11/11/04
2011.11.04
Няма коментари
| What | Св. великомъченица Варвара |
| When |
петък, ноември 4, 2011
12:00am
-
All Ages
8:00pm
-
All Ages
|
| Where |
(map)
|
| Other Info | Днес 4 декември православната църква почита паметта на Света Варвара. Народният календар нарича този ден Варварица, Варваринден, Варвардан. Митологията представя Варвара като сестра на Свети Сава (почитан на следващия ден) и на Св. Никола (6 декември). Сава е по-добрият, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава". Св. Варвара е родена в Илиопол и е живяла по времето на император Максимилиан. Още като девойка е приела Христовата вяра. Подложена е на мъчения заедно с християнката Юлиана. И двете са осъдени на смърт заради вярата им. Погребани са от християнин, който построил над тях храм. Сега мощите на св. великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица се намира в софийската църква „Св. Преображение” (кв. Лозенец). Според народния календар, на деня на Варвара се подготвя обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони у нас се месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок, тиква или друг плод) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта. За омилостивяване на шарката, вечерта преди празника се приготвя медена питка, която се оставя през нощта на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. В Западна България обредът е свързан с кръстопът, където нечетен брой трябва да прескочат три пъти огън, на който е сварена леща в гърне. Главня от огъня и лещата се пазят за лек против дребната шарка. В Кюстендилско, пък момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб (колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка. На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват. |










Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!