Източник: Mediamall.info
.
От главните сили (primi motori) на човешката мотивация, най-известни са “воля за живот” (Артур Шопенхауер), “воля за власт” (Фридрих Ницше), “воля за удоволствие” (Зигмунд Фройд), “воля за признание” (ФМД, Ханс Селие, Абрахам Маслоу, ГНЧ) и „Любов към съдбата“ (Amor fati), философия да приемаме всичко, каквото ни се случва [Марк Аврелий, Сенека, Фридрих Ницше и Магдалена Кармен Фрида Кало Калдерон, известна на света като Фрида Кало, родена на 6 юли 1907 г. в „Синята къща“ (La Casa Azul) в Койоакан, предградие на град Мексико].
И започват нейните страдания – тест за „Любовта ù към съдбата“: на 6 години се разболява от полиомиелит (детски паралич) и едното ù краче остава по-късо и слабо; на 17 септемри 1925 г., когато на 18 години, влюбените Фрида Кало и Алехандро Гомес се връщат от училище, качват се в автобус, Фрида се сеща, че е забравила чадъра си, слизат и се връщат да го търсят… след това бягат да хванат следващия автобус, качват се в него… и няколко минути по-късно в автобуса безмилостно се врязва трамвай, автобусът се преобръща – бедрената кост, кракът и гръбнакът на Фрида са счупени на няколко места, направени са десетки операции. По-късно тя ще напише: „Имай смелостта на живееш, защото да умре може всеки“. Не изневерява до края на ужасно краткия си живот (47), на „Любовта си към съдбата“ – на изложбата си (1953) в град Мексико идва, седнала в инвалидна количка, с чаша шампанско в ръката си. На последната си картина Фрида Кало е написала: „Viva la Vita!“ („Да Живее Животът!“).
„Никога не съм рисувала сънища. Рисувам собствената си реалност“ – пише, когато е удостоена с титлата „сюрреалист“ (Frida Kahlo, 1953). Нейното творчество засяга както сюрреалистичния, така и магическия реалистичния свят, обединява различните сфери на фантазията и реалността, митологията и рационалността; местното мексиканско и европейското изкуство“.
Фрида Кало умира само седмица след 47-ия си рожден ден – на 13 юли 1954 г. Съпругът ù, известния художник Диего Ривера, дарява къщата за музей „Фрида Кало“.
.
.
Конструкцията е такава, че стаите са винаги прохладни. Вътрешният двор е ограден с четири стени. На една от тях има надпис: „Фрида и Диего живяха тук от 1929 до 1954 година“. Всъщност, Диего рядко е живял в тази къща и Фрида прекарва доста време в чужбина и в Мексико сити, но надписът е част от легендата, създадена около името на мексиканската художничка. В музея се пази праха на Фрида, който се намира в урна с формата на нейното лице и е поставен в близост до леглото ù. В стаите на горния етаж, които са отворени за посетители, е студиото на Фрида и Диего, картини на двамата, лични вещи, фотографии и книги – всичко е запазено така, както е било през 1950-те години. Къщата музей „Фрида Кало“, известна и като „Синята къща“, е един от най-посещаваните мексикански музеи.
41 000 билета са продени месец преди откриването на иложбата на Кало в лондонската галерия Tate Modern през юни 2026 г. Изложба, наречена „Фрида: създаване на икона“, е организирана от Музея за изящни изкуства в Хюстън, Тексас, и ще продължи до 3 януари 2027. Тя е придружена с изследването „Фридамания“ – как изкуството и стилът на обличане на мексиканската художничка се превърнаха в световна марка на повече от 200 търговски фирми. През 2001 г. Фрида Кало е на пощенска марка в САЩ. През 2002 г. е направен филм за нейния живот, който печели два „Оскара“. През 2010 г. в Мексико започва използването на банктноти от 500 песо с образите на Фрида Кало и съпруга ù Диего Ривера.
Всичко това са ефекти на нейната „Любов към съдбата“, превръщайки я в артистично, духовно присъствие във физическото ù отсъствие.
.
Д-р Георги Н. Чалдъков
.
