Нeокрация

ИМА НОВИ ХОРА, НО НЯМА НОВИ ИЗБИРАТЕЛИ

Любомъдри читателю, в корените на гръцките думи paidagogos и paideia и на английската education има „водачество“. Във vates (латинска дума за поет) – има „пророчество“. В metanoia (гръцка дума за прошка) – има „промяна на мисленето”, „поука от грешката”. Затова учителите, учените, поетите и патриархът са водачи, пророци и спасители на нацията.

Опасно е, обаче, държавното нехайство за Образованието и Науката. Думата „капитал” произлиза от латинската capita – глави, а не от мускули. Един млад китайски колега ми разказа, че след 4–5 години работа в САЩ, след пристигането си на летището в Шанхай, чиновниците от „Мозъчната банка на Китай” го засичат и, докато се прибере в къщи, получава известие за назначение за ръководител на лаборатория в област на науката, в която е работил в чужбина.

Вече 36 години живеем в демокрация без меритокрация в Образованието и Науката. Подобно на Платон за управлението на държавата, най-добрата форма на управление (не само) на МОН е „аристокрацията на заслуги“, осъществявана от мъдри-и-морални личности.

Като слуша всичко това, Учителят каза: „За унищожаването на която и да е нация не е нужна атомна бомба или използването на ракета с далечен обхват на действие. Трябва само снижаване на качеството на образованието. Пациентите умират от такива лекари. Сградите се рушат от такива инженери. Парите се губят от такива икономисти. Справедливостта изчезва от такива юристи. Крахът на образованието, това е крах на нацията“. – Това е написано на входа на един университет в красивия град Стеленбош в Република Южна Африка.

Образованието е висшата форма на национална сигурност – по-важна от оръжията и армията. Народ, който е просветен, трудно бива колонизиран. „Най-големият враг на народа е интелигенцията, отгледана от колонизаторите“ – казва Джавахарлал Неру. Днес България страда именно от такава интелигенция – зависима, послушна и сащисана.

Има нови хора в българската политика, но няма нови избиратели, които да ги разпознаят и избират.

Преди години такъв Човек беше Господин (Дико) Тонев (1955–2021) – почтен-и-ерудиран Основател и председател на партията „Българска демократична общност“. Той беше кандидат за президент на изборите (2016). Много малко избиратели обаче разбраха Господин Тонев – само 6 855 (0.18%) гласуваха за него, докатo за Румен Радев – 973 754 (25.44%). Тази огромна разлика е резултат на това, което няма да се изморя да повтарям: Системно поддържаната необразованост на избирателите прави по-лесно избираеми популистките и старамутрински политици. ТОВА Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ НА БЪЛГАРСКИТЕ ИЗБОРИ И ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ГРЕХОВЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ – и много удобен за тях.

Образованието, Санчо, е най-висшият дар за Човека – нали чувате какво казва Дон Кихот. Необразованите избиратели нито го чуват, нито го разбират.

Надявам се „Неокрация – има нови хора, но няма нови избиратели“ да бъде прочетена и от българските политици и те да започнат да сътрудничат на учените – финансово и организационно. Също така да прочетат разказаната наука за инсулина и неговите рецептори:

В клетъчната патология има състояние, при което рецпторите (протеинови антени) за инсулин са скрити под/down клетъчната мембрана, обвиваща клетката – това се нарича down-regulation на рецептори. В кръвта на тези хора циркулира (пре)достатъчно инсулин, но той няма как да се свърже със „скритите рецептори“ и така не може да изяви главния си ефект – поддържане на кръвната захар в нормални стойности. Затова човек се разболява от захарен диабет тип 2 – болест с тежки сърдечно-метаболитни последствия, ако не се открие и лекува навреме. Тази нарушена регулация, принесена в политиката, означава захарен диабет тип 45+36.

Някои млади учени ще открият как инсулиновите рецептори могат да се качат горе/up в клетъчната мембрана – това е up-regulation на рецептори. Тогава инсулинът ще може да прегърне своите любими рецептор(к)и и кръвната захар ще е в нормални стойности

Призив към медиите и политиците: Екранирайте новите хора, те знаят как се профилактира и лекува политическия диабет – стига в обществената кръв да има високи количества на образовани избиратели, които да ги разпознаят и гласуват за тях.

И така изборите най-после да постигнат един от главните си ефекти – избирането на поне 121 умни-и-морални депутати. Вижте един урок от клетъчната биология:

.

.

Тази фигура илюстрира разпознаването на биомолекули – същината на клетъчния живот: рецепторите се лигират (латински, ligare – свързват) с точно определени лиганди (хормони,
цитокини, клетъчни растежни фактори, невротрансмитери…), в резултат на което клетката отговаря с точно определен ефект. Представен е пример с рецептори, локализирани в мембраната, обгръщаща клетка – от учебниците по Клетъчна биология на автора на настоящата статия.

Политически паралел на Непал и България

За 5 март 2026 г. в Непал са насрочени парламентарни избори. Изборите в Непал ще определят 16-ия премиер на страната. Един от водещите е 35-годишният Балендра Шах, известен като Бален. Той е строителен инженер и бивш рапър – придобива популярност, като използва музиката си за социални и политически послания. През 2022 г. той е избран за кмет на столицата Катманду. По-късно напуска поста, за да оглави Националната независима партия. Приоритет на неговата програма е хората да получат пълноценно образование и достъп до здравеопазването – надежда за раждането на нов икономически тигър в Азия. (И за българският рапър, политик и бивш евродепутат Христо Петров – Ицо Хазарта. Защо не? – имахме пожарникар кмет на София и премиер на РБ, „цар“ – премиер, и пилот – президент на РБ).

Дефекти на демокрацията

От 1951 до 2006 г. Непал преживя революции, които обещаваха светло бъдеще, но донесоха разочарование, последвано от надежда за следващия силен човек.

Лилавото мастило на пръста на избирателя в Непал е постижението на години борба, цвят на надежда и промяна (не на преход). За някои това е просто дребно неудобство, което оцветява пръста им, дори след като го избършат. На хората често се казва, че участват в най-великия фестивал на демокрацията, но този фестивал се усеща като всеки друг фестивал с край. Остават улици и площади, покрити с нарушени обещания, фалшиви очаквания и горчива миризма на „опасна демокрация“. В която лъжите се превръщат в истина – става „2026“ по Джордж Оурел. Идолизирането на определен човек се случва бързо, което е проява на разочарованието от предишния „спасител“. И „определеният човек“ на промяната се превръща в новия спасител – идва с аплодисменти и си отива по-богат, отколкото е дошъл – Fatto molto amaro (Много горчива съдба). Като българската от правителството на Иван Костов, на С.Б.С. и на „сглобките“.

„Демокрацията на идеите“ е жертва на популизма

А „популизмът е последното убежище на негодните политици“ – перифраза от английски писател Самюел Джонсън (1709–1784).

Преди векове, като „прочете“ това, Сократ задава следния въпрос: „Ако бяхте в морето, кой бихте искали да решава какво да се прави с кораба? Просто някой или хора, обучени в правилата и изискванията на мореплаването?“. Така Сократ деликатно подсещат атиняните за ноокрация (власт на мъдрите; гръцки, noos – ум и kratos –власт) – идеите е това, което има значение. Иронията на политика е, че инструментите на демокрацията, като свободата на словото, се използват за разрушаване на самата демокрация. Медийте възторжено възхваляват „младежка вълна“ на поколение Z, което пак ще бъде забравено от управляващите – като в България.

Икономическата либерализация, съчетана с демокрация, често се усеща като хищническа. Дали една система е наистина „либерална“, ако тя срива местната индустрия под потоп от субсидиран внос? Провалът на една нация е резултат от нейните политици, които не работят за доброто здраве и образование на хората, а за лично и ненаситно забогатяване – липса им лептин (гръцки, leptos – тънък), хормонът на насищането. Така тези политици забогатяват, но и задебеляват – позната панорама на българското НС.

Засега един от глокалните (глобални-и-локални) въпроси, на който не само българските партии не могат или не искат да отговорят е: Демокрация (власт на народа), Меритокрация (власт на хората със заслуги), Антропокрация (власт за доброто на човека), Патокрация (власт на психопати), Ноокрация (власт на разума)… Или Неокрация (власт на Новите хора – Homines novi)? – политическа система, в която властта принадлежи на хора с морален и интелектуален капацитет, а не на базата на богатство и произход.

Важно: Да не изпадаме в прокрастинация – хронично отлагане на трудни задачи. Хората с навик да прокрастинират представляват приблизително 20% от световното население. Казано с български думи: Да не оставяме днешната работа за утре с надежда да я свършим вдругиден.

.

Проф. Георги Н. Чалдъков, MD, PhD

.