Във връзка с Парламентарни избори ’2013 нашето издание Eurochicago.com изпрати 9 въпроса към участващи в тях политически партии (ГЕРБ, БСП, “България на гражданите”, ПП “Зелените”, ДСБ, СДС, ДПС, “Атака”, НДСВ, РСЗ и НФСБ), свързани с теми и проблеми, касаещи българите, живеещи в чужбина. Във въпросите обобщихме основни питания не само на емигранти от Чикаго, но и от почти цялата ни диаспора, посредством Временните обществени съвети на българите по света. По-долу поместваме линкове към отговорите, които получихме:
Отговорите на Иван Костов от ДСБ – можете да прочетете тук.
Отговорите на политическа партия ЗЕЛЕНИТЕ може да намерите тук.
Отговорите на Емил Кабаиванов от СДС – тук.
Отговорите на Десислава Димитрова от Движение „България на гражданите“ – тук.
Отговорите на политическа партия ГЕРБ – тук.
Отговорите на НДСВ – тук.
Отговорите на ДПС – тук.
До настъпването на “деня за размисъл” в Чикаго остават няколко часа, ето защо няма да коментирам отговорите им – всеки може сам да се запознае с тях. Само ще спомена, че сред партиите с по-големи амбиции само „Атака“ (традиционно) и БСП (за първи път) не ни отговориха.
Да си призная хич и не ме интересуват съображенията им защо не се възползваха от безплатно предоставената им реклама (вече говоря от собствено име, а не като редактор на сайта – б.а.). Още повече, че кризата след управлението на Виденов и БСП ме принуди да търся хляб за моето семейство извън пределите на Родината, а Сидеров познавам лично още от времето, когато беше говорител на руските газови монополи у нас и получаваше заплата от Мултигруп. Би трябвало да остана съвсем без разум, за да забравя всичко това.
Днес искам само да предупредя, че на тези избори, както някои ги наричат “без избор”, със сигурност се знае само едно – загубилият ще бъде българският гражданин.
Причината – правилата и съдиите в тази “театрална” пародия не са писани от представители на българския народ, а от избраници на неговата плутокрация.
Затова алармирахме отдавна – когато все още можеше да се направи нещо – преди приемането на закона, от който в най-голяма степен зависи бъдещето на България – Изборния кодекс (вж. тук). Както знаете, депутатите излъгаха протестиращите и за първи път доброволно побързаха да напуснат Народното събрание – само и само да не се внесат поправки в Изборния закон – и така да си гарантират завръщане в парламента.
Мандалото отдавна е хлопнало – остават броени часове до изборите. Какво да се прави?
Решете сами, тук само ще очертая няколко от възможните варианти в нерадостната картина.
Ако се заслушаме в прогнозите на социологическите проучвания (макар и критикувани, те все пак са единодушни), в бъдещия парламент със сигурност попадат четири партии – отпред ГЕРБ и БСП, по назад ДПС и „Атака“. Но именно заради голяма част от политиците в техните редици България е на опашката не само в ЕС, а и след много развиващи се страни. Бихте ли искали пак те да ви управляват, както са ви управлявали и досега? Не? Но очакванията и прогнозите сочат, че те ще окупират около 80% от местата в бъдещото НС. Всички други партии и коалиции ще се борят за оставащите 20%. При това без никаква гаранция, че при такава борба, някоя от тях ще успее да прехвърли заветните 4%.
Според капаните на настоящия Изборен кодекс, практически е безсмислено да се гласува за малка партия без шансове за влизане в парламента – всяка редовна бюлетина вдига броя на участващите в изборите и съответно прави по-висока бариерата на 4-те процента*.
Заради това тук ще изброя само тези, които имат някакви шансове (пак според социолозите**) да преминат бариерата и да разделят между себе си оставащите ⅕ мандати, а това са:
Движение България на гражданите, ПП Зелените, НФСБ, РСЗ, коалициите на ДСБ и на НДСВ.
Да допуснем, че сте политически активист от някоя от тези партии и не сте в кръвна връзка с предишни парламентарни партии, каквито са повечето в този списък. Да допуснем, че ме убедите, и не само мен, да гласуваме за “вашите” и те съберат всички останали 20%. Кажете ми как през следващите 4 години ще се преборите със статуквото на останалите 80%?!
Убедете ме, че е възможно да вдигнете на крака един болен и изгубил кръв ваш близък (а нима България не изглежда така?!), ако му вливате 80% заразена и само 20% свежа кръв? Ще рискувате ли да го убиете по този начин по-бързо или бихте търсили друг изход?
Негласуването също не е изход – ще ви приравнят с малоумните, с безправните и с тези, които не са успели да си продадат гласа.
Какво остава тогава на всеки, който се вълнува от бъдещето на Родината си?
Ако не гониш тесни партийни интереси, изходът е в протестния вот* и в правото, заложено в Преамбюла на Всеобщата Декларация за правата на човека на ООН.
А там е записано следното: „Необходимо е правата на човека да бъдат закриляни от закона така, че човек да не бъде принуждаван да прибягва към бунт срещу тиранията и потисничеството, като последен изход“ (вж.линк).
Т.е. казано с други думи – последният (и при това законен) изход за Човека е бунт срещу тиранията и потисничеството, щом е принуден да защити правата си. Още през 1941 г. американският президент Франклин Рузвелт призовава за защита на четирите, както той ги нарича – „най-важните” – човешки свободи: на словото и изразяването, на религията и вярата, свобода от лишения, свобода от страх.
Какво е положението у нас 70 години по-късно всеки знае – словото в България, според международни наблюдения, се определя като полусвободно; в храмовете още витаят сенките на ДС; нашите майки и бащи-пенсионери мизерстват, 60% от населението живее в лишения; все още не сме се освободили от страха.
Има ли надежда?
Има и тя идва от това, че България е надживяла няколко национални катастрофи, и ако народът поиска, ще може пак да се изправи.
За да не загубите всичко след тези предопределено загубени избори, не си продавайте гласа и не стойте пасивни – отидете и гласувайте!
Протестно.****
П. Стаматов
–––––––––––––––––––––––––––
* При 1 млн. редовни бюлетини, за да се премине бариерата от 4% за малка – и да приемем качествена – партия, е необходимо тя да събере 40 хил. гласа (т.е. необходим е един град като Казанлък или Кюстендил), а при висока активност от 5 млн. ще са необходими 200 хил. гласа (колкото са в гр. Бургас). Проблемът на ниската бариера е друг и той възниква, когато престъпници решат да влязат в парламента. Това, както знаете, у нас е традиция, а според огласените нагласи и сега е възможно – около 12% от гласоподавателите са заявили, че са готови да продадат вота си. Може да се пресметне, че при ниска активност на престъпните елементи ще са достатъчни няколко милиона лева и за цената на един хотел ще си купят депутатски имунитет. При по-висока активност, в Парламента ще могат да влязат само изпечени мошеници с по няколко хотела…
** Инженер съм и съм научен да се доверявам на статистиката – ако на изборите на 12 май се получат изненади и в НС влязат партии извън посочения списък, може с голяма вероятност да очакваме, че това ще е на цената на няколко хотела (вж. горната забележка).
***Протестният вот може да се изрази по различни начини – важното е бюлетината да се счита за недействителна. И знайте, че НЕ са верни твърденията, че подадените недействителни гласове се разпределят между партиите; за недействителни бюлетини НЕ се заделят субсидии. Партиите получават по 12 лв. само за действително подаден за тях глас. Ето какво казаха пред Еврочикаго авторитети по въпроса: “Да се гласува с недействителна бюлетина, да се гласува за партия под 4% и да си остане човек вкъщи е (почти) едно и също. Почти, защото гласуването за партия под 4% вдига бариерата и може да „потопи“ някоя друга малка партия с шанс да я прескочи.”
Обръщам се към всички, които не са осъзнали силата на колективния протестен вот – моля внимателно огледайте списъка на посочените по-горе партии (извън първите четири) и изберете тази партия или движение, която е най-далече от статуквото.
****Много хора убеждават, че не сме готови за протестен вот. Няма как да стигнеш целта, без да се направиш крачка. Ако я направим сега, след изборите ще бъдем по-близко.
***** Как да гласувате протестно може да научите ТУК.
Според социологическите проучвания има и пета партия, която ще премине 4-процентовата бариера (според тях това Движение „България на гражданите“).
Но има и нещо друго – важно е не само кой ще премине заложената в непроменения Изборен кодекс бариера, а и кой ще получи 1, 2 или 3 % от гласа на избирателите – получилите такива проценти партии или коалиции ще имат право на държавна субсидия, отговаряща на получените от тях гласове. И така, ако ПП „Зелените“ например или друга партия, която не е от досегашните мастодонти, получи някакви такива проценти, това ще бъде в помощ на нейното развитие в бъдеще.
Без да водя предизборна агитация искам само да обърна внимание, че има само малко партии, които защитават демократичните принципи. Ето някои от тях: СДС, Герб, РЗС. Не се подвеждайте по движение, което е съставено само от ренегати, напуснали други партии. Вие ще познаете кое е то!
Без да правя предизборна агитация, не съм забелязал партия ГЕРБ да защитава „демократичните принципи“. То и няма как партия от „лидерски тип“ където „началника“ решава всичко, да защитава такива принципи.
Искам да подчертая казаното от Марияна по-горе:
„И така, ако ПП “Зелените” например или друга партия, която не е от досегашните мастодонти, получи някакви такива проценти, това ще бъде в помощ на нейното развитие в бъдеще.“ Само заради това си струва да гласуваме.
Нека моят глас се осребри от хора, на които поверявам временен мандат на доверие и 12 лв. Нека да знаят, недостигайки прага на 4, колко действителен вот са акумулирали, а не в колко протестен се вписват на национално равнище.
Нека не униват и нека достигнат национално представителство някой ден, защото засега само те дават адекватни индикации, че отчитат правата и нуждите на БГ гражданите в емиграция, сред които се числя и аз.
Додеяло ми е от тенекиени и дървени, задръстени с безплодие и воднисто говорене безхаберни глави в ЦИК, МВР, ГРАО, МВнР и всякакви други полуимпотентни стожерни институции от Кутията на Пандора, която се отваря преди всички избори (а утре в Greater London в комплект ще ги и псуват, но чувай, Верди); институции, бъкани с партийни назначения на вечното статукво, сковани в страх, безидейност, неинициативност или чисто невдяване какво всъщност иска БГ емиграцията, колко лишено е от драматизъм и колко отдавна й се дължи.
Единствено в отговорите на „Зелените“ в Еврочикаго разпознах хора от друго „тесто“, адекватни, информирани, вникнали, неизплашени от реалностите. БЕЗ да казвам, че ще гласувам за тях или да натрапвам на когото и да било каквото и да било, но денят за размисъл при мен изтича скоро, така че поне това ще си позволя – докато виждам смисъл в правотата на действието да се гласува валидно, то протестният вот се отлага.
А иначе сравненията с хотелите са един път. 🙂
Въпроси за размисъл: огромен масив от БГ емиграцията така или иначе продължава да присъства, благодарение на ГРАО, ЦИК, МВР, като постоянно живуща в БГ. Какви са последствията за 4%-ната бариера при двата сценария: а) валиден глас навън плюс дублиран вътре (изборна фалшификация) и б) невалиден глас навън и дублиран отвътре (секционна фалшификация)?
roflmao герб защитавал демократичните принципи!! :DDD
Събраха 0.5% на предишните избори, въпреки че бяха чисто нова партия. Тогава гласувах за тях. От тогава насам следя действията им, и най-вече развитието им като организация. Разработват политики за една по-добра България, а същевременно са единствената партия, която успя да уплаши олигарсите до такава степен, че взеха да я нападат.
Ще гласувам пак за тях. 26 пъти ако може! 🙂
Не съм съгласен с Петър Стаматов относно безсмислието да се гласува за партия без шанс да влезе в парламента. Ако това е партия, която вече е доказала с действията, че може да застане на пътя на олигарсите и им обърка бизнес сметките (които в Бг се изразяват и с безапелационно бастисване на българската природа), то ако тя получи подкрепа – морална и финансова (над 1%), може да израсте до следващите избори. И лека полека да стане фактор.
Не съм съгласен и със сравнението за 80% мръсна кръв и 20% чиста.
В политиката 20% могат да са много. Както и една капка катран разваля кацата с мед, така и една капка демократичен катран, може да развали сметките на източващия кацата с мед олигарс.
Демокрацията е разбира се най-напред волята на мнозинството, но е също така и малцинство, което колкото е по-шумно и настоятелно, е толкова по-влиятелно върху мнозинството.
Така че моят призив е , дори ако се чудите за кого да гласувате т.е. нямате голяма партия в която се припознават вашите политически идеи (не е срамно да имаш политически пристрастия) или изпитвате електорална благодарност (в добрия смисъл на думата – може пък вашия депутат да ви е построил асфалтов път до селото или като е бил в опозиция да се е борил за вашите права), гласувайте с валиден вот макар и за малка партия, но да е с ясно гражданско послание. Вашият вот днес ще и даде шанс утре. Mоже пък това утре да не е след 4 години , а след 4 месеца през септември.
с
Стефане, вотът показа, че съм прав – статуквото на 4-те партии остана неразбито. Хайде да видим сега разните 2-3 процентни партии, на които така се надяваш, какво могат да направят? А и след колко века?