Илюстрация: bg.wikipedia.org
Пет ерудирани мъже разговарят за край на войните и на българската демострофа
Демострофа (гръцки, demos – „народ“; кatastrophe – „разрушение“, „пагубен край“)
.
На 29 април 1962 г. президентът Джон Ф. Кенеди организира в Белия дом тържествена вечеря за 48 Нобелови лауреати, за която казва: „Това е най-изключителният сбор от таланти – може би най-голямата концентрация от знания, събрана някога в Белия дом, с изключение на когато тук е вечерял Томас Джеферсън сам“. След вечерята се случва нещо по-важно – Кенеди превръща науката в морален и политически център на американската идентичност. И науката става национална кауза. Кога ще стане това и в нашата Родина????
Primavera и eternal recurrence
И тази пролет гърдите им
трептят като струни на китара
в ритъма на походката им.
Звукът отеква в очите –
и спомените – на мъжете.
Те призовават за край на всички войни –
илюзия, която ме отведe при Константин Павлов
и неговия „гарван, който ни казва
истината – страшната“.
„Само мъртвите са видели края на войната“ –
потвърди Платон и Ницше с „вечното повторяне“ –
всичко, преживяно
се случва отново и отново –
Ecce eternal recurrence:
Каин уби Авел,
Ромул уби Рем,
Зевс уби Кронос, баща си.
Англичани убиха африканци и аборигени,
американци и канадци – индианци,
белгийци – конгоанци,
испанци – инки и кечуанци,
турци – българи и арменци,
комунисти – руснаци, българи, унгарци,
поляци, румънци, чехи и словаци…
Homo neсans – „човекът убиец“ е още жив –.
а пеперудите през сълзи казват:
“И живите могат да видят края на войната:
представи си, руските и украинските войници спират
да се сръжават и убиват, прегръщат се
и обявяват края на войната“.
Уважаеми професор Чалдъков,
Нашите мечти няма да станат спомени, ще останат завинаги, уви, неосъществени. Войните възникват, защото политиците и хората не решават проблемите в началната им фаза. Проблемът е в грубото и алчно политическо лидерство.
Искрено,
Kelath Murali Manoj, професор по компютърна биология и ИИ
Тогава Платон пак чу „песента на козата“ – (гръцки, tragoidia; tragos – коза, aeidein – пея). Старите гърци са организирали тържества, при които са жертвали коза и чували „песен на козата“ – трагедия. Сега е редът на „жертвени политици“, онези без знания-и-морал. Докато най-после истински елити, тези със знания-и-морал, спечелят парламентарни избори.* Като умни-и-чувстващи същества, нашата отговорност е да се стремим към свят, в който войните престават да съществуват, а „вечното повтаряне“ да превърнем в стимул за мир чрез взаимно разбирателство.
Когато мислите на Платон се съпоставят с тези на Ницше, се сблъскваме обаче с идеята, че войната е безкраен цикъл, дълбоко вкоренен в нашата природа. Това може ли да предостави възможност за размисъл и осъществяване на надеждите? Не в смисъла на Ницше, обаче: „Надеждата всъщност е най-лошото от всички злини, защото удължава мъките на човеците“.
Юстиция (латински, Iustitia) е римска богиня на справедливостта и правосъдието. Темида е нейната древногръцка колежка. Iustitia qaеro (Справедливостта търся), Ethica quaero (Морала търся) – едно безкрайно търсене. Особено в политиката.
Когато едно общество не наказва справедливо агресията, се ражда Homo necans recens (съвременният убиващ човек). Той е от малкото същества на Земята, който убива ближния си – хомоцидът е най-тъжната проява на войствените геополитици. Защото „най-големият недостатък на политиците е устойчивата им аморалност“ – Достоевски, от “Записки от подземието”.
В разговора за край на войните се включи и гениалният математик Джон Форбс Наш – младши (1928 – 2015). 20-годишният Джон пристига в университета в Принстън, щата Ню Джърси, където работят Алберт Айнщайн и Джон фон Нойман, с препоръка от негов професор: “Този човек е математически гений”. Това се потвърждава през 1950 г., когато 23-годишният Джон Наш защитава докторската си теза „Некооперативни игри“. В нея той описва “Равновесието на Наш” (Nash equilibrium) – нова парадигма в теорията на игрите, която през 1994 г., вече 66-годишен, е удостоена с Нобелова награда за икономически науки. Дотогава в игрите е изследвана предимно конкуренцията – за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби. Джон Наш доказва математически, че има система от решения за всеки отделен играч, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят (win-win strategy). Така “Равновесието на Наш” се превръща в печелившо поведение за намиране на решение. И става модел за поведение, прилаган в икономиката, политиката и други сфери на живота. И политиците най-после да научат, че “Равновесието” може и трябва да се прилага и за спирането на всички войни. Древните китайски пълководци отдавна са създали подобно равновесие, което са доказали на бойните полета – нарича се „златният мост на диалога“.
Политици и тези, които отдълбоко ви нареждат, не рушете златния мост на диалога! Ако човешката емпатия, а не геополитическите бесове, са приоритет за вас, вижте концептуалната фотография, показваща английско семейство в края на Първата световна война – съкрушителна тъга, причинена от войната:
.
.
„Реториката на Тръмп „никой не знаеше“, целяща да го освободи от отговорност?“ (Trump’s „nobody knew“ rhetoric designed to let him off the hook?).
Оказва се, че злото е „вечно повторение“, постоянна проява на човека, на върха на което са войните – метастази на геополитиката. Сега по спешност е нужен Ренесанс на хуманизма – очовечаване – на политиката. Затова, няма да се изморя да повтарям: „Войнстващи геополитици – ястреби и ястребки – не чупете „златния мост на диалога“. С надежда да осъзнаете, че мирни преговори, а не въоръжаване на воюващите, нито икономически и медийни санкции, могат да спрат войните.
Също така, запознайте се големия мексикански писател Хуан Рулфо (1917–1986) и с преводача му Румен Стоянов. Прочетете някои негови книги, например „Златният петел и други истории“ и „Педро Парамо“ (известният финансист и политик Kольо Парамов няма нищо родствено с Педро Парамо – това в намигане на мексиканския магически реализъм). В книгата Хуан Рулфо описва епизоди от войната между САЩ и Япония през 1941 г. – последните думи на пленен японски войник пред американците са: „Чува се, че се занимавате с нашите бойни изкуства, вие никога няма да успеете, щото не знаете кога да спрете!“. Разбрахте ли тази японска мъдрост, господа воюващи политици?
Вижте сега една картина и написаното с и под нея, отнасящи се за вас:
.
.
„Причината урагани и циклони да имат човешки имена се дължи на английския метеоролог Clement Wragge (1852–1922). Той започва да ги кръщава на имената на политици, които не харесва, позволявайки му да каже, че те причиняват „голямо бедствие“ или „безцелно учудване“.
На името на кои политици бихте кръстили урагани? Аз кръщавам един от ураганите „Зеленски-Путин-Тръмп“, който бушува повече от четири години. И убива повече от един милион човешки животи. Убийствено, твърде убийствено, за съжаление и „Човешко, твърде човешко“ – с това заглавие Фридрих Ницще написа книга (1878), посветена – не на освобождението ни от 5-вековното турско иго – а на преклонението на Ницше към Волтер (по случай 100 години, откакто той е починал, 30 май 1778 г.) – един от най-великите хора на свободния дух. Нали „Човешко, твърде човешко“ е книга именно „за свободните духове“.
.
Проф. Георги Н. Чалдъков, MD, PhD
____________________________________________
* Според социологическите проучвания, партиите „Прогресивна България“ и ГЕРБ ще са с най-много депутати, което означава ново правителство на старомутрието. Съмнявам се, че те ще научат и променят нещо за здравето на хората от следния много тъжен разказ: По данни на НСИ, през 2024 г. са родените 53 727 деца; 53 727 : 365 = 147 родени дневно. През същата година са починали 100 736 българи; 100 736 : 365 = 276 починали българи дневно – това е българската демографска война, националната ни трагедия – и световната: По данни на СЗО съречносъдовите болести (например, мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти) вземат живота на 10 000 души дневно, 4 милиона годишно. Повече от убитите украинци, руснаци, иранци, израелци, палестинци… в неспирните войни. Въпреки създаването на „Съвет за мир“ и желанието за Нобелова награда за мир.
За скъпоценният „метал на войната“ волфрам (W) – в следващото публисе (публицистично есе).
Бел.ред.: Заглавието е на редакцията.
.
