.
На днешния ден – 13 януари по стар стил, преди 163 години се е родил Алеко Константинов.
Вече не знам дали е българин, не знам дали не е дошъл от Небето, но знам, че живя в България и живя на Острова на честността и на високия дух.
Нямам идея как е написал „Бай Ганьо“. Този книга и този образ не са за понасяне. И са го смазали.
Преди да убие Алеко Константинов, Бай Ганьо го е смазал.
Изумен съм – как е възможно да сме имали Алеко Константинов и да го убием? А си давам сметка, че не сме можели да не го убием.
Как да не убиеш толкова образован, честен, талантлив и неподвластен на парите човек? Ангел да е, ще му видиш сметката.
Наистина си мисля, че Алеко Константинов едва ли е точно българин. Ние, българите, обикновено си гълтаме езика и подгъваме колене пред всичко, което е извън нас, което е извън България и зад Океана.
Алеко обаче е видял и описал и здравото, и гнилото на Европа и на Новия свят – да се чуди човек как не му е хрумнало да се подмазва на европейци, на американци – на чужденци.
От Бай Ганьо може ли човек да се вреди, та да се подмаже?
Алековите герои, родени от Бай Ганьо и пръснати по земята ни от него, са готови да целунат господарите си там, където никой друг не би искал да ги целуне. Такива езици имат – дълги и пъргави, че други такива по света няма. Близането и облизването са техният начин на живот. Какво да прави Алеко в техния свят?
Алеко е бил най-умният човек и най-наивният едновременно. Наивен до смайване. Да си помислиш, че Бай Ганьо може да се промени и да почне да работи съзидателно за България, и да ти дожалее за него, е все едно да си подпишеш смъртната присъда сам.
Чак ме е страх, като си го помисля, но времето е спряло някъде там – нашето българско време е спряло при Бай Ганьо и по Бай-Ганьовата ДНК могат да съдят и сега за нас. Най-дивото, най-първичното, най-алчното и елементарното се оказа на върха.
А Алеко Константинов – с куршум в сърцето – в гроба.
Нямам сили да я прочета пак тая книга „Бай Ганьо“. Срамувам се от всеки неин ред. Хем се срамувам, хем разпознавам и живота ни – да се нагаждаш, да се правиш на ударен, да мълчиш и да славословиш силния, да не осъзнаваш, че си прост, и да си щастлив в простотията си…
Ето я цялата философия и на тогавашния, и на днешния политически живот.
Алеко Константинов е пушил цигара от цигара.
Попийвал е бира и е обичал да се шегува и смее.
И е живял в София.
И е учил в тогавашна Русия.
И е обиколил света.
И се е върнал пак тук.
И е написал „Бай Ганьо“ и „Разни хора, разни идеали“.
Ако и вие нямате сили да прочетете пак „Бай Ганьо“, моля ви, прочетете поне пак четирите фейлетона „Разни хора, разни идеали“.
И ми кажете как Алеко да не загине млад и зелен?
Сега ми идва една идея – щом на „Витошка“ в София има паметник на Алеко Константинов с куфар до него, защо пред Народното събрание да няма паметник на Бай Ганьо с дисагите му? Тези два паметника ще затворят кръга на нашия свят.
.
.
