Снимка: bgolympic.org
.
„Безплодните разпри и укорните съперничества между лица и дружества се неутрализират от необходимостта да се подготви колективният успех и защити националната чест. Събирани чрез тържествените дни на олимпиийските поколенията ще имат периодически случай да се опознаят и обикнат. А по този начин и мъдростта добива най-вече шанс да закрепи своето политическо господство.“
Мисли на Кубертен, публикувани в брошурата „VІІІ Олимпиада“*
30 март е рожденият ден на Българския олимпийски комитет и е важно (с оглед развитието на кризата в комитета) кой и как в спортните среди ще отбележи 103-ата годишнина на най-дълго съществуващата, национално представителна спортна организация в България.
Не би било излишно, по повод тази дата, да се направи поредно усилие за осветление на редица важни обстоятелства от живота и статута на БОК в Олимпийското движение, за да се допълни образованието и съзнанието не толкова на широката общественост в страната, колкото на значителен кръг от спортни деятели, които имат отговорностите и амбициите да участват в Олимпийското движение. Редно би било ръководствата и представителите на организациите, които са членове на БОК, да разширят и задълбочат своите познания в тази насока, за да имат моралната опора на културните достойнства, които е изграждал БОК за повече от един век в своята история, но и необходимото съзнание за отговорност и компетентност, съобразно основополагащите правила на управление и дейност в света на Олимпийското движение като глобално явление.
Няколко встъпителни думи за особения статут
на Националните олимпийски комитети
Олимпийското движение е световна, централистично организирана и ръководена система от организации и прояви, подчинена на два основни механизма – Олимпийската харта и постановленията на Сесиите на Международния олимпийски комитет, от които произтичат оперативните решения и позиции на тази организация, прилагани от неговия председател. Този принцип е въведен от основателя на Олимпийското движение Пиер дьо Кубертен още от първия ден, в който е обявено неговото създаване – 23 юни 1896 г. Оттогава до днес той не е нарушаван, а само се обогатяват и променят формите на неговото съществуване. Това е валидно както за върховното му ръководство, така и за всеки отделен състезател или деятел на Олимпийския спорт. С други думи, за тези спортни деятели и техните наставници, които не са прочели Олимпийската харта, е важно да се знае, че всяка една брънка от тази мрежа се ръководи и контролира от МОК чрез неговите инструменти, като това се регламентира със система от сложни процедури, описани в Олимпийската харта.
Целите на Олимпийското движение може да се разделят на две основни части – такива, които имат класическо или универсално звучене (разпространение на хуманните ценности и етика чрез спортното състезание, в чиято основа стои зачитането на хармоничното развитие на човека). Втората група цели на това движение е свързана с разпространението и развитието на такъв тип спортна дейност, която да може да „носи“ посланието на тези ценности и чрез своето развитие и разпространение да завоюва признание, уважение, подкрепа за своята универсално хуманна кауза. В този смисъл МОК развива огромна „политическа“ дейност за отстояване на тези цели, които осмислят неговото съществуване, чрез ангажиране на правителства, организации и институции, които да приемат тези ценности и осигуряват на Олимпийския спорт условия и възможности, които да гарантират спазването на принципите и правилата на Олимпийското движение в отделните страни.
За да може да гарантира прокарването на такава „политика“ в отделните държави, създателят на Международното олимпийско движение Пиер дьо Кубертен още от 1905 г. стига до идеята, че МОК има нужда от свои представителства (вид посолства) в отделните държави, които да бъдат проводници на Олимпийското движение и политиката на МОК на местно равнище. Ето защо, в Олимпийската харта се въвеждат нови текстове, с които се регламентират статутът и функциите на Националните олимпийски комитети като представителства на МОК в дадена страна, а не организации, които представляват интересите на дадена държава в Олимпийското движение. И поради тази причина Националните олимпийски комитети и до днес не само изпълняват функции в съответствие с указанията на МОК, но също така МОК поддържа финансово и правно техния статут на негови представителства.
Съображенията на Кубертен за необходимостта от национални олимпийски комитети са били свързани с обезпечаване на най-значимата проява на Олимпийското движение – подготовка и участие в Олимпийските игри, чрез които МОК успява да утвърждава своето световно влияние. Именно поради тази причина Кубертен, в качеството си на председател на МОК след Първата световна война, въвежда задължителното условие и изискване за участие в Олимпийските игри на държавите – чрез институцията на Национален Олимпийски комитет.
Пиер дьо Кубертен и създаването на БОК
Създаването на БОК е пряко свързано с Пиер дьо Кубертен, който е имал специално положително отношение към България. То има връзка с един от най-критичните моменти в неговата деятелност – спасяването от провал на Първите Олимпийски игри в Атина – през 1896 г. Кубертен получава отказ от редица европейски държави да подкрепят официално Първите олимпийски игри. Това застрашава не само неговата концепция за изграждане на световно спортно движение, основано на Олимпийските идеи, но авторитета на Олимпийските игри. Ето защо, малко преди започване на игрите, за да осигури критичен минимум на международно участие, Кубертен изпраща покана и до България, получена в началото на март 1896 г., само няколко дни преди началото на Първите олимпийски игри. Каква е била неговата реакция на пристигането с 2 дни закъснение на официална държавна делегация на България за участие в игрите, ние не знаем. Но вземайки под внимание факта, че на Олимпийските игри в Атина участват 241 състезатели от 14 държави (като само 70 не са били гърци) и те не са били държавни представители, а представители на своите клубове или дружества, може да се обясни по-късното отношение на Кубертен към България през цялата му деятелност като родоначалник и ръководител на Международното олимпийско движение. Този морален жест на Българското правителство е дал основание на Кубертен още през 1906 г. да включи Българин в МОК – Димитър Цоков, а веднага след него – през 1912 г. Димитър Станчов.
Десет години усилия за създаване на Българския олимпийски комитет
Както посочва Димитър Станчов, неколкократно Кубертен е настоявал още от 1912-1914 г. да се основе БОК. В тази връзка, пак през март 1914 г., Станчов поема инициативата за създаване на БОК като конкретно предлага и неговия състав.
Писмо
от посланика в Лондон и член на МОК за България Димитър Станчов
до председателя на Съюза на Бълг. Гимнастич. Дружества „Юнак“ Хр. Атанасоов
„…
В Париж съществува „Международен Олимпийски комитет“, който има за почетен председател – Председателя на Френската република.
Този Комитет в основанието си няма нищо общо с олимпизма**, а просто по традиция на старовременните олимпийски игри носи това название и е творение на частна спортна инициатива.
Главната цел на МОК е популяризирането между младежта на спорта, чисто благотворно влияние върху физическото й развитие е известно.
Почти във всички просветени страни са устроени народни олимпийски комитети. Същите дружества и ние имаме в България под названието „Юнашки дружества“.
Известно е добре и полезното влияние от тези срещи на нашите и Соколски юнаци! Тези срещи са възможни понеже нашата юнашка организация е в преки съобщения с Централния Соколски комитет и ние по този начин имаме право да участваме в общите славянски юнашки събори с право на гласуване.
По отношение на МОК, ние имаме право на членство, на не и такова на гласоподаване, докато Българската юнашка (олимпийска) организация не е представена от петчленен комитет. За Български постоянен член е избран от Централния Комитет Пълномощният министър Станчов, той е получил настоятелни покани от Председателя на МОК Барон П. де Кубертен да се образува един български Комитет в Международния Олимпийски Корпус.
Тази година, през месец Юний н.ст., по случай на 20-годишнината от съществуването на МОК устройва в Париж конгрес и игри, в които ще вземат участие всички Олимпийски дружества.
Българското Централно Юнашко Бюро се поканва да използва поканата на Международния Комитет да влезе като постоянен член и да вземе участие в международния конгрес и игри.
БОК ще може да се представи най-добре като има за почетен председател Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис Търновски или Негово Царско Височество Княз Кирил Преславски и за членове: избрания вече Парижки Пълномощен Министър, Председателя на Централното Юнашко Бюро в София, Парижкия Военен Аташе и още един представител на Българските юнашки дружества.
Тъй като на 1/14 Април т.г. най-късно трябва да се съобщи на Международния комитет – конституирането на БОК, то се моли за спешност по решението на въпроса.
1/14 Март 1914 година“
Но началото на Първата световна война и последвалите събития поставят на тежки изпитания тази инициатива. България след войната има коренно различен статут на победена и разорена държава. Наред с това, МОК взима решение за изключване от Олимпийското движение на страните, които са в коалицията на Германия и Австро-Унгария, което поставя и нашата страна под режима на това наказание. И в тази обстоятелства, по инициатива на Кубертен, към България се прави отделно предложение тя да вземе участие в игрите на 8-ата Олимпиада.*** Поканата за участие в Олимпийските игри през 1924 г. се предоставя на Министерството на народното просвещение и Министерството на външните работи и вероизповеданията от члена на МОК Димитър Станчов, който по това време е пълномощен министър (посланик) на България в Лондон.
Писмото е предадено на две места. Едното е на Съюза на Българските гимнастически дружества „Юнак“, който до този момент е поддържал цялата кореспонденция с МОК. Другото – в ръцете на новообразувания преди няколко месеца Български народен спортен съюз (БНСС) – ръководен от военни под председателството на полк. Никола Карагьозов. Така, само два дена след официалната покана, в София се учредява Български олимпийски комитет. Официално това става на 30 март 1923 г., по време на заседание на Управителния съвет на БНСС. Заседанието се ръководи от полк. Никола Карагьозов и присъстват кап. Кусев, Чокойев, ротм. Златоустов, Т. Новаков, арх. Г. Папазов, Ст. Петков, Г. Исаев.
В мотивите за учредяване на комитета присъстващите изтъкват няколко важни основания:
„За да бъде представена спортна България на олимпийските състезания в Париж… както и бъдещи такива, който факт ще е от големо кулурно значение, намира, че основаването на БОК в България, по подобие на тези във всички държави, е крайно необходимо и належаще. Господин министърът на народното просвещение, като уважи молбата на БНСС, го упълномощи и му възложи учредяването на БОК и даде своето покровителство за преуспеване на това културно начинание…“
Това решение, взето без необходимото познаване на правилата в Международното олимпийско движение и изискванията на Олимпийската харта, създава допълнително напрежение. Веднъж, то не може да бъде легитимирано от МОК; и на второ място – увеличава противопоставянето между старите организации в лицето на „Юнак“. Наред с това БНСС се разпада през лятото на 1923 г., а впоследствие, едва през декември 1923 г., част от неговите деятели учредяват нова спортна организация – Българска национална спортна федерация.
Съюзът „Юнак“, като организация с опит и дълготрайни връзки с МОК, прави най-напред проучване дали има възможност за участие в Олимпийските игри през 1924 г. и тогава да пристъпва към създаване на НОК като условие за участие в игрите. Но след като в Съюза „Юнак“ се разбира за прибързаното създаване на БОК от БНСС в нарушение на правилата на МОК, на фона на липсата на всякаква деятелност и възможности на БНСС за подготовка за участие в Олимпийските игри през 1924 г., юнашката организация поема инициативата за провеждане на всеобщо събрание на всички спортни организации в страната за пълноценно учредяване на БОК, съобразно изискванията на МОК.
Съюзът „Юнак“ поема инициатива за провеждане на ново учредително събрание на БОК съобразно изискванията, през януари 1924 г., в Юнашкия дом на ул. „Добружда“ 7. На Събранието присъстват всички поканени делегации и това утвърждава легитимността на неговите решения. Особено поучително за днес е обстоятелството, че въпреки различията и неразбирателствата, присъстващите на учредителното събрание взимат важното решение да признаят датата 30 март като начало на БОК, тъй като по този начин се запазва международният авторитет на България в Олимпийското движение и се демонстрира пред света единството на спортното движение в страната ни.
Писмо
от председателя на СБГД „Юнак“ до Димитър Станчов, 1924 г.****
„…
Високоуважаеми Г-н Станчов,
Вашето почитаемо писмо от 2 февруари т.г., адресино до редакцията на нашето списание „Здраве и сила“, получихме и Ви благодарим за него.
Нам е известно от по-рано, че Вие сте представител на България в Интернационалния Олимпийски комитет, а в началото на изтеклата 1923 г. получихме чрез Министерството на Народното Просвещение покана да вземем участие в 8 Олимпиада. Длъжни бехме, следователно, да Ви дадем много по-отрано всички необходими сведения за участието на България в тази Олимпиада. Обаче, въпреки нашето желание, трудно беше да се вземе положително отношение за такова участие, свързано със значителни разноски и тоже те да бъдат осигурени. И тъкмо това обстоятелство ни задържаше. Едва в началото на януари т.г. по наша инициатива се състави Български Олимпийски Комитет, в който има представители на всички видове спорт, както се практикува в странство, а именно:
1. Съюз на Бълг. Гимнастич. д-ва „Юнак“ 2. Български колоездачен съюз 3. Съюз на Българските ловци 4. Туристи 5. Българска национална спортна федерация, съставена предимно от футболни клубове в България 6. Морски сговор (плаване) 6. Скаути
Първите четири организации са сравнително стари, от тях първенство държи Юнашкият съюз, който ще отпразнува т.г. 25-годишнино съществуване чрез Юнашки събор в София. Последните четири са твърде млади, току-що организирани от година-две.
След войната спортът у нас се засили и от година на година печели все повече привърженици.
БОК е под високото покровителство на Н.В. Царя и при почетното председателство на министър-председателя. Комитетът реши България да участва в Парижката Олимпиада в следните състезания:
1. Атлетика 2. Гимнастика 3. Футбол 4. Конни състезания 5. Борба и 6. Фехтовка (несигурно).
Колоездачите, които тия дни имат конгрес, ще решават дали ще вземат участие.
Това решение на Б. Ол. Комитет е вече съобщено на Парижкия Ол. Комитет.
По Великден ще се произведат пробни състезания, за да се изберат кандидатите за Олимпийските състезания, а на Юнашкия събор, който ще се свика от 14 – 18 юни т.г. в София, ще се определят окончателно лицата, които ще бъдат изпратени в Париж.
Нашия Ол. Комитет направи постъпки пред правителството да отпусне една парична субсидия за издръжка на участниците в Олимпиадата и, ако такава не бъде отпусната, участието ни ще бъде осуетено. Ето защо използваме случая да Ви дозамолим в качеството Ви на представител на България в Международния Олимпийски комитет, ако намерите за добре, да подкрепите пред МВнР молбата на Комитета за субсидия, като изтъкнете значението, което би имало за България участието в Парижката Олимпиада.
Всичко, което бихте имали да съобщите или запитате по Българското участие в Олимпиадата, моля адресирайте към: Председателя на съюза „Юнак“ – ул. Добруджа 7.
Едновременно с настоящето, изпращаме Ви 2 екз. От брошурата „VIII Олимпиада“.
Ползваме се от случая да Ви съобщим, че сте приет за член на Съюзното гимнастическо дружество „Юнак“ в София, съюзната юнашка значка ще Ви бъде изпратена, която трябва да носите през Олимпийските дни в Париж, където ще ни бъде много драго да Ви видим начело на българските спортисти.
Молим приемете израза на нашите към Вас чувства на високо уважение и юнашкия ни поздрав.
Председател, Хр. Атанасов“
Общото събрание постига съгласие по важния въпрос за председателя на БОК – ген. Ефтим Китанчев, избран единодушно, както и по въпроса за изготвяне на цялостна програма за подготовка и участие в Осмите олимпийски игри Париж 1924 г. Въз основа на тези действия, по-късно МОК признава учредения Български олимпийски комитет и право за участие в игрите. Значението на това признание е необходимо да се осъзнае от спортните деятели днес, тъй като на практика признанието на БОК има особено място в Олимпийската история. То отменя забраната за участие в Олимпийското движение на страните, обвинени за разпалването на Първата световна война, единствено за България. Това несъмнено е изключение, основано на влиянието на Кубертен върху МОК, основано на неговото уважение към заслугите на България в утвърждаване авторитета на Първите Олимпийски игри и подкрепата за Международното олимпийско движение.
Основателите на Българското Олимпийско движение от онази епоха – изпълнена с трудности, изпитания, противоречия и лишения в развитието на спорта у нас, ни оставят един безспорен пример и ориентир за високо национално съзнание, спортен морал и Европейска култура. Тяхното дело е мяра, която, ако обществото и самите спортни деятели познават, ще могат да измерват, сравняват и оценяват по достойнство това, което ние днес оставяме на идните поколения.
.
Проф. Лозан Митев,
председател на Националната олимпийска академия на БОК
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Издание на СБГД „Юнак”, С., 1924 г., стр. 1.
** Смисълът при използването на „олимпизъм“ в това писмо се свързва с необходимостта да убеди читателите в липсата на религиозно националистическо разбиране в понятието, което да се свързва с елинизма, който в България няма популярност по това време.
*** За незапознатите спортни и олимпийски специалисти, състезатели и журналисти в България понятието „Олимпиада“ е гръцко и е период от 4 години, подобно на понятията „декада“, „столетие“. Правилното използване в Международното олимпийско движение от страна на спортните специалисти е понятието „Игри на поредната Олимпиада“, като се счита, че 1896 г. е началото на съвременното въвеждане на 4-годишния цикъл, наричан Олимпиада.
**** Чернова на писмо от Хр. Антонов, председател на СБГД „Юнак“, без дата, което може да се определи, че е написано във времето от февруари – март, като за датировка се взимат ориентирите: издаването на брошурата „VIII Олимпиада“, предстоящия конгрес на Колоездачния съюз и предстоящите Великденски състезания през 25-27 април 1924 г.
.
