.
Всички сме потресени от последната трагедия, случила се в Минеаполис. Подобни събития разтърсват обществото, защото поставят под въпрос доверието в институциите и усещането за сигурност.
Човешката памет е кратка и неточна, но интернет не забравя и ни разказва за други два знакови случая на полицейски убийства в Минеаполис. По-долу ще намерите сравнението между тях. Анализът е направен чрез ИИ по достъпни данни и без претенции. Всеки може и сам да се разрови за по-подробна информация. Следват основните факти.
Какво се случи в Минеаполис през 2017 г.
На 15 юли 2017 г. Джъстийн Дамонд (на снимката) се обажда на 911, за да съобщи за възможно нападение в близост до дома си. Когато тя се приближава до полицейската кола, полицаят Мохамед Нур стреля през своя прозорец и я убива. Нур е от сомалийски произход и е имигрант, пристигнал в САЩ като дете.
.
.
Какво се случва през 2020 г.
На 25 май 2020 г. в Минеаполис Джордж Флойд, 46-годишен афроамериканец, е убит от бял полицай по време на арест. Поводът за обаждането до 911 е сигнал от служителка в магазин, че Флойд е платил с фалшива банкнота от 20 долара. Пристигналите полицаи го извеждат от колата му, опитват да го качат в патрулката, след което го притискат на земята. Офицерът Дерек Шовин коленичи върху врата му в продължение на 9 минути. Флойд многократно казва „Не мога да дишам“ и призовава за майка си, докато загубва съзнание.
Присъди и последствия
Роденият в Сомалия полицай Мохамед Нур е арестуван 248 дни след инцидента. Първоначално е осъден на 12,5 години. По-късно присъдата за убийство е отменена и остава наказание от 4 години и 9 месеца за непредумишлено убийство. Освободен е след около 2,5 години.
Полицаят Дерек Шовин (женен по това време за емигрантка от Азия) е арестуван 4 дни след инцидента. Присъдата е 22,5 години затвор по щатски и федерални обвинения за убийство. Излежава присъдата си в затвора.
Протести – мащаб и интензитет
След убийството на Джъстийн Дамонд през 2017 г. има локални протести в Минеаполис, кратки и сравнително малки, до няколкостотин души.
След убийството на Джордж Флойд през 2020 г. избухват едни от най-масовите протести в историята на САЩ. Милиони хора участват в над 2000 града. Има демонстрации по целия свят.
Най-кратко обобщение (вж. таблицата).
Двата случая показват драматична разлика в обществената реакция, скоростта на правосъдието и мащаба на последствията, въпреки че и двата са трагични убийства от полицаи в един и същ град. Това сравнение не цели да омаловажи нито един от случаите, а да покаже колко много фактори – политически и медийни – влияят върху това как обществото възприема и реагира на насилието.
Всеки сам може да провери фактите и да направи своите изводи за последния случай с Рене Гуд от разпространените видеоматериали.
Но Ви съветвам да потърсите решението на Върховния съд Plumhoff v. Rickard, 572 U.S. 765 (вижте го на снимката).
В делото от 2014 г. е записано следното:
Тук разглеждаме твърдението на ответника, че дори ако употребата на смъртоносна сила е била допустима, жалбоподателите са действали неразумно, като са произвели общо 15 изстрела. Отхвърляме този аргумент. Логично е, че ако полицейските служители са оправдани да стрелят по заподозрян, за да прекратят сериозна заплаха за обществената безопасност, служителите не е необходимо да спират стрелбата, докато заплахата не приключи. Както жалбоподателите отбелязват по-долу, „ако смъртоносната сила е оправдана, служителите са обучени да продължат да стрелят, докато заплахата не отмине“. 509 Fed. Appx., на стр. 392. А всъщност, през 10-секундния период, когато всички изстрели са били произведени, Рикард никога не е прекратил опита си да избяга. Всъщност, дори след като всички изстрели са били произведени, той е успял да се отдалечи и да продължи да шофира, докато не катастрофира. Това би било различно, ако жалбоподателите бяха започнали втори кръг от изстрели след това.
Според версията на Департамента по вътрешна сигурност, Рене Гуд е използвала автомобила си по начин, който според тях е застрашил федералния агент, като твърдят, че тя е ударила служителя с колата. На тази основа федералните заявяват, че изстрелите са били произведени в самозащита. Тази версия обаче се оспорва от местни власти и свидетели, докато разследването продължава. Оспорва се и от излезлите на улицата протестиращи. И както се вижда от предишните два случая от 2017 и 2020 г., има основание да очакваме накланянето на везните на Темида в една или друга страна. А това вече е опасно.
Вместо заключение – не позволявайте емоциите да Ви водят. Някой винаги се възползва от това.
.
Попитах ИИ дали са верни тези три твърдения и той ми отговори с три ДА:
1. DHS policy „generally“ prohibits ICE agents from discharging firearms for the purpose of disabling a moving vehicle.
2. However, the policy includes an exception for when the subject in a moving vehicle is „threatening deadly force“ with the vehicle or by other means.
3. The ICE policy also does not require agents to wait for an attack before using force, create an obligation to meet force with equal or lesser force, or go through a checklist of alternative steps before resorting to force.