Източник: Novinite.bg
.
Предлагам да избягаме от реалността за кратко, от пустата политика – и да се потопим във вълшебното кино. Където няма толкова политика. Oh, wait…
Оскарите, които се водят като най-престижните и популярни награди за кино, ще се раздават няколко дни.
Предлагам да направим една разходка покрай номинациите:
„Marty Supreme“ е филм за еврейски играч по тенис на маса, правен от еврейски режисьор, с предимно еврейски актьори и е толкова шаблонен и предвидим, сякаш са следвали цифри от кабалата, за да го направят. И преди някой да ме обвини за анти-нещо си, само да кажа, че ако героят беше от арменски или български произход, или шведски, този филм нямаше да е номиниран, дори да беше по-добър.
„Sinners“ пък е филм на ужасите с афроамериканци, с афроамерикански режисьор, афроамерикански сценаристи и продуценти. Схващате ли схемата на шаблона от дотук изброените филми? Е, тази година азиатци няма, но има няколко в този филм, това брои ли се или дайвърситито ще пострада? Разказва се за един пич, който се изправя срещу своя зъл брат-близнак. А навремето се смеехме на „Касандра“.
„One Battle After Another“ пък е филм, в който се разправя за левичарска измислена групировка, която по всичко напомня на Antifa, и уж е изследване на това докъде и с какво насилие може да се стигне, докато се бориш за дадени възгледи. Ала симпатията, с която се представят тези неща, леко притеснява. Нека си признаем, това си е либерална постановка. О, Андерсън, и ти ли, Бруте?
F1 е сякаш правен по пиар поръчка, досадно стерилен, няма нито чара, нито автентичността на примерно един Rush, който със сигурност е по-добра реклама за Формула 1.
***
Толкова бе слаба годината, че половината чуждоезични филми са номинирани както в категорията за чуждоезични, така и в основната категория.
Но да разгледаме по-нататък.
При чуждоезичните има филм на иранския режисьор Джафар Панахи, който е известен с това, че е най-гласовитият противник и критик на сегашното иранско управление. Ау, колко съм изненадан.
Малко е учудващо, че са сложили и филм за палестинците в Газа в тази категория. Вероятно да покажат някаква фалшива солидарност или „дайвърсити“.
Сред петте документални филми, които са номинирани, имаме Come See Me in the Good Light, който разбира се е за ЛГБТ активист(ка), която държи, пардон, които държат да бъдат назовавани с местоименията „те“, тях“ и прочие.
Имаме също филм за манипулациите на Путин, както и един друг за убийството на чернокожа жена от бяла такава. И за десерт – филм за страданията на жените в Иран (за Саудитска разбира се никога няма, вероятно са сред спонсорите).
Ау, колко съм изненадан.
***
Сега ще видите как видни паветни културтрегери, които са тесни експерти по това да гледат филми безплатно на панаирни събития, а след това да величаят същите като неразбрани и важни исторически за вселената филми, ще ме нападнат и ще ми казват, че не разбирам от кино. А филмите не са пропагандна, а душевни интелектуални излrяния, които описват лошото в нашия свят.
И че съм еди какви си „-ист“ или „-ит“.
***
Като се замисля, последните 5 години е някаква трагедия в Холивуд.
Добре че е един норвежец да изкара нещо по-смислено. Всъщност има 3-4, които не са лоши. Да завършим с позитивизъм. Малко.
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Заглавието е на редакцията.
.
