Постепенно картината ми от детството избледня. Над Тирол се беше стъмнило. Отворих очи и пред мен отново се показаха заспиващите Алпи. Една продължителна въздишка се изтръгна от устата ми и се смеси с песента на вятъра от север. Той вероятно я понесе със себе си и мислено им пожелах да минат над София и да достигнат до Черното море. Усетих, че очите ми се замрежиха и една тънко ручейче проблясна за кратко по лявата ми буза. Въпреки това се опитах да скрия от себе си тези сакрални нотки на духа. След дългите години в странство научих, че тъгата и носталгията са като лютата ракия – знаеш, че ще те изгори отвътре и ще те напие, но въпреки това жадно я поглъщаш… Затова доскоро считах, че емоциите са нещо, което само може да навреди на целеустремения човек… Но този път бе различно.

Всичко останало, свързано с изборите за Национален съвет на българите, беше един добре изигран сценарий, в който, под режисурата на Белград, марионетките на Сръбската прогресивна партия в Босилеград и Цариброд блестящо изиграха ролята си на „супер сръбски патриоти“.
Оттеглянето на листата „Съединение на българите в Сърбия“ в последния момент, мигновеното „обединение“ на кметовете на Босилеград Владимир Захариев и Владица Димитров в една листа „Това сме ние“, отказът на Стефан Костов да изтегли листата „Да върнем достойнството на народа“, с цел да спаси изборите и да легитимира убедителната победа на Захариев, ясно показва, че всичките участници в изборите играят в екипа на Сръбската прогресивна партия срещу интересите на българите в Западните покрайнини.
Не може и да бъде другояче с оглед на това, че Зоран Гюров, Владица Димитров и Стефан Костов са членове на Сръбската прогресивна партия, а Владимир Захариев и официално бе подкрепен от нейното ръководство и от останалите силови държавни структури.

Честит Ден на бесарабските българи! 29 октомври вече отдавна се превърна в традиция и обединява всички българи, родени и израснали в Бесарабия. Въпреки това, че днес ние живеем в различни държави, нас ни обединява родолюбието, заложено още от детски години. Бесарабия е огнище на българщината, която се пази през векове и се предава от поколение на поколение.

Според Петър Харалампиев, няма записано в четиригодишната програма за управление на българското правителство подпомагане на български медии зад граница. Което не отговаря на истината, понеже в тази официална програма Мярка 42 гласи: “Програми за финансиране на български организации и медии зад граница съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България.
“В Испания има 200 хиляди българи и единствената печатна медия не сме получаваме финансиране от държавата, дори една стотинка. Дори символично да се види, че българската държава ни подкрепя. Румъния отпуска 15-20 000 евро на всяка медия зад граница.” – каза Йосиф Давидов.

Най-новият спектакъл на българката Цвета Касабова и приятели ще бъде тази събота, 27 октомври, от 19:00 ч., и в неделя от 14:00 ч., в Детройт.
Цвета е преподавател по театър в Университета на Мичиган, носител на много награди за танцови изпълнения, бивша състезателка от българския национален ансамбъл по художествена гимнастика.

Тези стъпки, тихите, безгласните
съдържат всичко друго. И думите
и жълтите павета, и очите ти, неясните. Ръцете ми,
безкрайни, неразлистени притискат въздуха, пак
древно поетичен. Довчера
бяхме само песен, скитаща
по сънните артерии, тревожна. А днес
минути нескончаеми все още искат, искат
още.

Днес в македонската столица Скопие се откри XIV Световна среща на българските медии, която ще се проведе с участието на журналисти от над 50 български медии, представители на македонски медии, български и македонски културни дейци, представители на държавни институции, на Съвета за електронни медии и др. За тази среща в Скопие пристигнаха български журналисти от над 25 страни и няколко континента.

След изненадващото оттегляне на листата за изборите за Национален съвет на българското национално малцинство “Уједињење Бугара – Съединение на българите” на Зоран Гюров и формирането на листата “Това сме ние – природно движение”, начело с кметовете на Босилеград и Цариброд Владимир Захариев и Владица Димитров, в Босилеград се появи силно съмнение, че управляващата Сръбска напредна странка иска да упражни пълен контрол над Националния съвет на българите, и че изборите са предрешени в полза на сегашният председател на Националния съвет Владимир Захариев.

Българските медии зад граница имат дял във важното национално дело по съхраняването на българския език, култура и идентичност в чужбина, затова би било добре държавата да подпомага тяхното съществуване.
Но, въпреки че подобна мярка бе заложена след наши настоявания, в официалната четиригодишна програма за управление на настоящия български кабинет още с неговото встъпване тя си остава засега само на хартия – казва Петър Стаматов. Той стои в основата на българския сайт www.EuroChicago.com, който е с 15-годишна история и е сред активните участници в срещите на българските медии.

Българският културно-просветен клуб в Прага и Асоциацията на българските сдружения в Чешката република организираха за пореден път Фестивал на хоровете на националните малцинства. Събитието се осъществи с финансовата подкрепа на местните власти и Дома на националните малцинства в Прага.
Фестивалът се проведе в неделния ден на 21 октомври, в Дома на децата и младежите в Прага, където се събраха чешки, български, словенски, полски, руски, еврейски, украински, виетнамски и смесени хорове, както и ентусиазирана публика, аплодираща изпълнителите.

Умението да бъдеш уязвим се превърна в рядко изкуство, което все по-малко хора владеят… от страх да свалят маската, да покажат човешкото, да съблекат душата си гола в името на истината, те тлеят, просто тлеят в своя затвор на измислен “хермафродизъм”… и това е една много тъжна за гледане самота.
В крайна сметка, нека си признаем: „Всички сме счупени. А оттам влиза светлината.“ (Ърнест Хемингуей).
На мен просто не ми е нужно да доказвам колко мога сама. И без това светът е пустиня, и хората, с които можеш да имаш истински диалог по предначертание, са малко и идват веднъж на десет години. За какво да прибавям към тази самота?