Днес – 17 септември Българската православна църква отбелязва Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София,и Любов, загинали в страшни мъчения за Христовата вяра през 126 г. по време на римския император Адриан /117-138/.
На тях са наречени основните религиозни добродетели: мъдрост, вяра, надежда и любов.
София била благочестива християнка с три дъщери, които кръстила на основните християнски добродетели - Вяра, Надежда и Любов. Момичетата били родени в Рим, когато властите жестоко преследвали вярващите в Христа. Майката и дъщерите обаче не криели своята вяра и я изповядвали открито. Когато научил за тях, император Адриан заповядал да му ги доведат. Вяра била на 12 години, Надежда - на 10, а Любов - на 9 години.

По пътя към двореца София и дъщерите й отправили гореща молба към Исус Христос да им даде сили да не се страхуват от очакващите ги мъки и смърт. И наистина - когато застанали пред императора, всички били изненадани от спокойствието им.
Император Адриан привикал сестрите една след друга и ги убеждавал да принесат жертва на богинята Артемида. Момичетата обаче упорито отказвали. Императорът се ядосал и наредил да бъдат подложени на мъчения, които обаче не сломили вярата им в Христа. Накрая момичетата били обезглавени. Императорът предал телата на сестрите на майка им и тя ги погребала с почести на хълм извън града. Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си. Християни я погребали при дъщери й в 126 година.
Християнската църква почита София като мъченица, защото в сърцето си тя изживяла мъченията, които изтърпели трите й момичета. А Вяра, Надежда и Любов са обявени за покровителки на децата, защото и те самите са пострадали в името на Христа като деца.
От 777 г. мощите на Светите мъченици - София, Вяра, Надежда и Любов, почиват в Елзас, Франция.

Именници: Вера, Вяра, Верослав, Верка, Люба, Любов, Любен, Любомир, Надежда, Надя, Надка, Нада, Севда, София (от гр. мъдрост), Софиян, Софка, Ставри и др.

Най-тържествено го празнуват именниците, които посрещат гости. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Пеят се песни и се играят хора.
Според изследователите на народната ни култура значителна част от обредите, обичаите и празненствата са заварени от християнството. В смесването на езичество и християнство се образува единна сплав, защото “християнската вяра заварила морал, който и тя проповядвала, затова не се опълчила срещу него…” (Д. Маринов)
За народа празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Ето как рисува морала на народната вяра етнографът Д. Маринов:
“Всеки и във всичко да бъде честен, добродетелен, полезен, да помага на другите, да бяга от зло. Всяко добро дело, милостиня, правда, помощ не остават без награда от Бога. Всяко зло и грях… се наказват до 3, 6, 9-то коляно. Всеки добър човек не може да бъде сиромах и нещастен. Лошият пати, богатството му изчезва. Моралът изработва правила за човек, който иска да бъде щастлив, дълголетен и праведен:
Да почита родителите си.
Да се пази от кръвосмешение.
Да не ходи с чужди, да не води блуден живот.
Да не краде.
Да не убива, дори за отмъщение.
Забранява се изедничеството, насилничеството и предателството.
Да не се връща пътник от прага.
Да не се връща сираче, сиромах с празно.
Болестите, отиват да морят главно в лоши къщи. Всяка прекарана напаст е наказание.”
Така и на този празник обредността (житна жертва, посрещане на гости, песни, хора) е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите – светици и тяхната майка
Днешният ден е Празника на столицата
София означава мъдрост. Мъдрост, която не говори, защото знае, вижда и помага. Тя черпи силата си от вярата, надеждата и любовта. И ги дарява на света. Мъдростта има своите многобройни превъплъщения в древни и съвременни философии и религии.
С решение на Общинския съвет от 25 март 1992 г. църковният празник на Мчци София, Вяра, Надежда и Любов се определя като празник на града. Съгласно Наредба за символиката и отличията на Столична община, приета с Решение 23/20 декември 2007 г., в Деня на София се провежда тържествена сесия на Столичния общински съвет, на която се връчват отличията на Столична община. Пред църковния храм „Св. София“ се провежда тържествена церемония, посветена на Деня на София.
В столицата на България мъдростта е издигната на пиедестал в центъра на града със своите символи – лавровия венец, совата и красотата. Безмълвната Света София на големия български скулптор Георги Чапкънов е едно от всевиждащите очи на хилядолетния град.
Честит празник на всички столичани и на всички именници!