Home » Авторски страници

Църква на свободата

2013.07.12 4 коментари
Spread the love

Фрагмент от "Саграда Фамилия" на Антонио Гауди. Снимка: costablancaru.ru

Фрагмент от „Саграда Фамилия“ на А. Гауди. Снимка: costablancaru.ru

Как възприемате историята за Иисус Христос? Оставете настрани вярващи-невярващи, има ли Бог- няма ли. Погледнете на Библията като на книга, която разказва за различни съдби и събития. Главният герой в тази книга е Христос. Милиони, милиарди хора по земята му засвидетелстват уважението си. Почитат го. Защо е така? С какво той е заслужил това специално отношение? Да не би да е бил приватизатор? Не е източвал предприятия, не ги е фалирал. Не е заменял чукари в Монтанско за плажове. Не е скачал от частния си самолет на частната си яхта, паркирана на частното му пристанище. И банкер не е бил. Не си е раздавал бонуси с фадроми. Да не би да е бил магистрат, някой съдия или прокурор, който чрез кривосъдие е успял да си купи няколко вили, апартаменти, коли?

Защо наистина е това преклонение пред него? С какво е заслужил огромното уважение и обич? Странна работа… Нали все сме свикнали да уважаваме, т.е. да се подмазваме на властимащи и богаташи. Този Христос от кои ли е, та чак такова френетично навеждане му се прави по цял свят? Политик – слугинаж на олигарси? Трафикант? Нали все чрез богатство, чрез трупане на много пари преследваме уважението. Нали всички искаме да бъдем обичани. Затова и събираме имане. Затова се борим, дет се казва…

Писна ми да се питам и да гадая защо толкова много го тачат тозибос на босовете. Реших да прочета всичко, що има за него. Прочетох и разбрах – оказа се, че го обичат, уважават, прекланят се пред него, величаят го, защото без да е направил нищо, е направил всичко! Бил е никой, нямал е пари, богатство, власт. Имал е само себе си. И както си нямал нищо и бил никой, взел та решил да даде живота си, за да спаси всички останали хора. Направил саможертвата. Няколко негови приятели разпространили новината. Но не еднократно, а създали информационна вълна. При това без интернет, фейсбук и платено медийно отразяване. Непрекъснато – ту тук, ту там, се преиздавала вестта за случилото се по метода „от уста на ухо”. И се започнало, и се продължило. Последователите му създавали все нови и нови вярващи. Правели го, разказвайки историята за човека, който дал живота си, за да спаси нас. Разрастването на възхищението довело до възникване на организацията, наречена Църква. Институция за популяризирането на историята на човека, станал син на Бога и сам Бог. Човекът пожертвал себе си за другите, непознатите, чуждите, и с това заслужил уважение, продължаващо векове, хилядолетия.

Неизбежно се сещам за нашите Ботев и Левски. И те са дали живота си, за да спасят нас. Не са поискали нищо в замяна. Чисто, безкористно. И те имат последователи. Уважаваме ги, обичаме ги, прекланяме се пред тях. Но само на велики дати. Наша задача е да създадем организация, да я превърнем в институция. Наш дълг е да разказваме за тях. Да се опрем на делото им и да се опълчим срещу користолюбивите пълчища от олигарси, местни феодали и техните слуги – корумпираните политици и магистрати. Да разрушим култа към дебилизма, да спрем чалгизирането на България. Прекланяме се пред Ботев и Левски, нали? Какво тогава ни пречи да бъдем като тях. И да си избираме управляващи като тях – безкористни и жертвоготовни.

Защо да не създадем своя, българска „църква на свободата“?

 

Ивайло Зартов,

24 юни 2013 г.

–––––––––––––––––––––––––

РЕДАКЦИОНЕН КОМЕНТАР

Разбира се това, на което Иисус Христос се е опитал да научи хората, е не само жертвоготовност. Опитал се е да научи всички нас, човеците от най-различни времена, страни, епохи, да се обичат, да си прощават, да осъзнаят, че са свързани един с друг. „Милост искам, а не жертва“, казва Синът Божи. Както и: „Гладен бях и Ме нахранихте; жаден бях и Ме напоихте; бездомен бях и Ме приютихте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте“. Бог чука на вратите на човешките души, но още от древни времена много от тях не служат на Него, а на Златния телец. Много хора не вярват, че има смисъл в това да не лъжат, да не крадат, да не убиват, да не лъжесвидетелстват против ближния си. Те и не знаят какво значи ближен.

Но когато ценностите, от които в крайна сметка всички имаме нужда, онези ценности, които ни карат да имаме съвест, да не лъжем, да не крадем, да не убиваме, да съчувстваме, да бъдем справедливи и милосърдни, останат в периферията; когато животът ни превърне в хора, търгуващи с постове, компетенции, знания, че дори и със страхове; когато мерзостта започне да стои нависоко, а честността и великодушието станат смешни – тогава онези от нас, които още не са разбрали защо Христос е направил своята саможертва и защо душите ни струват повече от благата, заради които може да ги жертваме, могат да имат своите земни, временни победи.

„Така постъпвайте с човеците, както искате и те да постъпват с вас“ – това е също едно от посланията на Христос. Както и: „Няма нищо скрито, което да не стане явно“. Ако хората не искат да бъдат съдени несправедливо, не бива да съдят несправедливо, ако не искат да бъдат лъгани и манипулирани, не бива да лъжат и да манипулират, ако не искат да бъдат предавани и наранявани, не бива да предават и да нараняват. Защото един ден ще имат само тези богатства, които са останали в тях самите. И няма да има как да скрият нито делата, нито думите си, били те добри или лоши.

Църквата, впрочем, ако е истинска Църква, тя е най-вече вътре, в съзнанието и душите на хората. Тя е в способността да си дадат сметка какво точно значи любов и прошка в техния християнски смисъл; какво значи „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“; какво значи да осъзнава човек връзката на човешките същества едни с други и тяхната отговорност едни пред други. Както и в това да осъзнаят, че не са сами и никога не са били. Защото всеки жест, всяка победа над несправедливостта, всяко съчувствие към имащите нужда от него, всяко неробуване само на личната полза е част от тази несамота. И част от това, което ни прави хора, които струват повече от постовете си, от имотите или положението си, от страховете си дори, ако щете. Част от „нахранения“, „напоения“, „приютения“ в душите ни Създател на живота.

Като се надяваме, че авторът на текста по-горе ще има възможността да получи и на този свят, дори в толкова объркана страна като България, истинска справедливост, бихме искали да напомним на всички онези, чиято длъжност е да съдят или да имат каквото и да било власт над други хора, че има един Съдия, който вижда всичко, и който не гледа на лице, пол, възраст, богатство, социален статус и пр. Както и за старата българска поговорка: „Бог бави, но не забравя“.

4 Comments »

  • Nik said:

    Превъзходен текст. Прекрасен коментар. Благодаря!

  • Питащият said:

    Много ляв, почти терорист. И е рекъл, че по скоро камила ще мине през иглено ухо, отколкото богаташ да влезе в рая. И ако имаш две ризи дай едната на ближния си.

  • Благовест said:

    Да не забравяме, че преди да даде живота си, Христос е бил част от Божията Света Троица и чрез Него са създадени световете. Неговата жертва започва много преди да даде живота си за греховете ни, много преди да остави и нравствените стандарти, които за мнозина са химера; жертвата Му започва още с отказването си от Божествената си позиция и власт и взимането на човешки образ.Тук трябва да се замислим – имаме ли сили да оставим комфорта и обкръжението си и да тръгнем да променяме България!? За съжаление, нашето общество не е основано на християнските принципи и морал, а на атеизъм, култ към личността и криворазбран хуманизъм. Свидетели сме и на тенденцията на разпад на основната клетка на обществото – семейството.
    Срещу какви олигарси и феодали да се борим? Та ние самите сме си врагове, тънейки в невежество и апатия. Със събуждането на обществото е нужно да поставим и стандартите, споменати в коментара и станали основа на истинските демократични общества, които благоденствуват докато стоят на тази основа. Иначе събудилите се от летаргията и отчаянието наши съграждани ще хукнат с викове „осанна“ след поредния месия – някой новоизлюпен Бойко, Симеончо или друг Крали Марко, ловко изиграл ролята на спасител на нацията.

  • Искандер said:

    Правилно Ивайло!
    Разбирам ти патоса на справедливост. А как иначе!? Та ти си до гуша затънал в Матрицата. Един нов Христос – не на кръста а затъл дълбоко в социалната Матрица да пророкува равенство, братство и свобода.
    Дадена му е възможност само главата му да е изплувала, за да бъде разпознаваем и да може да слови бунтарски срещу Матрицата, та нали Тя е претъпкана със себеподобни, жадуващи сакралните слова за спасение.
    Така се получава Ивайло, когато Моралните и философски ценности на едно общество се подменят. Когато Идеята и Символиката на Морален и Духовен образец на човека се въплати в плът и кръв, т.е. стане смъртен вещеви човек. Та кой смъртен няма грехове и недостатъци Иво!? Няма такъв и не може да се опази ако решат да го компометират. Я за сексуална ориентация, я за служебни проблеми, я за Верска индентичност, я за амбиции в социалното издигане. Всяка крушка си има и дръжка.
    Това е днешна България, та и Светът Иво. Матрица, в която има някои които си спомнят Животът от предишни прераждания и в момент на стрес изказват неволно Истина.
    А Истината беше през зимата на 1989-90 година. Сега е фатално късно.
    Въпросът в момента е: Кой да дърпа шалтера на Матрицата от многото самооторизирани. Никой от затъналите до гуша в нея няма да е.
    Вервай ми…

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.