Димитровден е и дъждът вали

.

Димитровден е. Слугите и ратаите получават своята плата – господарите се разплащат с тях. Има и годишнина от въстанието на Асен и Петър. И дъждът вали върху Димитровден и върху нашата средновековна слава.

Да ти се напълни душата от умиление.

Димитровден е, а колко празни приказки летят около нас.

Празните приказки имат чудното свойство да летят из въздуха и да изчезват. Празните приказки най-често се казват от тежки хора – от уж тежки хора, но си остават празни.

Даже и на Димитровден празните приказки не само не намаляват, а се увеличават и се скупчват, и си събират главите като стадо овце, и не можеш да ги различиш една от друга.

Времето се смени, но правителството – не. И преформатирането застина в същия формат.

Наистина ли слугите и ратаите, които и днес се разхождат по телевизиите, смятат, че ние сме се напили още от сутринта и не можем да различим лъжата от действителността?

Има слуги, чието щастие е да слугуват, чиято заплата е слугинска, слугинажна.
Снимката на гербаджийското политбюро с делянпеевското политбюро казва всичко по въпроса за слугинажа – и като бит, и като битие. Вместо Борисов и Пеевски да са прави, между тях да има българския герб, а зад тях – знамена, както обикновено прави Пеевски с целуналите му ръка и капитулирали пред него, сега имаме един полукръг на седнали около маса хора.

Гледах я тая снимка и си мислех как видимото и невидимото са разполовени от една не рицарска, а бакалска маса.

Видимото е от кръста нагоре, а невидимото на снимката – телесната долница, е скрита и така е скрито най-интересното – щипането под масата, опипването, ръкостисканията, стискането и разтварянето на колене и кълки, лазенето под масата с цел сексуални услуги – всичко става под масата. Под масата са парите, буците злато; под масата са магнитите, нефтът, оръжията, кръвта и войната. Там са и мръсните крака и чорапи.

Прав под масата вероятно ходи и генерал Атанасов и издирва руска бомба, която да взриви положението.

А най-долу под масата, под самия под, сме ние – наблъскани като добитък от всякакъв вид и значимост, и трябва да сме щастливи, че по главите ни се разхождат същества от висша порода.

Има ли човек, който да не полудее от непоносимата тежест да слуша какво е искал да каже Борисов, пък какво му отговорил Пеевски, пък какво казал Зафиров, какво не казала Киселова?

Борисов получи шамар, затъкнаха му устата с парцал, БСП се сви в ъгъла и се смали в тоя ъгъл, ИТН се изнесе на представление на Дейвид Копърфийлд и изчезна повсеместно, но видими и значими, както винаги, са Левон Харпарцумян и Георги Харизанов.

Какъв контраст само има между тия двама гротескови литературни персонажи!
Харпарцумян – с тая благост и захарност, с тези розови видения като на Гоголевия помешчик Манилов – още малко, и като нищо Харпарцумян ще произнесе знаменитата Манилова фраза – цитирам по памет: „Зяпни, душичке, отвори си устата да ти сложа нещо сладко…“.

И свирепата озъбеност, демонстриране, ръмжене, закани и опити за дране с нокти на Харизанов, който даже и Гогол не е описал в целия му мрачен блясък. Може би Елин Пелин, без да иска, е докоснал Харизановата същност в разказа си „Пророк“. А смехът, смехът на Харизанов, който деградира до хълцане – незабравим е той.

Мислех тоя пасаж с Харпарцумян и Харизанов да го съкратя, но си викам – така и така вали дъжд.

Димитровден е и мъгла се спуска от баирите, и дъждът се усилва, и се задава едно фолклорно време за запиване и за курбани, и за напълно изключване на контактите с реалността.

Преди малко гледах репортаж за бивш алкохолик, който сега непрекъснато изкачва Черни връх. Много ме заинтригува и трогна човекът с вид на индийски йога, който си призна греховете, пиянството, разкая се, че е отровил живота на дъщерите си, страдаше за починалата си от рак съпруга и се готвеше да не спира да изкачва Черни връх. И си помислих – ето я черната овца на стадото, която си признава, че е била черна, и всеки ден изкачва Черни връх, където може би черните овце стават бели.

Този човек разказа целия наш живот – целия наш пиян, скапан живот, в който, ако случайно изтрезнеем, едни и същи слуги и лекета веднага ни пълнят чашите догоре с лъжи и алкохол менте.

Вземете си ги лъжите у вас, вземете си потребителските кошници и си ги нахлупете на главите.

Преместете Нефтохим – Бургас във Флорида или Нова Зеландия.

Вземете си ги ДАНС, КЗК и НСО.

Вземете ги тия единайсет декара руски бараки и имоти до язовир Искър и, както ни бутнахте в Шенген, както ни юрнахте към Еврозоната, така ни вкарайте и в една хубава война с Русия с хубави и смъртоносни победи.

Какво друго да си помисли човек, като е Димитровден, като честваме годишнина от въстанието на Асен и Петър и като вали дъжд?

.

Николай Милчев

.