съм я описала тогава: „Гергана Егова-Динева. Ловецът на кратки истории, поднесени с ароматни подправки от закачливост, шегички, интрижки, понякога с примес на черен хумор, за своя сметка. Няма как да останете равнодушни, намусени, сиви и скучни. Освен ако не сте ваксинирани срещу смях.“
.
И точно тогава, в това интервю, тя ми сподели за връзката си с театъра в Торонто: „Тя има и друго хоби – театъра. Скоро след пристигането си в Канада е включена в екипа на българския театър в Торонто. Първата й роля е на Демира от пиесата „Двубой“ на Иван Вазов. След две представления през април 2018 г. пред публиката на Торонто, трупата заминава на турне в България: Сливен, Бургас, София и Кюстендил. Участва в Международния фестивал за комедийни театри, сатира и пантомима „Велко Кънев“ – Тополовград, където трупата е отличена с голямата награда „Златна камила“.“
.
Това е достатъчно за начало. Ако надделее любопитството ви, препоръчвам да прочетете цялото интервю. Няма да ви навреди, напротив. Действието му е като плацебо, по-силно от лекарство. Защото смехът е здраве, а със сигурност ще се посмеете. Но днес темата е театърът. Сега вече сте наясно защо реших да продължа, почти осем години по-късно, интервюто с Гергана. Този път с въпроси за театър „Отражение“. За да не злоупотребявам с търпението на уважаемия читател, започвам с въпросите. Ако пропусна нещо, ще имате възможността да зададете своите след премиерата на 2 май 2026 г. в Чикаго.
.
Като начало искам да започна с лични въпроси към Гергана:
– Кое те провокира да се качиш на театралната сцена много скоро след пристигането си в Торонто?
– Заслугата за това е изцяло на Веселин Монев – човекът, благодарение на когото този театър съществува. Бяха минали само няколко месеца от пристигането ни в Торонто. Вече познавахме семейство Моневи и една вечер, докато си говорехме около масата, изведнъж Веско каза: „Знаеш ли, че има една роля в пиесата, която репетираме в момента, която е идеална за теб. Мисля, че ще се справиш с нея много добре.“ Така се роди Демира в „Двубой“ по Вазов. Признавам, че много ме беше страх. То и сега се притеснявам преди всяко представление, но тогава наистина умирах от страх как ще се справя, защото никога не бях излизала пред публика.
– Какво ти дава театърът?
– Театърът разви емоционалната ми интелигентност. Научи ме да разпознавам и разбирам както моите емоции, така и тези на другите. Театърът ми даде свободата да изразя себе си. Научи ме да използвам егото си като двигател за постигане на цели, а не като защита. Помогна ми да осъществя едно дълго пътуване към себе си и да открия кътчета в душата си, които изобщо не си представях, че съществуват. И това, заедно с всичко онова, което имах като умения, опит и знания, промени цялостната ми концепция за живота, мирогледа, възприятията ми за света, семейството и хората.
– Каква е за теб разликата между перото и актьорството?
– Писането е моята първа любов, а театърът – последната. Писането създава светове отвътре навън, актьорството съживява вече създаденото. Писането ражда възможното, актьорството го прави живо. Мечтая да създам мой спектакъл, където писането и театърът ще се срещнат, моите думи ще започнат да дишат и моят свят ще оживее.
– А сега ще те помоля да разкажеш най-важното за театър „Отражение“ през годините – от 2018 г. до момента.
– Най-важното за „Отражение“ е, че е съвкупност от хора, които обожават театъра. Хора, които имат солидни професии, личен живот, семейства, ангажименти и въпреки това намират време за репетиции, представления и турнета. Защото ние репетираме вечер, след работа до 11-12 в полунощ, а на следващия ден сме отново на работа. Понякога сме уморени и изтощени, което е нормално при такъв график, но никога не се отказваме. Любовта ни към театъра е толкова силна, че прави трудното възможно, а умората превръща във вдъхновение.
– Театърът има много получени награди в различни участия. Коя от тях е най-ценна за екипа ви?
– За мен всички са еднакво ценни, защото зад всяка една от тях стоят часове труд, лишения, строга дисциплина и, разбира се, наситени емоции, смях, забавление, удовлетворение и живи спомени.
– Много те моля, сподели нещо комично от вашия актьорски живот! Така, както само ти можеш да го опишеш!
– Оооо, има толкова много, които мога да разкажа! Репетиционният период и турнетата са изпъстрени с комични случки и гафове, на които дълго се смеем след това. Репетираме Вавилонци по Стратиев. В една от сцените четирима души трябва да започнем да пеем. Колегите обаче постоянно забравят и аз винаги започвам да пея първа. А аз пея ужасно фалшиво. И на една репетиция, след като аз пак ентусиазирано съм започнала първа, Веско вика:
„А стига почва да пееш първа бе, Гери! Не стига, че пееш най-фалшиво, ама си все първа!“
„Ми, те забравят, аз затова“ – веднага започвам да се оправдавам аз.
„Витан да почва!“ – нарежда Веско (Витан е един от професионалните актьори в трупата и пее великолепно). В това време Витан се доближава до мен и вика:
„Аааа, Гери, аз не ща да съм първи. Пей си ти!“
„Витане, не мога! – шепна аз. – Нали чу – пея фалшиво.“
„Абе – съзаклятнически се надвесва над мен Витан, – верно, пееш фалшиво, ама па пееш със самочувствие. Така че, започвай ти!“
Или, когато играхме „Маршрутка“ по Елин Рахнев в Монтреал. Залата е малка и публиката, която е на първия ред, е буквално на метри от нас. Ние, актьорите, седим на столове, които представляват столове в маршрутка, която пътува за някъде. Понеже шофьорът кара изключително грубо и невнимателно, а пътят, по който се движим, е разбит и осеян с дупки, всички актьори дружно се друсаме в такт, за да пресъздадем ефекта от това. Аз и Жоро (Георги Янев) седим един срещу друг на първите седалки, зад шофьора. Изведнъж, както си се подрусваме, и Жоро казва:
„Гери, сега е мой ред, обаче аз си забравих текста.“
Искам да ви кажа, че хората от първия ред умряха от смях.
– Какво по-различно би ни разказала ти за „Винаги готов!“ от вече известното?
– За „Винаги готов!“ ще кажа, че не е просто пиеса, а прецизна дисекция на човешките взаимоотношения, направена от автора Николай Гундеров. Пиеса за егото, за нагаждачеството, за подлизурстването, за липсата на достойнство и морал, за шуробаджанащината. И ако хората успеят да погледнат отвъд повърхността, ще видят човешки страхове и слабости, мечти и копнежи, но и възможностите за осъзнаване и промяна.
– Може ли да бъде побран в една дума настоящият българин в чужбина и, ако да, как би могъл да се назове?
– Не бих си позволила да говоря от името на всички. Ще обобщя само за тези, които познавам и с които общувам. Думата е между. Между два свята, между два континента, между две държави, между корени и хоризонт, между памет и мечти, между връщане и заминаване, между дълг и стремеж, между, между, между…
– Ще приемеш ли да опишеш всеки от участващите твои колеги в спектакъла с няколко думи?
– Да, разбира се! Ще го направя с удоволствие, защото всеки един от нас, ведно с всички различия, които носи в себе си, прави спектакъла толкова въздействащ и допринася за неговата завършеност и цялост.
Анджело (Анжело Лазаров) – очите и ушите на този театър.
Веско (Веселин Монев) – двигателят.
Боби и Витан (Богдан Марков и Витан Пръвчев) – приемствеността, младостта и вярата, че театърът е вечен.
Жоро (Георги Янев) – актьорът-художник, който трансформира идеите в картини.
Лили (Лилия Иванова) – истински човек-оркестър, който успява да съчетава няколко длъжности.
Мария (Мария Н. Ангелова) – отдадеността към играта.
Севдо (Севдалин Палазов) – архитектът на концепциите. Винаги следи за композицията на сцената.
– Коя е следващата пиеса, която предстои да подготвите?
– Имаме много идеи и предстоящи проекти, които чакат реализация, но това – после. Сега – Чикаго, нямаме търпение да играем за вас! Очаквайте ни!
– Какви са очакванията ви за предстоящата среща с Чикагската публика?
(Много моля българите от Чикаго да прочетат тези редове с широко отворении очи, за да надминем очакваното!)
– Театър „Отражение“ ще гостува за първи път в Чикаго и всички актьори искрено се вълнуваме от предстоящата среща с хората там. Надяваме се, че публиката ще успее да съпреживее, да се потопи в историята, която ще й разкажем и ще откликне емоционално. Надяваме се на онова споделено усещане, което се преживява само при живия театър, и на онази тиха, но силна връзка, която се създава между актьори и зрители. Вярваме, че публиката ще бъде наш партньор в това преживяване и заедно ще създадем онази емоция, която разтърсва и освобождава, онази атмосфера, която може да бъде усетена само при живия театър, онзи заряд, който пали искрата на въздействието и провокира размисли и емоции.
.
За мен беше удоволствие да се пренеса чрез разказаното от Гери в техния, колкото реален, толкова и вълшебен свят. Да почувствам пулса на това, което свързва екипа им в един жив организъм, отдаден на идеята и на магията с име театър. Благодаря на Гергана Егова-Динева за отделеното време да отговори на въпросите. Веселбата предстои! Нека се подготвим и ние с въпроси за след спектакъла – може пък да съумеем с нещо да разсмеем актьорите!
От името на българите в Чикаго си позволявам да кажа на финала: „Скъпи приятели от Торонто, очакваме да ви с нетърпение и интерес! Или казано като предислов, сме в позиция: „Бъди готов!“, а послесловът ще го поставите вие с „Винаги готов!“
Калина Томова, Чикаго
Линк към сайта на театър „Отражение“:
www.reflectiontheatre.com
Линк към интервюто с Гергана Егова–Динева (2018 г.) в Еврочикаго:
https://www.eurochicago.com/2018/09/nevoli-2/
Събитието във Фейсбук ТУК
.
