С решение на Св. Синод на Българската православна църква от 1929 г. празникът "Въведение Богородично" в България се чества и като Ден на християнското семейство и на православната християнска учаща се младеж; според първоначалния замисъл - ден за християнизиране, за общение с Христа и Църквата Му. Денят бил неучебен и започвал със св. Литургия, на която учениците се причастявали. За жалост и този празник днес е изпразнен от християнското му съдържание.
Божията Майка била въведена в Йерусалимския храм от родителите си св. Йоаким и Анна, когато навършила 3 години. И това било не еднократно въвеждане "за една свещ само", както ние днес бихме се изразили, а въведение завинаги: въведение пред Божия престол, въведение пред Божието лице, въведение за служение всеотдайно и благоговейно, въведение вечно.
Въвеждането в храма е събитие. Въведението - състояние. Веднъж въведена в Светая Светих, малката Мариам се възпитавала в любов към Бога и достигнала такова съвършенство в добродетелите, че била удостоена да стане Богородица, сиреч сама да бъде пречист дом за Божието Слово, въплътило се и станало Човек.
Подобно е призванието на всеки, който се въвежда в Божия храм - не просто да влезе, за да напусне след това, но да остане завинаги. И нещо повече - сам да стане дом Христов чрез св. Причастие и чрез всяка духовна благодат.
За едни въведението във вярата и Църквата става още в младенческа възраст. За други - в юношеска, а за мнозина - дори в напреднала. За нас, християните, то се осъществява чрез св. Кръщение, но не само. Освен Кръщението необходимо е и наставление, предаване на вяра и опит, обучение. И ако духовното възпитание е необходимо и за възрастните, то какво остава за децата!

За мнозина от нас въведението в храма се свежда до едно въвеждане. "Кръстихме го - готово!" - гордо и самодоволно възкликват щастливите родители. И толкоз. С това завършва духовното обгрижване, в това се ограничава фактът, че "сме християнско семейство и по традиция - православно". От тук нататък продължават единствено грижите за телесното доволство, често пъти и в излишък. Продължават и стремежите за добро образование - престижно училище, компютър... Бедата, разбира се, не е в това, а във факта, че неписаната табела "християнски дом" остава самотна, прашна и забравена въображаемо да виси над блиндираната входна врата с модерни ключалки и алармени системи...

Така един ден единственото, което си спомня от своето "въведение в храма" порасналият християнин, е чуваното понякога: "ти си кръстен". Защото той сам не може да помни този миг. Съзнанието, че някога си бил кръстен, обаче съвсем не е достатъчно. Още повече, че междувременно животът (за да не бъдат обвинени родителите) широко е отворил и други двери - към материализма или към "алтернативната духовност", сиреч секти, наркомания, заблуди. Съвременните интелектуални ариадни, освен че са в духовен лабиринт, пред себе си имат и заплетена мрежа от десетки нишки. Коя да избереш?
Божият храм също стои отворен и чака въведения. В него влизат доста хора, всеки пали свещ, всеки си казва молитвата - лошо няма. Мнозина се венчават - вече почти всички минали през "съвета". Кръщенета също не липсват. И това добре.