.
Преди да напиша какво мисля за изявата на господин президента Росен Плевнелиев тази сутрин по БТВ, с тревога и гняв искам да ви кажа, че току-що беше премахната от почитателската ми страница (б.р.: става дума за страница във Фейсбук) – като неотговаряща на стандартите, публикация, озаглавена „Надежда Нейнски е заплаха за всички“.
Публикацията ми имаше над 180 000 гледания, отбелязани на професионалното табло на страницата, над 10 000 харесвания и близо 1000 споделяния.
Не съм учуден – цензурата се връща с пълна сила – всичко, което не изнася на властниците, трябва да се трие, бута и руши. С пълна сила се завръщат и бдителните граждани докладчици на „неправилни“ публикации.
Но иначе живеем в правова и демократична държава и сме в сърцето на Европа.
Сега – за Росен Плевнелиев и за неговата изява по bTV.
Няколко бяха ключовите изрази от днешната му поява – държавен глава, чужди президенти, популизъм, три каци с мед и изразът „гледна точка“.
Този господин си мисли, че е бил държавен глава. Не, не е бил. Бил е човек, инсталиран за президент, с един шамар по врата. И заради една леко инфантилна усмивка, и най-вече – заради несъществуващ гръбнак.
Сън е било неговото президентство, за който сме виновни ние. Срещал се бил напоследък, като ходел „по света“, „със стотици президенти“ и в телефона му имало „стотици президенти“. Сложете си ръка на сърцето и си представете нашият човек да се среща със стотици президенти… И те да му звънят по телефона стотици пъти и да го молят да ги свърже с Ники Младенов. Така се изрази господин Плевнелиев: „Звънят ми президенти и искат да ги свържа с Ники Младенов“.
И това са сънища. Шехерезада е жива.
Много го е яд господин Плевнелиев на популизма у нас, по света и най-вече в САЩ. Днес по телевизора той тотално разгроми популизма, видя му сметката. След като ни разходи чак в Древна Гърция, човекът, мислещ се за български президент, удари Тръмп по популистична линия и предрече гражданска война в САЩ.
Когато не знаеш какво точно се случва по света и не можеш да се ориентираш, сънуваш наяве. Липсваха ми удари срещу Путин – Путин го нямаше в менюто.
Как изобщо му минава през ума на Плевнелиев да говори за популизъм? Че има ли по-голяма популистка партия от тази, която го издигна за президент, и има ли по-голям продукт на този популизъм от него самия? „Президентството“ на Плевнелиев беше класическо продуктово позициониране.
Истински се развеселих, когато Плевнелиев заговори за трите каци с мед, които изкушавали властта. Едната била приватизацията, другата – обществените фондове и третата – държавните поръчки (не съм съвсем сигурен, но нещо такова беше). И си го представих аз тоя наш въображаем президент като Мечо Пух. Така е усвоил изказа на Мечо Пух и духът на Мечо Пух така е влязъл в него, че няма как да не стигне и до трите каци с мед.
Каците с мед, господин Плевнелиев, са много повече от три. Нека използвам Вашите мерки – поне стотици са. И ако за Властта са пълни с мед, за нас, обикновените хора, са пълни с горчилка и жлъчка. Но се надявам да сте наясно с факта, че каците с мед за Властта силно миришат на фекалии, на кръв и беззаконие.
Отщява ми се да пиша повече – направо почва да ми горчи в устата, защото е много срамно да гледаш как човек, заемал най-висока длъжност в държавата, не знае на кой свят е, гърчи се, гледа да громи ПП-ДБ и Радев, защитава, но вече не толкова силно, ГЕРБ. Ту громи Тръмп, ту го хвали за Газа, ту разказва митове засебе си, за Борисов и Станишев…
Тъжно и горчиво е, че сме имали такъв човек за президент.
И се чудел, и не можел да разбере господин Плевнелиев защо хората началници не искат да им свършват мандатите, ами все гледат да ги удължават. Свято нещо било мандатността – стълб на демокрацията.
Тези приказки той ги приказва, защото, след като изкара първия си мандат за президент, никой не искаше и да чуе за него – затова. Няма нищо по-хубаво от това да си вечно на власт и никакви мандати да не ти се пречкат в краката. И съм сигурен, че Плевнелиев е дълбоко огорчен, че е паднал в плен на мандатите и на своята безпомощност.
Надявам се, че няма да свалят веднага този ми материал, защото той е изпълнен с уважение, любов и благодарност към господин президента Плевнелиев и защото той трябва да ни е като обеца на ухото.
.
.
