.
ПАМЕТ…
ПРЕДИ 112 ГОДИНИ…
1913 година…
Тракия… тракийските българи…
Трагичните събития…
Кървавият поход към Майка България…
Преди 112 години…
Уморени… изтощени… с души изпепелени…
И търпеливи… и благи… и пословично добри …
Във Варна с кораб дошли… наблъскани като сардели…
ПО ДИМИТРОВДЕН, КАЗВАТ, БИЛО…
Чакали ги… Свалили ги…
Нашите деди… тракийските бежанци…
Минали прегледи… какви ли не би…
Заради болести деца от майки разделили…
Едните в болница… за да лекуват…
Другите в стари и в недовършени сгради да зимуват…
В сгради без врати и без прозорци…
Но с покрив над главите…
Пазел ги, вярвали си, от дъжда и от снега…
По различно време… на различни места
групи пристигали не една…
.
.
А доброто и злото следвали ги все така…
Навсякъде съдбата им е все една…
И студът, и болестите, и смъртта… вървели ръка за ръка…
Милостиня… почасова работа… просия…
За хляба да изкарат в таз немотия…
От богати – най-бедни били те сега…
В тез неимоверно тежки за тях времена…
И въпреки тази участ и съдба бежанска…
И тъгата в очите… и раздиращата болка в душите…
НИКОГА НЕ ТРЪГНАЛИ ДА ОТМЪЩАВАТ…
НИТО НЯКОМУ ЗЛО ДА НАПРАВЯТ…
Пукнала сай пролетта…
По обратния път поели някои от тях…
По-близо до родните места…
С надеждата да се завърнат в родната земя…
В родната си къща…
Изпепелена завинаги е тя…
Трагедиите все не спират…
Изправили се… и напред продължили…
Отново към Майка България…
Последен пристан и подслон, и постеля…
Къшей хляб…
Разорението на тракийските българи…
И пустата съдба бежанска…
.
.
112 години вече…
И С ОБИЧТА СИ… А НЕ С ОМРАЗАТА…
Нашите деди… Тракийските бежанци…
МИНУТА МЪЛЧАНИЕ…
За тези истински българи… за тяхната сила… воля… самоотверженост… богата душевност… извисен дух… пословично трудолюбие… за хората с опърлени криле… но със жилав корен… за жените, неизменно забулени с черните чембери… за мъжете, приведени и мълчаливи сякаш от болката, таена в душата… за децата…
.
МИНУТА МЪЛЧАНИЕ…
За тяхното достойнство…
За тези истински българи… които не забравили воплите и стенанията на посечените и захвърлени дечица… писъка на жените… риданията на майките… трагедията… кървавия поход и в същото време НИКОГА НЕ ПОЖЕЛАЛИ ДА ТРЪГНАТ И ДА ОТМЪЩАВАТ…
С ОБИЧ И ПРЕКЛОНЕНИЕ…
За нашите деди… Тракийските бежанци…
МИНУТА МЪЛЧАНИЕ…
ПОКЛОН… ДЪЛБОК ПОКЛОН…
.
Божана Богданова
председател на Тракийско сдружение „Национална инициатива
„Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“
.
