Илюстрация: avtobusi.com
.
Утре си тръгвам от София – от парфюмите и боклука.
Отивам си при картофите, при сиренето и лука,
отивам си при доматите и сливовата ракия,
отивам си при Луната – моята майка Мария.
Утре си тръгвам от София с рейс, който идва понякога –
отивам си при рибите, при стиховете и млякото,
отивам си при ината, при мързела и забравата,
отивам си при любовта, при облачето и кравата,
отивам си при хората – горе, навръх баира…
Утре си тръгвам от София, тръгвам и няма спиране.
Отивам да видя майка си – майка ми е Мария.
Ще й извадя снимката от дървената кутия
и ще прошепна: „Майчице…“. Но аз не съм Дебелянов…
Утре си тръгвам от София – с рейс, от живота по-бавен.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор вж. тук, тук,
тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук, тук.
.