Home » Избрано

Милиционери станаха милионери

2011.01.10 5 коментара
Spread the love

Автор: Христо Марков

Българският ХХ век бе белязан от преврати: антитоталитарен през 1923 год., прототалитарен през 1934 год., комунистически през 1944 год. и вътрешнопартиен през 1989 год.
За последния преврат имаше сериозен спор в началото на 90-те дали е демократичен, дали социалистически, дали антиживковистки или е някакъв друг – перестроечен, например.

Сега вече сме наясно, че преди повече от две десетилетия комунистическата партия в България реши да си спретне вътрешна промяна и както всичко при тях тя се изрази със смяна на лидера, т.е. изпусна се парата контролирано. В резултат – БКП се оказа най-подготвената комунистическа партия от всички нейни посестрими в бившия Източен блок. На персонално, генеалогично ниво тук промяна не е настъпила, ако не отчетем биологичния часовник. Просто поколенчески старата комунистическа партия се е обновила, червените кръвни телца са сменени с нови, така да се каже. Тежките комунистически фамилии Живкови, Станишеви, Бокови, Пръмови /в нея блести комисарката Меглена/, Пирински, Велчеви, Танчеви са в управлението на страната, дори си живеят на същите места, където ги е сварил 10 ноември. Други от тези фамилии са в “национално-отговорния бизнес”, като един от последните шефове на ДКМС Евгений Узунов, който е “влиятелен банкер” или последния комсомолски лидер Иван Атанасов, който бе шеф на Пътния фонд. В крайна сметка дори “Кремиковци” е същото бреме за държавата.

Оня красив и бурен “вятър на промяната”, който отнесе Берлинската стена и Чаушеску, Югославия и Ярузелски, СССР и ГДР, мина през републиката българска като лек и много миризлив повей с дъх на зловещата ДС, назначените милионери, самоцензурата, поръчковите убийства, демографския срив, турбо-чалгата, циганските своеволия, парвенющината и мега-корупцията.
Равносметката ни е ужасяваща, защото този вятър не можеше да ни подмине, защото светът се променяше с дни, защото още на 16.01.1988 год. в гр. Септември политическия затворник № 1 в света Илия Минев бе създал своето НДЗПЧ, по-късно се появиха Клуба за защита на Русе и Екогласност, Комитет 273 и Подкрепа, съживяваха се БЗНС-Никола Петков, БСДП и ДП, защото “Свободна Европа” стана по-популярна от “Хоризонт”, а Рейгън спечели битката с Империята на злото – СССР. Равносметката ни е ужасяваща, тъй като българина след 21 год. се пита как стана така, че сме най-бедната страна в ЕС, най-корумпираната, най-бързо изчезващата нация в Европа, как стана така, че през 2007 год. имаме по-малко засята земя, отколкото след Първата световна война, как стана така, че сме с най-много наркомани на глава от населението, а за проститутките да не говорим. Питат се останалите в Родината какво стана, че за последните 15 год. има у нас най-много поръчкови убийства от всички страни-членки на ЕС. И в същото време най-много луксозни автомобили и яхти… Въпросите нямат смислен отговор за българина, освен за Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, които гордо обявиха края на прехода. За тях, разбира се. БКП ли бе най-подготвена за прехода или опозицията ни се оказа най-неподготвената?!

Можем и да получим някакви отговори след десетилетия, ако въобще ги получим, защото балканците се славим с недовършените дела, с палиативните решения и доволствата от изкуствения блясък на ерзац ВИП-овете. По-вероятно е да не ги получим, обаче.
Истината е, че “млада България” и улицата през 1989 год. акумулира енергия за промяна, за радикална промяна, че избухна “гневът на роба”, но водачите не бяха на нивото на “улицата” или не искаха да бъдат. Вместо да вземат властта на 14.12.1989 год. новите лидери на СДС ни подсетиха да се прибираме по къщите, за да видим “как ще се отрази протеста по телевизията”/Ивайло Трифонов/. Да, направиха го от балкона на Студентския дом в София, когато “властта се търкаляше по улицата” – така написа един анализатор. “Градът на истината” и студентските стачки свалиха нелепия президент Петър Младенов, но не промениха посоката на “промяната”. Националната стачка свали Луканов, но остана неговия мораториум по външния дълг. В същото това време по друг път вървяха ГДР, Полша, Чехия и Унгария. В тези страни протестиращите не обградиха Парламентите, а блокираха сградите на тайните служби, на ЩАЗИ и Секуритате. Дали в тези мрачни и зловещи помещения не са се криели истинските архитекти на “прехода”? Изглежда, че чехите и унгарците, даже румънците са били прави в ония “първи дни”, защото и след две десетилетия сме единствената страна в ЕС, в която не се проведе дори символична лустрация, а да не говорим, че само тук и никъде другаде бивши доносници на политическата полиция могат да станат депутати, министри и даже президенти/Гоце Сирищника/. Цялото ни “обществено-държавно” устройство заприлича на юдинско хоро, което няма край.
Само още веднъж хората събраха сили да изхвърлят властимащите. През 1997 год. вярващите и гневливите подариха управлението “на тепсия”, а новата власт роди уродлива приватизиция, РМД-та, Гаражите и Надето Михайлова, Славчо Христов и Олимп, Богомил Бонев и Никола Филчев. За доносниците и техните механизми отново не остана време. Стигна се до 2001 год., когато това управление “на тепсия” бе пометено от един ерзац-цар с глупотевини от рода на “800 дни и нов морал”. Тогава се откри и широко пътя на безнаказанието и нищоправенето, защото новите управници не бяха толкова глупави и прецениха, че обществената енергия след 1990 и 1997 год. вече няма да подари властта, че течението ще ги остави до края на мандата. Хората не простиха проиграването на мечтите, защото гладуваха и студуваха за много малко – за справедливост, която не получиха/Ив. Костов от стълбите на храма – “Няма да ви излъжем!”/. Някаква нова справедливост се отля в имотите и горите на бившия цар, в джобовете на разни ченгета, мутри, колбасари, псевдо-юпита, партийни секретари или просто обикновени престъпници и проститутки, обявени за новия ни елит, за “национално-отговорен капитал” или вип-персони. Хората не получиха “своята малка справедливост” и можещите поеха към чуждите пазари, а пенсионерите чакаха подаяния от Масларова или Станишев за поредните 20-30 инфлационни левчета.

Удивлението от сбърканата “промяна” и “преход” роди този тежък въпрос “Какво стана?”. Защото никой от “дежурните интелектуалци” /основни представители Левчев, Дончев и агент “Бор”=Тошко Тошев/ още не може да обясни как така две десетилетия сме най-бързо намаляващата нация в света, как възпроизвеждаме повърхностни гласоподаватели, които се самоубиват с търгувани гласове, как така Райна Кабаиванска и Гена Димитрова бяха заменени в ценностната скала на българина от Азис и Галена, как така група идиоти унищожава Черноморието – едно от най-красивите кътчета на земята и как така го нарекоха “спа и уелнес туризъм”, как така този строителен башибозук разсипва красотите на Пирин, Родопите и Рила и кръщават всичко това “зимен и конгресен туризъм”, докато правителството на Дмитриевич пращаше пенсионери на зимно море – да се поизкъпят в студа, та дано не дочакат другата пролет. Сега не мога да си обясня как един елементарен тетевенски помак, обслужвал години наред партийни велможи и милиционерски шефове се превръща в национален мъченик с претенции да замени Гоце Президента – формен граовски елементарник. Не спирам и да се питам как така аристократичния и витален Пловдив стана собственост на един северняшки свинегледач като Гергов и се управлява от наследник на служител от ДС като Славчо? Ами да споменавам ли неповторимия природен експеримент и партиен шеф Мара Мисса?! Тя няма свършване…

Единственият жив български гуру и европейски интелектуалец Светлозар Игов казва на едно място,че всъщност комунистите са постигнали мечтата си, сочена още от класиците Маркс и Енгелс, а тя е: “Пролетариите да станат буржоа”. Да, по парадоксален начин, но я постигнаха. Синът на слезлия от планината чавдарец Дмитрий Яковлевич бе премиер и приятелката му въртя кълки в бляскаво лайф-стайл предаване; осиновената щерка на полуграмотния Янко бе видна депутатка и собственичка на фешън модна агенция; наследниците на селско-стопанските труженици са видни анализатори на финансовия пазар, а бедното комсомолче Банев е българския Онасис. Така че – българският преход изпълни мечтата на пролетариата в цялост. Като добавка – гоцеделчевският безработен адвокат Праматарски вече има къща до посолството на САЩ с басейн на покрива. Ама какъв символ само, нали!? Басейн на покрива! Мечтата на всеки комунист – “Работникът да стане капиталист”.

Обяснението на “Как така се случи?” след 10.11.1989 год. има, поне според мен, две обяснения. Едното като проблясък, другото като смешно разделяне с миналото. Първото е на неповторимия Игов и гласи, че “Народ от роби ражда водачи лакеи”, а комичното е, че на същата тази дата 10.11. през 1982 год. си е отишъл от тоя свят Леонид Брежнев – дали дейците на ЦК не са проявили и въображение и подсказали на Живков, че времето му е изтекло с това на съветския пръв ръководител? Второто е по-сериозно и зловещо – на тази дата от 1962 год. в СССР официално като празник се чества … Денят на милиционера. Затова ли толкова милиционери, като о-бозе почившия Кюлев, станаха милионери??? Май и двете обяснения са приемливи.

Такива размисли ми се завъртяха в главата тези дни в началото на годината, докато се запознавах с наследството, което са ни оставили другарите от Държавна сигурност – досиетата. Страшна работа, гнусотия тече на талази от тези странички! Ако имате възможност се разходете до тази сграда на „Врабча” 1, поискайте проверка за себе си, ако няма данни имате възможност да се запознаете с папка на вече обявените доносници – направете го. Постепенно ще започнат да ви се проясняват събитията и манипулацията, в която живеем вече десетилетия. Ама защо ли давам съвети и ги пиша тези работи? Остана ли надежда вече у някой? Дано 2011 г. е по-смислена – как мислите?!

Източник: http://www.frognews.bg/

5 коментара »

  • Nik said:

    Изчетох внимателно есето на г-н Христо Марков. Потърсих научно обяснение на описаните събития. Намерих го в една изключителна книга на проф.Янко Н. Янков-Вельовски.

    Следва кратък откъс от тази богато аргументирана и увлекателно написана монография, която се чете на един дъх.

    § 18. Маскарадът „Виртуална демокрация при тоталитарна култура”

    А. Странно нещо е българската посткомунистическа демокрация – вече повече от двадесет години след нейното „победоносно шествие” през 1989 г. тя все повече и все повече напомня за идеологемата на демокрацията на зрелия социализъмколкото повече бива възхвалявана от управляващите и техните медии в нейния политически дискурс, толкова по-трудно е видима в реалния живот на хората; които, впрочем, вече без никаква изненада продължават да откриват, че по силата на една добре позната Дяволска логика за функционирането на Новата демокрация се грижат персонално същите лица (или техните внуци и агентурно анжагирани лица), които обезпечаваха и функционирането на предишната (революционно или чрез преврат отречената и уж свалената от сцената) демокрация.

    Дори нещо повече – тотално шествуващите факти наложиха като „от самосебе си подразбиращ се” извода, че т. нар. „демокрация” всъщност е само една фалшива и достатъчно прозрачна препаска или туника, уж прикриваща, но всъщност достатъчно ясно подчертаваща именно онези деликатни уж срамни части, съществуването на които уж се прикриваше, но всъщност брутално се изтъкваше.

    Впрочем, оказа се, че движещите сили както на „нежния революционен преход или преврат” съвсем не са хората, принадлежащи към т. нар. „демос”, а са такива, принадлежащи към т. нар. „олигархия”. Но най-странното бе, че внимателното взиране разкриваше, че това, което биваше наричано „демос”, всъщност бе чистопробен „охлос”; а онова, което бе наричано „олигархия”, всъщност бе чистопробна МАФИЯ.

    Просто защото още от времето на Древна Гърция включително и до наши дни в нормалните общества към т. нар. „демос” винаги са били причислявани само онези индивидуални човешки субекти, които имат легитимна собственост, която собственост пък, от своя страна, има характера на интелектуално и материално продължение на техната суверенна личност, а в българския ареал такива (имащи легитимна собственост и суверенни) личности не е имало почти никога; и че в специфично българския ареал както по времето на комунизма, така и сега винаги е имало „охлос”, принадлежните към който феномен са били онези, които винаги са зависели от икономическите благодеяния на богатите и властвуващите, за сметка на което по време на избори са гласували именно за богатите и за властвуващите. Това от една страна.

    От друга страна, се оказва, че тъй като по дефинитивност към т. нар. „олигархия” принадлежат само онези, които са легитимни собственици на богатството, което имат, и че de facto такива у нас никога не е имало, и фактически и днес няма; и че онези, които имат неимоверното богатство, което дори публично очевадно демонстрират, са типични МАФИОТИ, принадлежащи към реално съществуващата МАФИЯ, а не към някаква виртуална олигархия.

    И в крайна сметка внимателното взиране във фактите разкрива, че т. нар. „демокрация” всъщност е само една „виртуална демокрация”, неособено умело прикриваща тоталното шествие на напълно реалната диктатура на МАФИЯТА.

    Но маскарадът, разбира се, съвсем не завършва с така обрисуваната картина.

    Нека оставим настрана т. нар. „шега на историята”, по силата на която във всички т. нар. „посткомунистически страни” не само всичките онези, които беха имали смелостта да се борят срещу комунистическата система и да бъдат нейни радикални противници, но дори и всичките онези т. нар. „дисиденти”, които въобще не беха противници на комунистическата система, а само искаха да я реформират, след т. нар. „демократична Промяна” се оказаха напълно ненужни, пометени от „Вятъра на Промените”, и не само метафорично, но и напълно реално беха захвърлени на „бунището на историята”. При което на политическата сцена тотално се разположиха т.нар. „политици от сивата зона”, формирана преди всичко от кадрите на тайните служби и на онзи трети и високообразован ешелон на комунистическата партия, които не са били имали смелостта да се противопоставят на властта на своите необразовани бащи и деди, и които са били използували като таран срещу бетонните глави на родителите си именно твърдите глави на автентичните противници на системата, а като камуфлаж са използували т. нар. „дисиденти”.

    Нека се върнем към онзи фундаментален въпрос, който е вълнувал политиците от Платон до наши дни, а именно: „Кой трябва да управлява държавата?”.

    Както е известно, отговорът на Платон е бил пределно прост и наивен и е гласял „Трябва да управлява най-добрият”, а ако е възможно – „най-добрият от всички”, и ако пак е възможно – „сам”. Както е известно, също така, към сферата на отговорите са принадлежали и схващанията, че това трябва да е: царят, аристокрацията, народът, пролетариатът. По силата на коварно предпоставената логика на управляващите по времето на комунизма, която логика е била подобаващо обезпечена от Запада, както във всички посткомунистически страни, така и в България всичките парламентарни, президентски и кметски избори са били и продължават да бъдат провеждани в контекста на конкретизацията: „преустроилите се в социалисти бивши комунисти ИЛИ гъвкаво и динамично формирания и легитимиран като опозиция втори структурен ешелон на комунистите-социалисти”. При което фактически бе наложен старият добре познат комунистически еднополюсен политически модел, публично и официално „набеден” като плуралистичен и двуполюсен.

    Всичко това, обаче, нямаше и въобще не можеше да има абсолютно нищо общо със същинския отговор на въпроса: „Кой трябва да управлява държавата?”.

    Както е известно, преди повече от половин век видният британски философ и професор по икономически и политически науки, както и представител на либерализма Карл Попър бе обосновал тезата, че самият въпрос „На кого трябва да принадлежи властта?” е абсолютно погрешен и трябва да бъда забранен завинаги.

    Тъй като „демокрацията” никога не е била, а и никога не трябва да бъде „народовластие”, и че вместо „Власт на Народа” е необходима „Власт на Правото и Морала (Закона)”.

    (Стр.466-470 от монографията на проф.Янко Н. Янков-Вельовски ЛЕГИТИМНИТЕ ОСНОВИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ. – София, “Янус”, 2007. – 491 с.).

  • Nik said:

    <b>Източник:
    http://www.svobodata.com/page.php?pid=4756&rid=154

    И НИЕ ТАКА!
    9 Януари 2011

    Владо Трифонов

    В eлектронната ми поща дойде писмо. Някакъв човек цитира предаването „Панорама”, където преди време Бойко Борисов рече, че в България не е имало преход, защото децата на членовете на политбюро са били премиери през последните 20 години – и са заемали всички длъжности в държавата. И че преходът едва сега започва. Под „сега” разбирай управлението на неговото правителство. Човекът явно не беше съгласен с чутото по националната ни телевизия и искаше допълнителен коментар.

    Наемам се да го направя, защото аз също смятам, че у нас преходът, поне такъв, какъвто го видяхме в Чехия, Полша, Словакия и Унгария, все още не се е състоял. Това, което всъщност се случи, беше, че високопоставените български партийци не можеха повече да гледат как на Запад карат крайслери, а те търкалят руски катафалки – и си казаха баста, ставаме и ние капиталисти! Бяха отдавна наясно, че при капитализма повече се яде, повече се пие, а възможностите за трупане на богатства са неограничени, затова инсценираха промяна, направиха държавното богатство своя собственост, след това я прехвърлиха в ръцете на внучетата си и се оттеглиха в Женева и Виена на заслужена почивка.

    Ако това е имал предвид Борисов под нереализиран преход, то той е безусловно прав. Ние обаче няма как да знаем, защото водещият на „Панорама” не го е питал.

    А щеше да е добре да го попита, защото след това по естествен път идва ред на друг въпрос: сегашните, които заемат длъжности в държавата и не са синове и дъщери на членове на политбюро, какви са? Те свестни хора, които са натрупали милиони благодарение на своите способности ли са? Те симпатяги, сполучили единствено с почтен и упорит труд ли са?

    Може и да са. Но защо тогава народът говори за Румяна Желева (помните онази „тенисистка”, която за една бройка да стане еврокомисар), че най-голямото й качество е приятелството с олигарха Валентин Златев, който пък от своя страна е близък с Бойко Борисов и едни охранени руски таварищи? И че изобщо краят не се вижда в тази плетеница от обвързаности, в която не знаеш къде свършват съветските интереси и къде започват американските.

    Да приемем, че народът злослови и това изобщо не е вярно. Тогава какво пречи набедените да кажат кое е вярно. Вратите на всички телевизии са им отворени, изправят се пред камерите и разказват за себе си от игла до конец, опровергавайки клеветите. Звучи наивно? Изобщо не е наивно, защото именно капиталистическата система е измислила този начин на поведение.

    Ако наистина преходът в България започва с идването на ГЕРБ-овото правителство на власт, не трябва ли то да се запита за произхода на Корпоративна банка, да речем, която раздава на „нашите хора” кредити като топли кюфтета. И да я резне под кръста. Както и всички банки, в дъното на които стоят откраднатите пари на хората.

    И още: Би-Ти-Ви на Мърдок ли е или на Красимир Гергов? Пречи или допринася тази телевизия за демократизирането на българското общество? Ами Нова телевизия – тя с чии пари е създадена и за каква точно демокрация работи? Ами останалите телевизии, които в България са повече от детските градини?

    Щом новото правителство ще осъществява най-сетне истински преход, защо не се е извинило за лагерите в Белене и Скравена? (За старото знаем.)

    ЗАЩО НЕ Е ИЗПРАВЕНА НА СЪД ПАРТИЯТА НА КОМУНИСТИТЕ, С ФСИЧКИТЕ Й ФОРМАТИ И ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ?

    Защо не са конфискувани дворците на Доган в полза на децата в неравностойно положение, а самият той продължава да се развява на свобода?

    Тези и подобни на тях въпроси не се задават от иначе прилично костюмирания и сресан водещ на „Панорама”. Задавам ги аз и отговарям: защото дали ще е управлението на предишното правителство или на сегашното, става дума за един и същ комунизъм (социализъм) по съветски образец; за дълбоко инфилтриран в структурата на българската държава, в мозъка и душата на българите глист, който доизсмуква малкото остатъци от смелост и достойнство.

    Мнението, че нацията ни се била американизирала, е напълно илюзорно. Това, което се случва, е селяндурско папагалстване на стандарта и поведението на американския истеблишмънт, недодялана имитация на блясъка на Холивуд, докато отвътре онзи глист не спира да работи.

    Нека обаче завърша с думите на един шампион по демокрация – актьорът Хари Белафонте: „Голям оптимист съм и виждам надежда в човеците. Това е единствената причина да ставам всяка сутрин. Ако не бях такъв, отдавна да съм умрял”.

    Е, и ние така!</b>

  • Nik said:

    Аутопсия на политическата система в България

  • Man88naM said:

    “Остана ли надежда вече у някой? Дано 2011 г. е по-смислена – как мислите?!”

    Нека тази година е лично за нас, ако ние си повярваме и бъдем истински в намеренията си.

    http://www.facebook.com/notes/valeri-george/km-blgarite-zad-granica-obrsenie-2011/10150368083895263

    Нека потвърдим живота и да се преборим за бъдещето, за справедливостта, за спокойствието, защото няма да умрем спокойни, ако оставим недовършени делата си!

    Съвсем обикновен човек съм, който е тръгнал по пътя.

    А истината е само една, че ние сме живи.

    Дотогава, ще се надявам и аз.

  • STEFAN D-R D TCHOLAKOV-SV said:

    Петър Берон: Желю Желев е мръсник и пияница, селски тъпак и подлец, щях да му счупя главата!

    2010-09-25 @ 18:52 EEST

    Брат ми Владо работи 30 г. в АЕЦ “Козлодуй”, беше облъчен, но му се родиха 4 деца.

    http://www.ndt1.com/article.php/20100925185224391

    Бившият зам.- шеф на парламента, два пъти депутат, един от основателите на СДС Петър Беорн преди дни се завърна от дълго пътешествие из пещерите на Албания и Черна гора, откъдето донесъл “купища паяци”. Очевидци твърдят, че когато напълни кутийките с “бръмбазъци”, имал навика да ги пуска в брадата си, за не се изгубят.

    <img src=http://www.ndt1.com/images/articles/20100925185224391_1.jpg>

    Семейството му го следваше в пътешествията му по света, но за жалост съпругата му Кинка Берон, дългогодишна главна редакторка на списание, почина през 2002 г. Жълти вестници писаха, че той щял да се развежда с новата си половинка, а брат му бил много болен. Верен на себе си, “ШОУ” се срещна с Берон, за да узнае от него истината, цялата истина и нищо друго, освен истината.

    – Кажи си, Бероне! Така ли да започнем интервюто със знаменитата фраза на Жорж Ганчев от времето, когато се кандидатирахте за президентска двойка?
    – Ще си кажа, каквото ме питате. За разлика от много други хора, нямам какво да крия, нито какво да крада.

    – Ще се развеждате ли с Маруся – наша колежка журналистка, както писа един жълт вестник?
    – За да се разведем, първо трябва да се оженим. Но няма никакъв проблем да го направим, когато решим. Ние и без това живеем като семейство. Ще ви поканя на сватбата! Моят живот мина все сред журналисти. Орисия! Ами вие от стреса така младеете и запазвате духа и ума си, че как да не ви харесва човек! Аз с Маруся се запознах, като дойде да ми вземе няколко интервюта.

    – Говори се, че брат ви Владо, дългогодишен служител в АЕЦ “Козлодуй”, бил неизлечимо облъчен и много болен и търсел помощта на лечителки…
    – Да е облъчен е много вероятно след 30-годишна служба в “Козлодуй”. Там той беше зам.-началник на цех. Пред мен не се е оплаквал, нито е казвал, че търси лечителки. Жив и здрав си е сега. Създаде поколение от четири деца. Това може и да е от урана! Нали казват, че в малки количества е полезен. Но истината е, че там много хора бяха облъчени. Това не може да се избегне в една атомна централа.

    – А с вас какво се случва в професионален план?
    – Вече не съм директор на музея (Природонаучния – бел. ред.), но нищо не се е променило в статуса ми. Идвам си в кабинета, работя.

    – Отказахте се май изцяло от политическа кариера?
    – Не съвсем. Заместник-председател съм на патриотичния съюз “Защита”. Малка, но почтена партия. Но следя процесите.

    – И какво си мислите за това, което се случва в държавата?
    – Главният коз на Бойко Борисов е, че хората не искат БСП и Доган, нямат алтернатива. Другите фракции са твърде слаби и подчинени. Затова Бойко казва: “Ако не ни харесвате, да дойде Доган.” Това е вид политически рекет, но той може да си го позволи.

    – Няма коректив ли?
    – Няма реална опозиция. Няма общонационална програма, има само “Октоподи”. От опозицията всички са били във властта с изключение на “Атака”.

    Минали са си по реда, всеки нещо е откраднал, затова сега си траят.

    Защото може да им кажат: “А вие досега какво правихте?”

    – Кой краде най-много и кой няма да си понесе последствията?
    – Трудно е да се каже. Тези хора са се скрили в парламента от години заради имунитета си. Едва ли някой ще си понесе заслуженото. Но по-важното е кога имаше най-много за крадене.

    – Кога?
    – През 1990-1991 г. , естествено. Тогава 96% от собствеността беше държавна. Оттогава започна пладнешкият грабеж. По това време хора с по 100-200 лв. заплата, без никакво образование, прости, тъпоумни, алчни, се оказаха с по няколко ресторанта, хотели, предприятия.

    – Отдавна Иван Костов обира “обществените” негативи. Едва ли имаше по-ненавиждан човек от него! Това демонизиране на образа му ли е, или се основава на факти?
    – Иван Костов раздаде на приятелите си много неща щедро, като че ли бяха негови. През 1996 г. държавната собственост окончателно бе ликвидирана.

    – В 40-ото Народно събрание вие бяхте зам.-председател. Известен сте с честната си гражданска позиция. Не употребихте ли цялото си влияние и власт да поправите някои неща?
    – Не, аз бях опозиция и никой не ме слушаше. Говорех, не ме чуваха. Глухи и слепи. Нищо не ги интересуваше.

    – Кои бяха най-големите безобразия по време на втория ви мандат?
    – Затвориха АЕЦ „Козлодуй”. Сега ще строят Белене за 10 млрд. Трябва да си луд! Съсипаха армията, харизаха имотите й на НДСВ, изпратиха български войници в пущинаците да се бият незнайно за коя кауза. Направиха армията за подигравка. Сега е по-малка от полицията като числен състав. От 240 самолета оставиха 5, от 3500 наска ги сведоха на 180. На практика България е беззащитна, не че сме тръгнали да се бием, пък и НАТО щял да ни пази. Но защо Гърция има 170-хилядна армия, въоръжена до зъби? И тя е в НАТО. Защото не знае утре какво ще й поднесе световната обстановка. Най-много побеснявам, че сме слуги на всички – на руснаци, на американци… Страната ни е напълно подчинена, клекнала, като колония. Който не ни е поискал, на него не сме послужили.

    А знаете от коя древна професия постъпват така.

    – Споменахте ексминистър Николай Цонев като недалновиден човек, съсипал армията. Той сега е разследван, но какво ще кажете за ареста му?
    – Какъвто е да е той, е бил министър и арестът му беше безобразен, както и изречените думи. Аз нямаше да падна на колене. Щях да кажа: “По-добре ме застреляйте”, но те пък нямаше да ме проснат на земята, защото си ме познават. Това, което наричат сега полицейщина, е силно закъсняло.

    Това трябваше да стане отдавна, преди да излязат мутрите с червените капитали.

    Тези момчета бяха рожба на нарочно развихряне на престъпността. В парламента видях и се потресох, че БСП, СДС, ДПС и отчасти НДСВ са тясно свързани помежду си. Отгоре се ритат, отдолу се галят. Но важното е, че Костов отново си е в парламента. Той, който направи от СДС едно нищо. От организацията, която му оставих с 44% подкрепа срещу 19% на БСП, не остана нищо. Попитах го как последните станаха първи. Той почервеня и тръшна вратата.

    – Вие бяхте предложен за премиер на 30 ноември 1990 г. Отказахте ли, защо не поехте отговорност?
    – Първо отговорих: „Нямам интерес към изпълнителната власт. Но ако много настоявате, трябва да знаете, че аз не крада – и вие няма да крадете. Аз не пълзя пред чужда власт – и вие няма да пълзите.” Е, как да се съгласят на тези условия?!

    – Още ли се сърдите на Желю Желев и докога?
    – Това е единственият човек, на когото ще се сърдя цял живот. Той е мръсник и пияница. Селски тъпак, подлец. Срещнах го веднъж и щях да му счупя главата. Това, че България го търпя 7 години като президент, е много показателно за страната ни.

    – Като сме започнали, Симеон Сакскобургготски и той ли крадеше?
    – Луд изяжда два зелника. Ако погледнем другите монарси по света, на тях не им дадоха нищо и ги изгониха от страните им. А тук всичко е сбъркано. Царят разчита на това, че “царските работи” са по-особени. Баща му цар Борис ІІІ бил извадил нотариален акт за 16 хил. дка, за да се разхожда по рилските гори. И сега Симеон си ги иска. Ами аз ако съм цар, и аз ще си извадя нотариален акт, кой може да ме спре?

    – Недолюбвате Сакса?
    – Не, аз съм в добри отношения с него, но е безобразно да вървят денонощно трупи към Гърция, да се изсичат горите пред очите на правителството. Откъде накъде? На крал Константин в Гърция му взеха и последния пирон. Забраниха му да стъпва там. На кралете в Италия и Австрия също им е забранено да влизат на тези територии. А пък това чудо да съди за Кричим, мога да кажа, че е голяма наглост. Синовете му се наричат български принцове, а не знаят думичка български и не стъпват тук.

    Жал ми е за това, че Сакскобургготски бе поредният, който излъга надеждите на хората. През 1990 г. той имаше рейтинг сред нашенците от 22%, сега няма и 2%. Той разби вярата за царя, който не краде. Но на мене ми беше ясно, защото го доведоха една шепа шмекери, между които и партийни секретари, които набързо станаха монархисти.

    – Наричат Доган най-големия крадец, но нищо не му се случва. Говори се дори за тайно споразумение между него и ГЕРБ.

    – Догановата партия бе създадена от БСП,

    за да вземе 6,5% от гласовете на СДС. Е, взеха ги. Това бе обвързване на БСП с една разбойническа котерия, съставена от чужди агенти и грабители. Доган за 20 години едва ли е стъпил 20 пъти в парламента! В другите парламенти за 20 отсъствия преставаш да бъдеш депутат. Бойко уж каза, че ще го даде под съд за 2-та милиона от консултантски услуги за “Цанков камък”. Да, ама обвинението ще бъде за конфликт на интереси, което предвижда до 5 хил. лв. глоба. Доган ще ги даде от сърце и ще хвърли на колегите си още 5 хил. да се почерпят за негово здраве. Срамно е, че БСП се е хванала за ДПС като слепец за тояга. Позорно е, че една малка партия на практика управлява България независимо в какви коалиции…

    И тази нашата американизация я няма никъде! Американският посланик също започна да си тика гагата навсякъде и дори дефилира при Слави Трифонов, който сега щял да заминава за концерти в САЩ. Това се прави нарочно, да се създаде аморфна маса, която лесно да се подчини… Скоро научих, че са премахнали от учебниците военната история. Да не знаем какво е станало при Дойран, при Клокотница. Последствията от това недалновидно поведение са, че 1 млн. българи си заминаха, намразиха страната и вече не се смятат за българи. Това трябва да спре!

    – То и депутатските лобита трябва да спрат, ама не спират.
    – Много хора затова влязоха в парламента. Неслучайно първият закон беше за нотариусите. Кой има кантора? Искра Фидосова! После пък Законът за ловните стопанства. Кой има ловно стопанство? Емил Димитров.

    – Знаете много неща не само за настоящето, но и за миналото. Вярно ли е, че Людмила Живкова е имала метална пластина в главата си след катастрофата, което отричат близките й и медсестра Ани Младенова?
    – Знам, че е имала. И ще ви кажа откъде.

    Бях жив свидетел.

    След катастрофата Людмила бе откарана в “Пирогов”. Можеше и в Правителствена болница, но знаеха, че там правят по две операции на година и не разчитаха на тях. Пристига тя с линейка, обградена от копоите на УБО. Те веднага се разпореждат – да се донесат досиетата на лекарите, които ще я оперират, да се свика специален екип. Тогава шеф на “Пирогов” беше една намахана докторка – Петрана Кондева. Че като ги насмита тя! Казва им: “Нито ще сменям екипа, нито ще ви дам досиета. Ако не, взимайте си я!“ Онези онемяват. Обаждат се на Тодор Живков, ама не знаят, че е близък с Кондева, и той разпорежда Людмила да остане там, а те да се махнат.

    Едно интервю на Ваня ПАНКОВА

    http://www.blitz.bg


    http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?p=links&year=2

    КОПИРАЛ

    СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ
    25.12. 2010
    КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ

    ———————————————————–

    АЗ ДР. ГЕНЕРАЛ СЪМ ТИ ПИСАЛ МНОГО ПЪТИ

    http://www.mediapool.bg/show/?storyid=174711&srcpos=14#msgs

    ТИ ОЩЕ НЕ СИ МИ ОТГОВОРИЛ !

    ИМАМ МНОГО ДОКУМЕНТИ ЗА ТОВА И СЪМ ПОКАЗАЛ МНОГО ОТДАВНА СВОЯТА ГРАЖДАНСКА ПОЗИЦИЯ ОЩЕ В 1979 ГОДИНА, КОГАТО МЕ ЗАПРАВИХА ЗА НАРОДЕН ЗАТВОРНИК !

    ЧАКАМ ДА МИ ОТГОВОРИШ ПО ДРУГ НАЧИН НА МЕН, ЗАЩОТО ЗА СМЪРТТА НА ПЛЕМЕНИКА МИ, АЗ ВЕЧЕ СТАВАМ ДРУГ И СЪМ ВИ Е…… МАЙЧИНА ПРЕСТЪПНА ДЪРЖАВНИЧЕСКА ЗАЕДНО С ВИСИЧКИТЕ ОКТОПОДИ … !

    ДА ВДИГНЕШ ЦЕНАТА ЗА МОЯТА ГЛАВА, ЗАЩОТО ТВОЯТА БЕШЕ 400 000 ЕВРО !

    СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ

    ШВЕЦИЯ


    ОТВОРЕТЕ СЛЕДВАЩАТА СТРАНИЦА, КАКТО И ВИДЕО КЛИПА НАПРАВЕН С НИКОЛАЙ КОЛЕВ – БОСИЯ !

    https://www.eurochicago.com/2011/01/militsioneri-stanaha-milioneri/

    КОПИРАЛ – ИНФОРМАЦИЯТА
    СТЕФАН Д-Р Д ЧОЛАКОВ
    ШВEЦИЯ

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.