.
На 13 септември 2025 г., по инициатива на Посолството на Република България във Виена, Австрия, се състоя Първата среща на българските училища в Австрия – събитие, което постави началото на нов етап в сътрудничеството между училища, образователни институции и университети. Домакин на срещата беше Българският културен институт „Дом Витгенщайн“.
На срещата бяха обсъдени актуални въпроси и предизвикателства, свързани с дейността на българските училища в Австрия, както и в по-широк контекст – утвърждаване на мястото и авторитета на българския език в Австрия, в т.ч. на българистиката. Хоризонтална цел бе споделянето на добри практики и опит, както и обсъждането на полезни форми на сътрудничество, сред които: възможности за сътрудничество по отношение на програми за обучение, подготовка и квалификация на учители (теория и практика), партньорства за мобилност и др.
Срещата беше открита от Н. Пр. Десислава Найденова-Господинова, посланик на Р България в Австрия, която отправи приветствие към участниците в срещата и прочете приветствие от името на министъра на външните работи на Р България. В ролята си на модератор г-жа Найденова ръководи панелите и насочи разговора към ключовите теми за бъдещето развитие на българските училища в чужбина, в частност в Австрия. Поздравителни думи поднесоха и проф. Румяна Конева, директор на БКИ „Дом Витгенщайн“, г-н Валерий Радолов, директор на дирекция „Български общности и информационна дейност“ в ИАБЧ, който прочете приветствие от г-жа Райна Манджукова, председател на ИАБЧ. От страна на Министерството на образованието и науката участие взе г-жа Ваня Балчева, директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, която прочете приветствие от името на заместник-министъра на образованието и науката г-жа Наталия Михалевска. Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) бе представена от г-жа Симона Захариева, член на УС на АБУЧ.
.

.
Събитието събра ръководители от почти всички български неделни училища в Австрия, преподаватели от Виенския университет (доц. д-р Бисера Дакова, д-р Иван Петров, маг. Марчела Олейникова), представители на Кирило-Mетодиевския научен център при БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ , ПУ „Паисий Хилендарски“ и ЮЗУ „Неофит Рилски“. Присъстваха и представители на Изпълнителната агенция за българите в чужбина (ИАБЧ) и на българското посолство.
В първия панел „Чуждоезикови програми и обучение по български език и литература в чужбина“ презентацията на д-р Ирина Владикова, директор на БУ „Св. св. Кирил и Методий“ Виена – „Българският като наследствен език във Виена – работещ модел в другоезична среда“ бе един от най-силните акценти на срещата. Тя показа конкретни модели за работа и обучение, чрез които българският език може да се съхрани и развива като „свой“, дори в чуждоезикова среда. Отбеляза, че БНУЧ навлизат в нова фаза на развитие, което от своя страна изисква адекватен отговор от страна на МОН – като методика, програми, квалификация на учителите. Засегна особено важния проблем с качеството на обучението в различните български училища в чужбина, за стойността на удостоверенията, които се издават, и оценките, които те ще дават на своите ученици в условията на признаването им в чуждите образователни системи.
.

.
Интересна и полезна беше презентацията на Симона Захариева, член на УС на АБУЧ, която представи карта на местата по държави на признаване на българския език и направи статистика и съпоставка на изучаването му по света. Анализът очерта ясно къде вече има успехи и къде има нужда да се работи в тази посока, за да получи българският език равноправно място сред останалите езици.
Силна следа остави презентацията на Дарина Тонкова, директор на БУ „Дунав“ – Линц, Велс и Залцбург, която обърна внимание на практиките и предизвикателствата пред учителите в работата им в мултикултурна среда. Тя представи един от най-значимите им и успешни проекти тази година – „Неразказаните истории – преодоляване на езика на омразата чрез изследване на исторически събития“, направен съвместно с Националната професионална гимназия „Ломоносов“ в София. Учениците проучиха историята на българите, заточени в лагера Маутхаузен край Линц – един труден, но важен урок по памет, човечност и толерантност.
Във втория панел „Статут на българския език в австрийската образователна система“ г-жа Галина Нинова, първи секретар в политическа служба на посолството на Република България в Австрия, запозна участниците в срещата с основните разпоредби в австрийската система и очерта мястото на българския език в нея. Г-жа Кристина Николова, преподавател по БЕЛ в гимназиален курс в австрийската образователна система, сподели опита си на учител по български език в австрийската образователна система.
В третия панел „Повишаване на привлекателността и издигане на авторитета на българистиката в Австрия“ презентация изнесе д-р Елка Златева от Кирило-Mетодиевския научен център при БАН, която запозна гостите с продукцията на центъра и възможностите, които той предоставя на българските училища в чужбина – помагала, изложби, образователни маршрути. След нея доклад изнесе доц. д-р Бисера Дакова, лектор по български език и литература във Виенския университет.
.

.
На последвалата дискусия бяха обсъдени въпроси, засягащи ключови теми като:
– какви прилики и различия се откриват между програмите за български език в БНУ и програмите по обучението на първи език в местните образователни системи;
– какви модели за преподаване са най-успешни;
– какви са предизвикателствата пред признаването и оценяването на резултатите по български език;
– какви са възможностите за сътрудничество с университети и институции;
– каква подкрепа е нужна от страна на българската държава.
Тази среща във Виена не беше просто формално събиране – тя се превърна в мост между училища, дипломация и академична общност. Тя отвори нови пътища, постави важни въпроси за бъдещето и показа, че българската общност зад граница е силна, активна и единна в мисията си да пази и развива българския език и култура.
.
Материала подготвиха маг. Симона Захариева и д-р Ирина Владикова
Снимки: Симона Захариева и др. участници в срещата
.