На 29 август 2026 г. исландците гласуваха на национален референдум с въпрос: „Трябва ли Исландия да възобнови преговорите за присъединяване към Европейския съюз?“. Резултатът стана ясен, макар и не с огромна разлика: 52,8% „Не“ срещу 47,2% „Да“.
Получи се и рекордна избирателна активност от 82,5% — най-високата от парламентарните избори през 2009 г. насам.
Това беше не просто гласуване по конкретна тема. То се превърна в своеобразна проверка на националната идентичност, суверенитета и начина, по който малка държава вижда мястото си в един все по-нестабилен свят.
Предишните референдуми в Исландия
Исландия не е страна, която често прибягва до референдуми. Преди републиката е имало и други допитвания (за алкохолна забрана, гражданска повинност, унията с Дания през 1918 г.). В републиканската епоха (след 1944 г.) те са били рядкост и почти винаги свързани с екзистенциални въпроси.
- 1944 г. — два едновременни референдума: за прекратяване на унията с Дания и за приемане на нова републиканска конституция. И двата минаха с над 98% „Да“ при почти пълна активност (около 98%). Това беше актът на окончателната независимост.
- 2010 и 2011 г. — двата референдума за Icesave (държавната гаранция за изплащане на загубите на британски и нидерландски вложители след краха на банковата система). Народът отказа да поеме отговорност за дълговете на частни банки. Първият завърши с катастрофални 98,1% „Не“, вторият — с 59,8% „Не“.
Политически реакции
Премиерът Кристирун Фростадоутир, чието правителство организира референдума и агитира за „Да“, прие резултата спокойно. Тя го определи като „победа за демокрацията“ заради високата активност и обеща, че въпросът за членството в ЕС няма да се връща на дневен ред поне до края на мандата ѝ (2028 г.).
Опозицията, особено Независимостта партия, приветства резултата като ясно отхвърляне на „предаването на суверенитет“. В чужбина евроскептиците бързо реагираха положително — Найджъл Фараж поздрави исландците „затова, че запазиха независимостта си“, а Марин льо Пен говори за „Европа на свободни и суверенни нации“.
Европейската комисия уважи избора, подчертавайки, че Исландия остава близък партньор чрез ЕИП и Шенген.
Бъдещето на Исландия
В краткосрочен план нищо драматично няма да се промени. Страната продължава да се ползва от единния пазар чрез Европейското икономическо пространство, запазва контрола над риболовните си води и остава извън общата селскостопанска и рибарска политика на ЕС. В дългосрочен план обаче референдумът затвърждава една ясна линия: Исландия предпочита прагматичното партньорство пред пълното членство. Въпросът за ЕС вероятно ще остане „замразен“ поне за няколко години.
Референдумите като форма на управление
Референдумите са мощен демократичен инструмент, но и опасен. Те дават пряк глас на народа по въпроси, които парламентарната система често предпочита да избегне. Същевременно имат сериозни слабости: опростяват сложни теми до „да/не“, могат да бъдат доминирани от емоции, популизъм или краткосрочни настроения и често оставят след себе си дълбоки разделения.
Исландският случай показа и двете лица. Високата активност и сравнително цивилизованият дебат са положителни. Но драматичният обрат сред младите (от 63% „Да“ през юни до 60% „Не“ в края на август) показва колко пластични могат да бъдат нагласите в хода на кампания.
Според Gallup (Þjóðarpúls):
- Юни 2026: 63% „Да“ / 37% „Не“
- Край на август 2026 (24–27 август): 60% „Не“ / 40% „Да“
Това е значителен обрат. Младите от най-силно „про-ЕС“ група се превърнаха в една от най-силно „против“ групите. RÚV и политолози отбелязват, че кампанията на „Не“ е успяла да повлияе силно на тази възрастова група в последните седмици (особено чрез социални мрежи като TikTok).
Сравнение с Брекзит
Почти десет години след Brexit (2016 г.) паралелите са очевидни, но и разликите са съществени. И в двата случая ставаше дума за суверенитет срещу икономическа интеграция, за риболов/селско стопанство и за усещане за „вземане на контрол обратно“. Исландия обаче гласуваше не за напускане, а дали изобщо да започне преговори. Активността беше дори по-висока, а резултатът — по-тесен. За разлика от Великобритания, Исландия вече имаше работещ модел на асоцииране (ЕИП), което направи „статуквото“ по-привлекателно.
За ЕС в момента официално има девет страни кандидатки в списъка. Те са:
- Албания
- Босна и Херцеговина
- Грузия
- Молдова
- Черна гора
- Северна Македония
- Сърбия
- Турция
- Украйна
Косово има статут на потенциална кандидатка.
България и (не)осъщественият референдум за ЕС
България влезе в Европейския съюз през 2007 г. без референдум — решението беше взето от парламента с широк консенсус. По-късните опити за референдум (особено за влизането в еврозоната) бяха блокирани като противоречащи на Конституцията и на договора за присъединяване. За разлика от Исландия, у нас членството вече е факт, а не хипотеза. Референдум „за или против ЕС“ днес би бил правно проблематичен и политически взривоопасен.
Исландия ни показа, че когато народът е наистина разделен по екзистенциален въпрос, прякото допитване може да даде легитимност. Но също така показа, че резултатът рядко носи окончателно спокойствие — той просто премества дебата на друго ниво.
В крайна сметка исландският референдум ни напомня нещо важно: дори в епоха на глобални кризи и геополитически натиск, малките нации все още могат да кажат „не“ и да предпочетат своя собствен път. Въпросът е дали този път ще се окаже по-мъдър в дългосрочен план. Времето ще покаже.
А какво предлагат алтернативните идеи за народовластие в България?
Докато Исландия използва класическия референдум като еднократен инструмент за вземане на решение, в България през последните години се появяват няколко различни предложения за по-постоянно и дълбоко включване на гражданите в управлението. Четири ясно формулирани идеи са представяни на нашия сайт:
-
- Пловдивският модел на Н. Близнаков – жребийна (sortition) и ротационна демокрация;
- Идеята за втора непартийна камара – П.Стаматов
-
- Народовластие / Доверителна демокрация на Румен Байчев;
- „Нова национална идея“ – постоянно участие чрез ИИ платформа (обща/обединена идея).
За разлика от исландския и британския референдум, които са еднократни и бинарни, тези четири идеи търсят по-постоянно, делиберативно и по-малко емоционално участие. Те се опитват да избегнат главния недостатък на референдумите – опростяването на сложни въпроси до „да/не“ и риска от краткосрочни емоционални вълни.
Дали някоя от тях ще успее да се превърне в работещ модел, или ще остане само в сферата на идеите, предстои да видим. Исландският референдум обаче ясно показа едно: когато народът получи реален глас по важен въпрос, той го използва – понякога по начини, които изненадват и управляващите, и наблюдателите.
–
