Теодор Траянов, 1928 г. Източник: ДА "Архиви"
.
81 години от мъченическата смърт на Теодор Траянов
(1882-1945)
МАГЪТ НА БЪЛГАРСКОТО СЛОВО
.

„Магът на българското слово“ – тази титла на Теодор Траянов е дадена от друг един титан на българския дух – Симеон Радев. Основанията за такава оценка са напълно обясними – в продължение на няколко десетилетия той е фаворизиран като знаме на символизма и олицетворение на модерните идеи на ХХ век. В йерархията на българската поезия той е поставян редом с Христо Ботев, предпочитан е от някои ценители дори пред П. К. Яворов и Пенчо Славейков. Може да се каже, че до голяма степен името му е превърнато в мит – мит, който всъщност е попречил и на литературната наука да даде своята компетентна дума за голямото и уникално творческо дело на Теодор Траянов…
.

…След Деветосептемврийския преврат през 1944 година, по спомените на Вичо Иванов, през декември същата година Т. Траянов, макар и болен, е арестуван и инквизиран в Дирекцията на милицията. За да не умре там, е откаран в Александровска болница, където издъхва на 15 януари 1945 година. В продължение на две десетилетия името и творчеството на поета бе табу за младите поколения, а тъй наречената социалистическа литературна критика не се занимаваше с този ярък представител на българския символизъм. Чак през 1966 година е издаден малък том с избрана лирика на Т. Траянов, в чийто предговор някогашният негов съратник в „Хиперион“ Людмил Стоянов дава крайно отрицателни догматични оценки.
Поезията Т. Траянов не е намерила и днес своята достойна оценка. Оттук причината за нейната „неразгадаемост“ и известна трудност при възприемането й. Сполучлив опит да даде отговор на този проблем прави Светлозар Игов: „В тази поезия образността е напълно дестилирана от предметни значения и в този смисъл е „най-символистична“. Тук царува музиката, но разбрана не като мелодия и настроение (както у Лилиев), а като логика и математика, някаква математическа съвършена музика има в тази поезия. И в този смисъл ключът към нея е повече в една логико-философска интерпретация, а не в традиционния критически или исторически анализ. Музиката на някакви надземни абстрактни трепети в тази поезия… “
.

(Из книгата на автора „СТЪЛБОВЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДУХОВНОСТ. Биографии на писатели от Паисий Хилендарски до Петя Дубарова“. Изд. „БГ Учебник“, 2025 г. Редактор: Момчил Тодоров)
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.