Este homo

.

Е, в края на краищата татко се оказа прав. Когато в България започнаха промените, той извади един бял лист хартия и нарисува на него една линия.

– Виж тук – ми посочи. – Днес в България тази линия представлява доходите на хората, тъй като те са горе-долу еднакви. Работник и професор не взимат много различна заплата. Разликите са минимални и най-добре платеният не взема повече от 3-4 минимални заплати. Казват ни, че това не е правилно. Казват ни, че било добре да има богати. Богати – това означава доходи, хиляди и милиони пъти по-големи от минималните.

Татко знаеше за какво говори. Той беше пътувал много по света и се беше срещал с различни хора, включително и милионери на запад.

– Та – продължи той. За да станат част от хората богати, много други трябва да обеднеят, защото няма откъде другаде да бъдат натрупани богатствата на богатите, ако не от мизерията на бедните.

И той, вместо линия, нарисува една крива, приличаща на камбанка.

– Ето тук – посочи той върха на кривата, – искат да бъдат всички борци за промяна днес. Ето тук – той посочи основата на камбанката, – ще се окажат повечето от тях след време. Кое е справедливо – уравновиловката или естественото разпределение, аз не знам. Знам само, че за да има малко богати, трябва да има много бедни и това е Законът на Парети. Според него осемдесет процента от следствията се дължат на двайсет процента от причините. Иначе казано, от сто храста домати, двайсет ще дадат осемдесет процента от реколтата. От сто човека двайсет ще са богати, останалите бедни.

Това е така в естествени условия. Човек обаче винаги променя околната среда и спори с естествените закони. В момента живея в САЩ, където 10 процента от населението си дели 90 процента от богатствата. Защо ли? Много просто. Богатият не се успокоява, получил богатството, заработено със собствен труд, пот и гений в една система, в която всеки има равен старт. Богатият иска децата му да са богати, но не иска да се мъчат. Това е толкова познато на всички ни, нали? Богатият променя системата, опирайки се на богатствата си, така че децата му да стават богати просто ей така. Специални детски градини, специални учители, специални институти за богати деца. Богатите се затварят в специални клубове, почиват на специални места, придвижват се с частни самолети, ядат в специални ресторанти, лекуват се в специални болници. Това е затворена група, на която най-големият й проблем е израждането. Затова те от време на време вземат в средата си прясна кръв отвън. От една страна, това се представя за социален лифт, за да не се възмущават робите. От друга, това е наистина необходимо, за да се поне забави неминуемата деградация на поколенията им.

Израстнали в парникови условия, плод на близко родствени бракове, децата им са жалка пародия на човешки същества – и те го знаят много добре, защото процесът протича пред очите им. Имат само една истинска надежда – генното инженерство. Манипулацията с гените обаче, подчинена на разума, ще доведе до ужасни резултати. Просто дегенератите ще станат много красиви, силни и умни, но ще си останат духовни инвалиди, асоциални личности с тежки психични отклонения. Доматът, който дава огромни, дъхави, червени плодове, е изрод. В растението всичко е важно – и корените, и листата, и цветовете, и плодовете. Нито един домат шампион не може да оцелее без други домати, с които да създава обща биосреда в корените, които да го пазят с листата си от вятър и насекоми, с които да се опрашва кръстосано. Богатият човек не е човек. Човек е вид, а не индивид. Не аз, а Ние е човек. Ние – Хиновци, Кубинци, Касабови, Яцино, Барнатовичи, Сметанникови, а сега и Палумбо, Доника и… Това съм аз. Аз съм Ние, аз съм Те, а те са Аз. За да има хубави, дъхави и червени домати, е необходим видът Домати.

Днес най-богатите са си въобразили, че всички ние сме излишни. Това не е ново. Старо е като света. Малтус също е вярвал в излишното население. Днес също гори война. В нея изгарят милини. В епидемиите изгарят милиони. Милиони падат жертва на алкохола, наркотиците, половите психични отклонения, социалното инженерство, екологичните мракобесия. Това е животът на вида. Кръговрат на живот и смърт, непрекъснато обновление. Видът е феникс. Той ще се отърси от всички изроди, дегенерати, задънени улици, сухи клонки. Ще се изправи още по-здрав и още по-силен. Всъщност, богатите не са желаното следствие. Те са там, в един къс с осемдесет процента алкохолици, наркомани и психопати.

Благодарение на тях ще дойде истинското следствие – обновеният, оздравелият и заякнал човешки род. Аз го виждам днес, както виждам пролетта, която ще настъпи след тази зима. Човешки род стопанин, човешки род обединен, срастнал се с планетата, Слънчевата система, галактиката и Вселената. С плодовете му се гордея още отсега, защото те ще бъдат чудесни, благоуханни, сладки и невиждано красиви. А после цикълът ще се повтори и потрети, защото той – цикълът е вечен и няма край. Ние не живеем от минало към бъдеще, а от едно възкресение до друго.

Днес разпъваме Христа в угода на Сатаната, но утре, утре Той – Христос ще възкръсне отново и Царството Божие ще слезе на Земята. Така е било много пъти преди и така ще бъде. Ако ме питате в какво време живеем, ще ви отговоря – в Средновековието – времето между две пришествия.

.

Д-р Виктор Хинов

.