Снимка: domashnakunyasdani.com
Бъдни вечер (Суха Коледа, Крачун, Малка Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка) се нарича денят преди Рождество Христово. На този ден християните се подготвят духовно – чрез пост, изповед и молитва, да приемат Светото Причастие и така достойно да посрещнат Христовото Рождество.
От православна гледна точка за трапезата няма друго изискване, освен да е постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост.
Обичайно на масата се слагат варен фасул, пълнени чушки, сарми, жито, тиквеник, ошав, чесън, пчелен мед, орехи, плодове, обреден хляб и др., за да бъде годината изобилна. Броят на ястията по традиция е 7, 9 или 11 (нечетен брой).
При разчупване на обредния хляб първите парчета се оставят символично за Света Богородица и Иисус Христос, както и починалите. После за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, като символ на очаквания гост.
Под софрата се слага слама, напомняща за Витлеeмските ясли, в които е бил положен новороденият Месия. Най-възрастният представител от семейството прикадява с тамян трапезата и къщата и прочита молитва.
В огъня през цялата нощ трябва да гори дъбово или крушово дърво, наричано бъдник, което с топлината и светлината си символизира раждането на Иисус Христос. По традиция, най-старият мъж в семейството гадае по бъдника каква ще е следващата година. През нощта коледари тръгват по къщите и пеейки народни и църковни песни разнасят радостна вест за Христовото Рождество.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени на всеки още на Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
***
Православната църква почита на този ден Света преподобномъченица Евгения, а имен ден празнуват Евгени, Евгения и Бистра.
Честито на всички именници!
.
Традиционни ястия за празника:
Прясна питка с пара, баница (зелник, тиквеник), жито, ошав (компот) от сушени плодове, боб, сърми с кисело зеле, сърми с лозови листа, пълнени сушени чушки с фасул, салата от зрял боб по шопски, варена тиква, пресни плодове, орехови ядки с чесън и мед.
На трапезата на Бъдни вечер трябва задължително да присъства и варено жито.
Необходими продукти: 2 чаени чаши грухано жито ( ако нямате – може и негрухано), 3 кафяни чашки захар, 2 кафяни чашки смлени орехови ядки
Приготовление: Изчистете житото и го измийте.
Залейте го със студена вода и го варете докато омекне. След това завийте тенджерата, в която сте варили житото с двойно прегъната хавлиена кърпа и го оставете да „нацъхти“.
Изцедете водата. Смесете житото със захарта и ореховите ядки. За предпочитане е да използвате пудра захар. Тя по-лесно и бързо ще се разтопи.
Прясна питка с пара
Продукти: 1кг брашно, 1,5 чаени чаши хладка вода, по четвърт лъжичка сода и сол, 1 пакет бакпулвер.
Брашното заедно със содата се пресява три пъти, прави се кладенче и се сипва постепенно хладката вода, докато се получи твърдо тесто. Питката се оформя и се украсява, слага се добре измитата монета. Пече се в силна фурна в намазаната олио тава.
Зелник
Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио /за тестото/, 200г олио, 500 г праз лук или кисело зеле, извара.
От брашното и с добавени водата, солта, оцета и олиото, се обесва тесто, от което се разточват 5 кори, като едната от тях е най-голяма. Тя се разстила на намазаната с олио тава, в средата се поставя плънката от ситно нарязан и задушен в мазнина праз лук или кисело зеле, като се покрива с малка кора. Покрай плънката се сгъват останалите кори поръсени с олио и извара. Най-голямата кора се загръща и плисира от горе. Пече се в силна фурна.
Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. След вечеря всички очакват идването на коледарите, които обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Облечени са в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки, стафиди. Влизайки в дома, те пеят специални песни, които изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Коледарската благословия се изрича от водача, в бързо темпо, като държи подарения от стопаните коледарски кравай. Освен с него, коледарите се даряват и с месо, сланина, боб, брашно вино и др. В Западна България коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима певци, гайдар, които разиграват пантомима с хумористичен характер.Бъдни вечер свършва, когато коледарите се приберат по домовете. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете,
Ето част от една коледарска песен:
„Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!
Орач оре равно поле,
воловце му два ангела,
копрал му стрък босилек.
-Дай ми, Боже, да се роди,
се пченица, да омесим Богу колак.“
От векове наред се носи поверие, че в нощта на Коледа се сбъдват желания: за щастие, здраве, успех, любов, късмет … за най-добро за в бъднини. Нека бъдем по-добри!
„Тиха нощ, свята нощ,
две очи и във тях
нежен поглед,
сияещ от смях,
лъч надежда достига до нас,
за спасителен час…“