In Memoriam Ирина Мутафчиева

Тази публикация е направена в памет на изкуствоведа и човека Ирина Мутафчиева. Макар и със значително закъснение, искаме да почетем паметта й.

Ето какво пише за нея на ФБ страницата на Националната галерия за чуждестранно изкуство:

.

„ИРИНА МУТАФЧИЕВА (11 ноември 1952 – 27 април 2025)

Ирина Мутафчиева е родена в София. Завършва през 1976 г. Висшия институт за изобразителни изкуство „Николай Павлович“ (днес НХА), където учи „Промишлени форми“ и „Изкуствознание“. Работи в екипа по проекта „Странджа – Сакар“ на Комитета за култура и като уредник в СГХГ. От 1980 до 1983 г. е редовен аспирант във Всесъюзния научноизследователски институт по промишлена естетика в Москва. След завръщането си в България е била редактор в сп. „Изкуство“, преподавател по история на изкуството, експерт в Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства на Министерството на културата, уредник в Националната галерия за чуждестранно изкуство, координатор за международните връзки в Националната художествена галерия. От 2005 до 2013 г. е директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Отличена е с почетния знак на Министерството на културата „Златен век“ – звезда (2013). През 2015 г. е включена в състава на управителния съвет на Националния дарителски фонд „13 века България“.

Ирина Мутафчиева е автор на множество публикации в централния периодичен печат и в специализирани издания. Тя е съставител и автор на монографии и научно-популярни текстове, голяма част от които са посветени на колекцията на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Участва в организирането на индивидуални изложби на български творци от различни поколения, както и в осъществяването на редица гостуващи в София чуждестранни изложби.“

Като директор на Националната галерия за чуждестранно изкуство Ирина Мутафчиева е гостувала и в САЩ. Сред близките й приятели има български емигранти в Канада, Франция и др. страни.

А нейната колежка от Националната галерия за чуждестранно изкуство Цветанка Миланова пише за нея следното:

„Благодаря за всичките тези години, в които работихме заедно и в които ми беше директор – най-умният, най-способният, най-човечният! Поклон!“

За съжаление, като немалко други способни сънародници, в последните години от живота си Ирина Мутафчиева беше почти забравена. И се бореше с немотия и житейски тревоги. Нейните таланти и знания не бяха използвани в тези години, нито стигаха за по-спокоен, не толкова труден живот.

Светла й памет! 

.