Снимка: nauka.offnews.bg
.
Пролетта пристига – фракталната* глава на бадемовото дърво пред южната, гледаща към Бургас, тераса на апартамента ни във Варна, се накичи с белоцветни обици. На тях посвещавам „Зеленият декалог“.
1. Идеята за гена „зелена брада” (green-beard gene) продължава да е обсъждана, като медиатор на селективен алтруизъм сред индивидите от даден вид. Тя е описана в книгата The Selfish Gene („Eгоистичният ген“) на оксфордския еволюционен биолог Ричард Докинс: „Имам зелена брада и ще бъда алтруистичен към всеки друг със зелена брада“. А защо не бъдете алтруистичен и към други, които нямат зелена брада или просто нямат брада?! Според един бургаско-варненски клетъчен биолог, тази хипотеза е една забавна идея.
2. Зелена, любя те зелена. (Verde que te quiero verde)
Зелен ветрец. Зелени клони. (Verde viento. Verdes ramas)….
Върху водата на басейна
люлей се циганката смугла.
Зелена плът, коса зелена,
с очи като сребро студено…
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони. – Федерико Гарсия Лорка, от Romance sonámbulo
3. Сърцето ми, пълно с хлорофил,
се пръсна – позеленя снега.
И е черна планината,
а луната е зелена. – Христо Фотев
4. Зелената къща (La Casa Verde) – публичен дом в перуанския град Пиура, своеобразно продължение на зелената джунгла, откъдето монахини отвличат зеленоокото момиче, животът на което е описан от Марио Варгас Льоса, перуански писател, Нобелист за 2010 година.
В западната култура съществува връзка между зеления цвят и ревността. Шекспир популяризира фразата „зеленоокото чудовище“ (the green-eyed monster) в пиесата си „Отело“, за да опише ревността. В народопсихологията хората със зелени очи се описват като особено креативни и оригинални, артистични и свободолюбиви, изпълнени със страст и приключенски дух. В Древен Египет зеленият цвят е бил символ на прераждането и доброто здраве. Египтянките са слагали зелен грим около очите си – използван не само за разкрасяване, но и за защита от слънцето и предпазване от злите сили.
5. Зелената сделка – „въглеродна неутралност“ (carbon neutrality), поддържана от Урсула, по-точно Урсус (турски – „лош човек“). Зелените балони се спукаха – най-големите американски банки спряха да инвестират в Net Zero C02 емисии.
6. Картината „Зеленият цигулар“ на панавангардния белоруски художник Марк Шагал е рисувана върху покривка на маса през 1912-та, началните му бедни години в Париж. Когато го питали: „Защо цигуларят е зелен и защо танцува на покрива на къща?“, художникът отговарял, че това не е художествена алегория, а самата реалност – спомен за негов чичо, който като си пийнел, се качвал на покрива на къщата, откъдето свирел на цигулка.
7. Одобрението на Зеления президент пада в страната му Украйна.
8. Зеленият долар на САЩ падна с рекордни нива през 2025 г.
9. Имаше една зелена улица в Бургас, където в летните жеги бургазлии преминаваха в тунел от зеленина. Но това лято няма да е така по „Главната“ улица „Александровска“. От три дни вият машините и резултатът е масово кастрене на клони до оформяне на дърво като подострен молив. – Соня Кехлибарева, 31 януари 2015 г.
10. Във Варна се чува как бургаските дървета и птици плачат на улица „Александровска“. И в летните жеги няма да има тунел от зелена прохлада.
Но има една Зелена ябълка, която ви маха за поздрав и разхлада, нарисувана от внука ми Никифор, когато беше на 4 години:
.
.
Д-р Георги Н. Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Когато получих рисунката на внука на проф. арх. Тодор Кръстев (вж. по-долу), направена по случай 85-ия рожден ден на дядо му, реших да отговоря на бургаския ми приятел с есе, озаглавено „Зимата на фрактали“.
.
.
Фракталите са самоподобни, повтарящи се, „начупени“ по форма структури с различни размери – едни от най-разпространените „картини“ на Земята и в Човека. Терминът „фрактал“ (латински, fractus – „счупен“) е въведен (1975) от математика Беноа Манделброт – автор на теорията на самоподобието в Природата (Gomory R. Benoit Mandelbrot (1924 –2010). Nature 2010; 468 (7322). В Природата фракталите са много и повечето от тях са много красиви – например: Две дървета – едното разцъфнало пролетно красиво – бадемът пред южната ни тераса; другото грозно, осакатено (фотографиите са на внука ми Никифор).
.
.
