В света на нарушената хармония понякога се случват събития, които възстановяват баланса в човешкото разбиране за единство. И тогава езикът на равновесието е не само в изказаните думи. Той е многозначещ и много значим. Симбиоза от история, изкуство, музика и танц. Сплав от духовност с различни гледни точки, насочени към истината за самите нас, хората от 21-ви век, объркани от погрешния стремеж да бъдем себе си, чрез отдалечаване и разграничаване от другите.
Когато получих любезната покана на сдружение „Мостове – Източноевропейски форум за диалог“ да присъствам на концерта „Bridges of Harmony” в двореца „Врана“, София, изобщо не очаквах, че за мен това ще се окаже един нов урок за страната ми, който ще запаметя завинаги, за да го предам на моите ученици.
Заснежените алеи на парка „Врана“ ме поведоха в друго време и пространство. Динамиката на София изостана някъде назад, заглушена в кътче от историята на България, съхранена в артистичната сграда, елегантно съчетала в себе си български, италиански и френски архитектурни елементи.
.
.
Напук на клишираната нагласа, че ще се озова в музей, както много пъти ми се е случвало в Англия и Европа, първата стъпка във „Врана“ ми донесе усещането, че влизам в дом, надделял превратностите на българската и собствената си историческа съдба.
„Ще видиш, че „Врана“ е едно наистина магично място“ – ми беше казала моя приятелка. И още как! Навлизането в това пространство грабва посетителя с впечатление за грандиозност и уют, премерени в изисканото равновесие между далечната 1912 г., когато дворецът е бил завършен, и датата 21 февруари 2026-а, ден от Седмицата на религиозната толерантност и хармония (World Interfaith Harmony Week), оповестена от ООН.
.
.
Организатори на събитието бяха прекрасните представители на сдружение „Мостове – Източноевропейски форум за диалог“, с финансовата подкрепа на Посолството на Република Австрия, под патронажа на Н.Пр. посланик Андреа Икич-Бьом и с подкрепата на фонд „Цар Борис и Царица Йоанна“. В пълната зала, наситена с разноезична реч, присъстваха дипломатически представители от различни чуждестранни посолства в България – Австрия, Турция, Израел, Китай – както и хора на изкуството и литературата, отдадени на идеята за обща човечност. Но истинските сътворители на духовния празник отново бяха младите хора, най-чистите носители на универсалните ценности, произнесени чрез езика на таланта и добронамереността.
.
.
Този език завладя присъстващите с божествените гласове на момчетата от Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“, със солист Георги Малинов, които покориха публиката с встъпителното си изпълнение на молитвата „Отче наш“. Всички, буквално всички, се изправихме на крака и се уединихме в смирение. Това усещане не ме напусна до края на изключителното събитие, защото беше единно и общо, извисяващо и хармонично съпреживяване. Едно очакване към следващото преоткриване на света и другите в него, достигнали по различен духовен път до еднаквата му, човешка същност. Встъплението продължи с християнските песнопения „Тебе поем“, по композиция на Георги Димитров, и „Богородице, Дево, радуй ся!“.
.
.
Пред публиката застанаха НЦВ Княз Борис Търновски, член на Борда на директорите на сдружение „Мостове – Източноевропейски форум за диалог“, и г-жа Ангелина Владикова, председател на организацията.
Негово Царско Височество започна обръщението към присъстващите на български език и изтъкна значимостта на събитието като принос в световната инициатива за разбирателство между хората от различни култури и вероизповедания.
.
.
От своя страна, г-жа Владикова разказа за дългогодишната дейност на сдружението и припомни вече осъществените проекти под формата на интеркултурни лагери за младежи в знакови за България и Европа градове. С колегите ми се гордеем, че през изминалата 2025 г. гимназистите Александра Йорданова, Девора Константинова, Ертан Осман и Андрей Георгиев от БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон участваха в лагера „Rivers of Peace” в град Русе. Беше оповестен и следващият форум, който тази година ще се състои през месец август в Испания.
.
.
На сцената застанаха блестящите водещи на събитието – г-ца Силвия Трифонова, член на борда на директорите на сдружение „Мостове“, и г-н Ахмед Горелски, които поведоха наратива на вечерта към букета от таланти, на чиито изяви ни предстоеше да се насладим. Четири очарователни представителки от Националното музикално училище „Любомир Пипков“ – Ралица Недялкова, Нона Кутева, Луиза Стефанова и Цветелина Миланова – „проговориха“ на музикалния език на един от гениите в световната класическа музика, чрез изпълнение на „Клавирен квартет от Моцарт в ми бемол мажор“. Отговорихме с аплодисменти!
.
.
Диалогът с публиката продължи чрез изпълнението на Йоанна Барух, която ни извиси с чистотата на гласа си в ария от Качини (Giulio Caccini) – Ave Maria – под акомпанимента на Яна Стоянова. Музикална поезия или поетична музика, трансформация на Словото в мелодия, вълнуваща всички. Без превод. Защото езикът е само един – общочовешкият – и всеки от присъстващите получи шанса да го научи.
.
.
Емоцията се нажежи от атрактивната изява на перкусионното дуо Аглея Канева и Александър Вичев – виртуозни до екстаз! Тяхното изпълнение на маримба „Концерт за чембало, номер 18 в ре минор“ от Йохан Себастиян Бах, „Прелюд номер 5 в сол минор“ от Сергей Рахманинов и „Полетът на бръмбара“ от Николай Римски-Корсаков, взриви аудиторията в овации и възторг!
.
.
През цялото време си мислех колко нюанси може да разгърне в духовното пространство истинският талант, колко емоции и мотиви могат да “рисуват“ върху платното на чувствата вариации по голямата тема за човешкото единение. Но ми предстоеше да науча и още един урок. И неговата тема беше многоликото единство на собствения ми народ.
.
.
На сцената, изящни като орхидеи, разцъфнаха момичетата от арменската танцова група „Ян“, към общоарменския благотворителен съюз „Парекордзаган“, от град Пловдив. Техният грациозен танц „Махмур ахчиг“ („Обаятелно момиче“) раздвижи възхищението на аудиторията като бриз над пробуждащи се води. Разлисти се песен на наистина нечуван досега и непознат за мене език. Осъзнах, че и той е част от красотата на родното езиково многозвучие. Съхранен и споделен в арменската общност на България, той ми напомни за нежността и страстта, с които ние, учителите, посяваме и пазим своя Богодаден български в мултикултурната амалгама на Лондон, а и навсякъде по света. Част от Цялото. Гениална сплав от различия, щедро отредена, за да посочи, че и отвъд думите човеците и човешкото нямат нужда от обяснения. Че единственият смисъл над всички смисли в живота е Любовта между хората!
.
.
Затова, когато пред гостите бяха прочетени фрагменти от поезията на персийския поет и философ Руми, в изпълнение на Ахмед Горелски, Мехмед Халил, Аделина Чолакова и Ивайла Иванова, в съпровод на пиано с авторската композиция „Молитва“ на изключителния Борис Петков, сред гостите в елегантната зала прозвуча и източната мъдрост – принос към хармонията в света.
Споделеното „пътешествие“ на присъстващите и участниците в концерта продължи със солова изява на пиано от Борис Петков, който изпълни творбата „Don’t forget to enjoy”, а след това талантливата Аглея Канева изпя песента „Smile”.
.
.
Финалът на събитието беше ознаменуван с продължителни аплодисменти. Помислих си, че това е най-обобщаващият и разбираем смисъл на думата „благодаря“, преминала през задължителната лексика на всички човешки езици. Възторжен, знаков момент, оркестриран от десетки ръкопляскащи длани – миг, който не се забравя, и емоция, която предава общия спомен от душа на душа по нишката на невидимите човешки мостове към другия. Към уж различния Друг, в който с удивление откриваш и себе си.
.
.
Навън разкошният парк на двореца блестеше в сребърен сняг, зимна рамка на незабравима картина. В себе си я нарекох Бялата „Врана“. Една бяла „Врана“ в големия объркан свят, където понякога се случват човешки чудеса.
.
Текст и снимки:
Здравка Владова-Момчева,
преподавателка по БЕЛ, история и география
в БУ „Иван Станчов“ към Посолството на България в Лондон
.
