.
Докато икономиката на САЩ и Dow Jones показват устойчивост, социалната тъкан се разкъсва. Поредното убийство на гражданин на 24 януари 2026 г. в Минеаполис доведе до безпрецедентен сблъсък между щатските и федералните власти.
Правният сблъсък накратко:
Федералните (DHS): Твърдят „самозащита“ срещу въоръжено лице и показват неговия пистолет с много патрони.
Местните (Минесота): Цитират видеодоказателства, че убитият Алекс Прети е държал само телефон.
Конституционният щит: Губернаторът Тим Уолц се позовава на 10-тата поправка, за да попречи на федералните агенти да контролират разследването.
Това, което прави ситуацията с Алекс Прети и Рене Гуд уникална, е директното съдебно действие на местната прокуратура и Градския съвет срещу федералните агенти. Рядко се случва местната полиция активно да „противодейства“ на федерална операция в реално време, като изисква съдебни заповеди за достъп до местопрестъплението, което федералните смятат за своя територия.
Исторически, такива сблъсъци (като в Литъл Рок през 1957 г. или Портланд през 2020 г.) показват, че когато доверието в системата се срине, само прозрачността и независимите съдилища могат да предотвратят хаоса.
Историческа справка
Ситуацията в Минеаполис наистина е необичайна за модерните стандарти на полицейско сътрудничество, но историята на САЩ познава няколко критични момента, в които местните и федералните власти са влизали в директен, понякога дори физически или съдебен сблъсък.
Обикновено тези конфликти възникват, когато федералното правителство налага политики, които местната власт смята за противоконституционни или вредни за нейните граждани.
1. Кризата в Литъл Рок (1957 г.) – Най-известният сблъсък
Това е може би най-драматичният пример за конфликт между щатска и федерална власт.
Случаят: След решението на Върховния съд за десегрегация на училищата, губернаторът на Арканзас изпраща Националната гвардия на щата, за да попречи на девет чернокожи ученици да влязат в гимназията.
Сблъсъкът: Президентът Айзенхауер отговаря, като федерализира същата тази Национална гвардия (изземва я от контрола на губернатора) и изпраща 101-ва въздушнодесантна дивизия, за да наложи федералния закон. Тук буквално една армия застава срещу волята на местната власт.
2. Случаят „Ruby Ridge“ (1992 г.)
Макар и в по-малък мащаб, този инцидент показва как липсата на координация води до трагедия. Военни на САЩ и агенти на ФБР обсаждат семейна ферма в Айдахо. Местният шериф и общността се настройват остро срещу федералните власти, обвинявайки ги в превишаване на правомощията и убийство на невинни. Това доведе до дълбоко недоверие между местните правоприлагащи органи и федералните агенции, което продължи с години.
3. „Войната“ за бежанците и Sanctuary Cities (2017 – 2020 г.)
По време на първата администрация на Тръмп много градове (като Сан Франциско и Чикаго) се обявиха за „градове убежища“.
Конфликтът: Кметовете забраниха на местната полиция да сътрудничи на федералните агенти от ICE (имиграционните власти). Федералното правителство се опита да спре финансирането на тези градове, а местните власти заведоха десетки дела срещу Министерството на правосъдието. Това е най-близкият исторически паралел до правната битка, която виждаме в Минеаполис днес.
4. Протестите в Портланд (2020 г.)
По време на протестите след смъртта на Джордж Флойд, федералното правителство изпрати маскирани агенти от Департамента за вътрешна сигурност (DHS) в Портланд, Орегон.
Реакцията: Кметът на Портланд и Губернаторът на щата поискаха агентите да напуснат града, обвинявайки ги в „окупация“. Местната полиция получи нареждане да не координира действията си с федералните, а главният прокурор на щата заведе дело срещу федералните агенции за нарушаване на гражданските права.
Изводът: Когато виждаме такива конфликти, те почти винаги са сигнал за дълбока политическа криза и несъгласие между щатското и федералното тълкуване на Конституцията. Това важи особено за 10-тата поправка, която гарантира правата на отделните щати. Тя гласи, че всички правомощия, които не са изрично делегирани на федералното правителство от Конституцията, принадлежат на щатите или на народа. Полицейската дейност и общественият ред традиционно са в правомощията на щатите. Върховният съд на САЩ неколкократно е потвърждавал, че федералното правителство не може да принуждава щатските служители (полицаи, прокурори) да прилагат федерални закони или да участват във федерални операции. Това е причината кметовете на „градовете-убежища“ да могат законно да забраняват на своята полиция да помага на имиграционните власти.
Какво следва оттук нататък?
В случая с Алекс Прети, сблъсъкът вероятно ще премине през следните фази:
Битка за видеозаписите: Местните власти ще изискат чрез съд записите от телесните камери (body cams) на федералните агенти. Федералните често отказват такива искания под предлог на „национална сигурност“ или „текущо разследване“.
Независима аутопсия: Градът Минеаполис вероятно ще поръча втора, независима аутопсия, за да се провери траекторията на куршумите и да се потвърди дали Прети е бил в отбранителна или агресивна поза.
Политическо напрежение в Конгреса: Тъй като инцидентът се случва в началото на 2026 г., той неизбежно ще стане част от политическите дебати във Вашингтон относно реформата на правоприлагащите органи и лимитите на федералната намеса в щатските въпроси.
Как завършват тези сблъсъци?
Историята ни учи, че когато сътрудничеството между институциите се разпадне, губещи са гражданите. Обикновено тези конфликти завършват по един от двата начина:
Върховен съд: Дълга правна битка, която преначертава границите на това какво могат да правят федералните агенти на местна земя.
Политическо отстъпление: Ако общественият натиск стане твърде силен (какъвто е в случая с Прети), федералните власти често жертват конкретни служители или променят тактиката си, за да избегнат по-голям бунт.
Минеаполис в момента е епицентър на дебат, който ще определи как ще изглежда правосъдието в Америка през следващото десетилетие. Въпросът вече не е само „Кой стреля първи?“, а „Кой държи властта в нашия град?“.
На снимката – върховният съд на САЩ.
.
